Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Радомир, 13.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РАДОМИР IV състав в открито съдебно заседание проведено сряда, 13 Януари 2014 година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: А. А.-А.
при участието на секретаря И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 111 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът намира, че е сезиран иск с правно
основание чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството във вр. с чл. 278 и сл.от ГПК, като производството е във фаза по извършване
на делбата.
Производството по делото е образувано по искова молба на Р.Й.М., с ЕГН ********** *** срещу С.Д.И.,*** и К.Д.И.,*** с искане да допусната делба на съсобствен недвижим имот при законни части на правото на собственост за всеки от тях.
С
решение № 185/26.06.2013 г., влязло в законна сила е допусна съдебна делба на неурегулиран поземлен имот, находящ се в
землището на с.Светля, община Ковачевци, в махала „Сред селото” целият с площ
от 1 500 квадратни метра, при граници, както следва - улица, М. Х.М.,
С. И. Д., М. Г.Д. и дол, заедно от
построена в това място паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60
квадратни метра и стопанската сграда – кошара цялата на 28 квадратни метра
между и при делбени квоти:
2/4 ид.ч. за Р.Й.М. *** , с ЕГН: **********
1/4
ид.ч. за С.Д.И. ***, ЕГН **********
1/4 ид.ч. за К.Д.И. *** , с ЕГН **********.
В съдебно заседание процесуалния представител на условните ищци изразява становище, че искат да бъде извършена съдебна делба на процесния имот, като неподеляем, чрез изнасянето му на публична продан.
В съдебно заседание процесуалния представител на условните ищци е направил искане за възлагане на жилищната постройка намираща се процесния недвижим имот предмет на делбата, а именно жилищна сграда от 60 кв.м., като при извършване на делбата моли съдът да се съобрази със събраните по делото доказателства и изготвената съдебно–оценителна експертиза.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С решение № 185/26.06.2013 г., по описа на РРС е допусната да се извърши съдебна делба на Урегулиран поземлени имот находящ се в населената част на село неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.Светля, община Ковачевци, в махала „Сред селото” целият с площ от 1 500 квадратни метра, при граници, както следва - улица, М. Х. М., С.И. Д., М. Г. Д. и дол, заедно от построена в това място паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60 квадратни метра и стопанската сграда – кошара цялата на 28 квадратни метра между и при делбени квоти от 2/4 ид.ч. за Р.Й.М. *** , с ЕГН: **********; от 1/4 ид.ч. за С.Д.И. ***, ЕГН ********** и от 1/4 ид.ч. за К.Д.И. *** , с ЕГН **********.
Видно от допуснатата по делото съдебно техническа експертиза и от допълнителните съдебно технически експертизи изготвени от вещото лице Д.Н., процесния имот представлява неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.Светля, община Ковачевци, в махала „Сред селото” целият с площ от 1 500 квадратни метра, при граници, както следва - улица, М. Х. Ма., С.И. Д., М. Г.Д. и дол, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60 квадратни метра и стопанската сграда – кошара цялата от 28 квадратни метра.
Поземлен неурегулиран имот находящ се в землището на с. Светля, община Ковачевци, обл. Перник с площ от 1 500 кв.в. в местност „Сред селото” представляващ УПИ VІІ – 177 в кв. 26 по плана на с.Светля, община Ковачевци като УПИ VІІ-177 в кв.26 по плана на с. Светля е поделям на два УПИ, УПИ VІІ - 177 и УПИ ІХ- 177 в кв.26, а жилищната сграда с площ от 60 кв.м. построена в него е неподеляема,
Площа на УПИ VІІ-177 в кв.26 по плана на с. Светля е 825 кв.м. и пазарната му стойност е в размер на сумата от 16 500.00 лв. / шестнадесет хиляди и петсотин лева/
По отношение на стойност на масивната жилищна сграда построена в УПИ VІІ- 177 в кв. 26, по плана на с. Светля, вещото лице е използвало три метода за оценка :
1. Метод на амортизираната възстановителна стойност, съгласно който стойността на жилищната постройка с площ от 60 кв. м. е 4 690 лв.;
2. Метод на капитализиране на бъдещи парични приходи, съгласно който стойността на жилищната постройка с площ от 60 кв. м. е 3 030 лв.;
3. Метод на сравнителните продажби, съгласно който стойността на жилищната постройка с площ от 60 кв. м. е 7 100 лв.;
Заключението за стойността и предложени за пазарна стойност, след извършена преценка на резултатите от методите по тяхната тежест вещото лице е посочило сумата от 6 200 лв. / шест хиляди и двеста лева./
Стопанската паянтовата сграда находяща се в УПИ VІІ- 177, кв. 26 по плана на Светля, е с пазарна стойност 100.00 лв.
