Р Е Ш Е Н И Е

гр. Радомир, 29.09.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.С.

При секретаря М.М. и с участието на прокурора В.М. като разгледа гр. д. № 539/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искане с правна квалификация чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.

Образувано е по молба на Ц. Р. Б., ЕГН **********,***. При заинтересована страна О.Р.

Молителката твърди, че е родена в гр. Радомир на *** г. като в акта за раждане е вписана с фамилно име Б.. Сочи, че на 26.07.2008 г. в Лас Вегас, САЩ е сключила граждански брак с И. В.И., роден на *** г. в гр. С.. При сключването на брака запазила фамилното си име Б.. От брака се родили две деца – М. И. И., родена на *** г. в гр. Хюстън, САЩ и Н. И. И., родена на *** г. в гр. Хюстън, САЩ. Сочи, че след сключването на граждански брак семейството се установило да живее в САЩ. Твърди, че с оглед установената там именна традиция и законова уредба, тя е известна с фамилното име на съпруга си – И., без окончанието за женски род. С тази фамилия осъществява общуването с близки и познати, както и с административните служби. Сочи, че липсата на сходство между фамилните имена на съпруга и децата и от една страна и нейното от друга води до възникване на чести недоразумения и множество практически затруднения в ежедневието и. Твърди, че желае да запази моминското си фамилно си име Б., тъй като то е израз на връзката и с роднините и по бащина и майчина линия, като към него да бъде добавено фамилното име на съпруга и – И..

Искането към съда е да допусне промяна на фамилното име на молителката от Б. на Б. – И..

В съдебно заседание молителката чрез процесуалния си представител – адв. П. поддържа молбата. Моли същата да бъде уважена.

Районна прокуратура – Радомир изразява становище за основателност на молбата. Предлага на съда да я уважи.

О.Р. редовно призована за съдебно заседание не е изразила становище.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните съображения и обсъди събраните по делото доказателства намери следното:

Молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна на фамилното име се допуска от съда, когато важни обстоятелства налагат това.

Като важни обстоятелства следва да се преценяват фактите от действителността, които водят до създаване на трайни или значителни неудобства и затруднения от всякакъв характер /практически, емоционален, семеен и т. н./, произтичащи от носенето на определено лично, бащино или фамилно име, които да могат да бъдат преодолени с исканата промяна на същото.

В конкретния случай като важно обстоятелство, налагащо промяна на фамилното име на молителката от Б. на Б. – И., се сочи създаването на практически неудобства, свързани именните традиции и законовата им регламентация в държавата, в която се е установило да живее семейството и – САЩ. Както и с това, че същата точно поради тази причина там е известна с фамилното име на съпруга си, без окончанието за женски род, а именно – И..

Видно от приложените по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № . г. на о.Р. удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № . г. от Столична община, лични карти с №№ ., издадена от МВР Перник на 28.06.2005 г. и., издадена от МВР – София на 24.07.2013 г., молителката е вписана при раждането си в регистрите за гражданско състояние с фамилно име Б.. Това е и фамилното име, което тя е пожелала да носи след сключване на граждански брак с И.В. И. на 26.07.2008 г. в Лас Вегас, САЩ и което е вписано в личната и карта. От брака и с И.И. са родени две деца М. през 2009 г. и Н.през 2011 г., които видно от представените по делото удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за раждане с №№ . г. и . г. на о.Р. носят бащино и фамилно име – личното и фамилното име на бащата, без окончание за женски род, а именно – И. И..

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Р. Б. и С. Б., съответно сестра и майка на молителката. Съдът кредитира показанията им, независимо от близкото родство с молителката, тъй като те са дадени за факти непосредствено възприети от свидетелите, последователни и логични са, съответстват и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. От тях се установява, че молителката и семейството и постоянно живеят в САЩ, като периодично посещават и гостуват на близките си в Република България. Установява се, че с оглед именните традиции в САЩ всички близки и познати на семейството на молителката там, се обръщат към всичките му членове, включително и към нея с фамилията „И.”. Установява се също, че с фамилното име „Б. – И.” молителката осъществява комуникацията си с различните административни служби в САЩ. Това е фамилното име, което е вписано и в документите и, издадени в САЩ. От свидетелските показания се установя, че поради различните фамилни имена, с които молителката е вписана в документите, издадени в САЩ и тези, издадени в РБ в ежедневието и възникват множество практически неудобства.