Обща стойност на имотите ведно с построените в тях жилищна постройка и селскостопанска сграда е сумата от 14 550 лв. /четиринадесет хиляди петстотин и петдесет лева/.
От свидетелските показания на разпитаните по делото, като свидетели И. Б. В. и Р. Б. Х. се установява, че М.С. П. – дядо М. е живеел през известен период от живота си, предимно през зимата при внук си К. и съпругата му Боряна, а през лятото като живеел в къщата си в с. Светля при него отивала дъщеря му В. – майка на К..
От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Сталин Стоянов Стоев, се установява, че той е констатирал смъртта на М. С. П. – бай М., в качеството му на медицински лице и на човек живеещ повече от 40 г. в с. Светля. При констатирането на смъртта на бай М.нямало близък човек и тъй като смъртта била напъпила от запалил се юрган, с който се бил завил, е следвало да се уведомят органите на МВР за установяване, дали не е била насилствена смъртта. Периодично бил виждал К. и С. да отиват в къщата на бай М., а леля В., която била трудно подвижна виждал да седи пред къщата. Знаел, че В. живеела в гр. Перник, където живеели и К. и С., както и че периодично ходила в Светля, но не можело да се говори, че някой живеел при бай М..
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна
страна следното:
С решението по втората фаза на съдебната делба се постановява прекратяване на съсобствеността, която се замества от индивидуални права на собственост, в зависимост от определения способ - едно или няколко, в полза на съделителите или в полза на трето лице при изнасяне на имота на публична продан. От гледна точка на втората фаза на делбеното производство исковата молба за делба е постановяване на съдебно решение с конститутивно действие. Това налага във фазата по извършване на делбата в делбеното производство да бъде установено дали имота е реално поделяем.
От заключението на приетата по делото експертиза на вещото лице Д.Н., в едно с допълнителните изготвени такива, което съдът кредитира с оглед, с оглед, че същото е изготвено от компетентно лице притежаващо специални знания, отговаря на всички поставени въпроси относно предмета на спора, се установява, че процесния имот – Неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.Светля, община Ковачевци, в махала „Сред селото” е с площ от 1 500 квадратни метра, при граници, както следва - улица, М. Х.М., С. И. Д., М. Г. Д. и дол, в който има построената паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60 квадратни метра и стопанската сграда – кошара цялата от 28 квадратни метра – представлява УПИ VІІ – 177 в кв. 26 по плана на с.Светля, община Ковачевци и е идентичен с УПИ ІХ – 177, като УПИ VІІ-177 в кв.26 по плана на с. Светля е поделям на два УПИ, УПИ VІІ - 177 и УПИ ІХ- 177 в кв.26, а жилищната сграда с площ от 60 кв.м. построена в него е неподеляема.
Съдът като съобразява вида и характера на недвижимия имот, местоположението му в населеното място и инфраструктурата, както и състоянието на пазара на недвижими имоти към момента, приема, че посочената в заключението на вещото лице оценка за сумата от 22 800 лева е действителната стойност на имота по смисъла на чл.349, ал.4, пр. последно от ГПК, като по отношение на стойност на масивната жилищна сграда построена в УПИ VІІ- 177 в кв. 26, по плана на с. Светля, съдът кредитира изготвената съдебно – оценителна експертиза, като приема че пазарна стойност на построената в УПИ VІІ- 177 в кв. 26, по плана на с. Светля жилищна сграда с площ от 60 кв. м. е сумата 6 200 лв. /шест хиляди и двеста лева./, посочена от вещото лице, след преценяване тежестта на използваните методи, който в най голяма степен дават действителната пазарна стойност на недвижимата вещ.
Съдът
възприема напълно заключението на вещото лице, но въпреки, че имотът – УПИ VII
– 1777 в кв.26 на с. светля е поделяем на две УПИ, могат да се образуват само два
самостоятелни имота, при което дялове за всички съсобственици не могат да бъдат
образуван, а изградената в него жилищна постройка е реално неподеляема и макар
съдът е да е изготвил проекто – разделителен протокол намира, че е невъзможно
всеки от съделителите да получи дял в натура, съобразно правата си в
съсобствеността и затова жребият и разпределението по реда на чл.353 ГПК не
следва да бъдат обсъждани като начини на извършване на делбата.
По претенцията за възлагане на жилищния имот по реда на чл. 349от ГПК.