Така установените факти, съдът преценява като важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, налагащи промяна на фамилното име на молителката. Установяването на семейството и да живее в САЩ, налага съобразяване с традициите и правилата установени там, което е наложило известността на молителката сред близки и познати там с фамилното име, което носят останалите членове на семейството и, а именно „И.”. Това е наложило и използването на тази фамилия от нейна страна при комуникацията и с различните административни служби в САЩ и съответно вписването и, заедно със собствената и фамилия „Б.” в документите и издавани в САЩ. Същевременно молителката продължава да общува и поддържа близки отношения с родните и близките си в Република България. Посещава ги и им гостува. Периодично пребивава на територията на Република България, където се легитимира с българските си документи за самоличност, в които е вписана фамилията и „Б.”. Нормалното и безпрепятствено упражняване на всички права на молителката /лични, семейни, имуществени/, произтичащи от българското и гражданство и от съответния и статут в САЩ изисква тя да може да се легитимира с едно и също фамилно име в двете държави. Наред с това съдът приема за „важно обстоятелство” и фактът, че всички членове от семейството на молителката носят фамилията „И.”, а близките и роднини по рождение фамилията „Б./а”. Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството, към фамилия с определен произход, значение, история; определя принадлежността към рода, към корените и родословието. Обичайно членовете на едно семейство носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка. Разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава неизбежно затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на родовата им принадлежност. /в този смисъл решение № 205/2007 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 654/2011 г./

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗГР фамилно име на лицето е бащиното или фамилното име на бащата с наставка „ов” или „ев”, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Ал. 2 на същия член препраща към правилата на Семейния кодекс досежно фамилното име на лица, сключили брак. Чл. 12 от СК предвижда възможност сключващия брак да запази своето фамилно име, да приеме за фамилно име – фамилното име на другия съпруг или името, с което другият съпруг е станал известен в обществото или към своето фамилно име да добави фамилното име на другия съпруг.

От цитираните разпоредби се установява, че правилата за формиране на фамилното име регламентирани в ЗГР, предвиждат изключения, основани на семейни, религиозни или етнически традиции. В случая желанието на молителката да носи соченото от нея фамилно име – „Б. – И.” е обосновано със семейните традиции. Установяването и да живее далеч от роднините си по рождение, извън територията на РБ, я мотивира да обективира поддържането на близката си връзка с тях чрез запазване на фамилното си име по рождение – Б.. Заедно с това, обаче тя желае околните да я идентифицират като част от семейството, което е създала със съпруга си – И. И.и обвързаността и с това семейство да личи също от фамилното и име, което за всички негови членове, включително и за двете и дъщери е „И.”. Желанието на молителката досежно фамилното име само по себе си представлява „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, в случай, че с промяната не се цели въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции, каквито обстоятелства по делото не са установени и когато не противоречи на императивните разпоредби на закона/в този смисъл решение № 19/08.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г./. В конкретния случай съдът не констатира да е налице такова противоречие. Както е изложено по-горе ЗГР допуска отклонение от правилата, установени с него в случаите, в които то се основава на семейни традиции. По делото е безспорно установено, че дъщерите на молителката носят бащиното и фамилното име на баща си/ съпруг на молителката/ без окончанието за женски род. Затова съдът приема, че установената традиция в семейството на молителката е именно такава. Тя не е изключена като възможност от ЗГР. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗГР, както и на чл. 13 и чл. 14 от същия закон. С оглед на това съдът счита, че не противоречи на императивните разпоредби на закона промяна на фамилното име на молителката посредством добавяне фамилията на съпруга и без окончание за женски род.

Промяната на фамилното име по посочения начин е допустимо да се извърши в настоящото производство, а не само при сключването на граждански брак, тъй като чл. 19, ал. 1 от ЗГР, не предвижда изключение в този смисъл. Разпоредбата на чл. 12 от СК урежда възможността фамилното име на лице, сключило брак да се състои от неговата фамилия и фамилията на другия съпруг. Молителката се намира в брак с И. И.. Поради което промяна на фамилното и име посредством добавяне на неговата фамилия към собствената и фамилия не противоречи на императивните разпоредби на закона.

Предвид изложеното съдът намира депозираната молба за основателна, поради което следва да бъде уважена, като се допусне промяна на фамилното име на молителката от Б. на Б. – И..

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И

ДОПУСКА ПРОМЯНА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР на фамилното име на Ц.Р.Б., ЕГН **********,*** от Б. на Б. – ИВАНОВ.

ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на О.Р. и Бюро „Съдимост” при Районен съд – Радомир.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

СЕКРЕТАР:М.М.