С постановеното по делото и влязло в сила решение по допускане на делбата е установено със сила на пресъдено нещо, а се установява и от представените по делото в първа фаза нотариални актове, договор за покупко-продажба и дарение, както и удостоверение за наследници, че съсобствеността между страните върху допусната до делба между тях процесна едноетажна жилищна сграда, не е възникнала само от наследяване, а е смесена (комбинирана) съсобственост - възникнала в резултат на повече от един по вид юридически факт (наследство и договор за покупко-продажба сключен с н.а. № 1585, том II, н.д. № 1369/1974 и договор за дарение сключен с н.а. № 130, том I, н.д. № 223/1993). Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК на ответниците е неоснователна, и като такава следва да се отхвърли. С точки 7 и 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ са дадени задължителни разяснения, че граматическото и логическото тълкуване на нормата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) – сега чл. 349, ал. 2 от ГПК, налага извода, че от обхвата й като способ за извършване на делбата се изключва всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала само от наследяване. Следователно, ако съсобствеността върху неподеляемото делбено жилище е възникнала в резултат и на други юридически факти (сделки, реституция и други посочени в закона), то разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е неприложима (така и Р № 415-2005 г.-I г.о. на ВКС). Или казано иначе - при нито една от хипотезите на смесена (комбинирана) съсобственост, каквато е тази възникнала в резултат на повече от един по вид юридически факт (прекратена СИО и наследяване, сделка за част от имота и наследяване за другата, и други подобни), съдът не може да извърши делбата на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК (така и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС). Настоящият случай е именно такъв.
При него по делото е установено, че съсобствеността между страните по отношение на неподеляемата процесна едноетажна жилищна сграда, не е възникнала само от наследяване, а от горепосочените различни по вид юридически факти - наследство и договор за продажба и дарение. Или казано иначе: макар правата си в тази съсобственост ответниците черпят от наследството на покойната им майка В.М.С., която е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от процесния имот, съгласно договора за покупко-продажба, с който М. П. – неин баща, е прехвърли правото на собственост върху процесния имот на собствените си деца по равно, н.а. № 136/2008 г н.а. № 1585, том II, н.д. № 1369/1974. (л. 3 ). А след като то това е така, само на това основание не са налице в случая предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК за поставяне в дял на процесната жилищна сграда на направилият такава възлагателна претенция ответник (т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС). В случая обаче последната е неоснователна и защото, по делото не се установи при пълно и да е живял в процесната делбена сграда при откриване на 06.09.1996г. г. на наследството на В. М.С., от което той черпи правата си в съсобствеността й. Вярно е, че в закона няма дефиниция на посоченото в чл. 349, ал. 2 от ГПК изискване претендиращият възлагане съделител „да е живял в него”, т.е. в процесното жилище. Но също така е вярно, че това законово изискване несъмнено предполага да е доказано по делото трайно (продължително във времево отношение) фактическо състояние по установяване и пребиваване не в друг, а само в делбения имот, с цел използването му по предназначение на направилият такава възлагателна претенция съделител, а доказването на този правнорелевантен факт от последният, чиято е тук доказателствената тежест, следва да е и пълно и пряко, т.е. несъмнено, респективно не може да почива на предположения, включително и изведени от регистрацията му по постоянен или настоящ адрес (чл. 154, ал. 1 от ГПК; така и т. 7 от мотивите на ТР № 1/2004 г. на ВКС).
С оглед всичко изложено съдът намери, че в случая липсват условия за съставянето на разделителен протокол и теглене на жребие, както и за съдебно разпределение по чл. 353 от ГПК, допуснатата до делба между страните процесна сграда е неподеляема, а претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК на ответниците за поставянето й в негов дял, е неоснователна. При това положение процесния имот следва да се изнесе на публична продан (чл. 348 от ГПК и чл. 34, ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 2, изр. 3 от ЗН; така и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, като по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 от ГПК. Ето защо, всеки от съделителите следва да понесе такава част от разноските ,която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Съобразно Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, ДТ е равна на 4% върху стойността на дяловете. За Р.Й.М. с квота 2/4 ид.ч., ДТ е 4% върху 11 400 лв. т.е. 456.00лв, а за С.Д.И., и К.Д.И., с квоти от по ¼ ид.ч. ДТ е 4% върху 5.700 лв., т.е.от по 228 лв. за всеки.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна възлагателната претенция по чл.
349, ал.2 от ГПК на съделителите С.Д.И.,***
и К.Д.И.,***, за поставяне в негов дял на
допуснатата до делба
построена в неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.Светля,
община Ковачевци, в махала „Сред селото” целият с площ от 1 500 квадратни
метра, при граници, както следва - улица, М. Х.М., С. И. Д., М. Г. Д. и
дол – паянтова жилищна сграда, със
застроена площ от 60 квадратни метра.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ: неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.Светля, община Ковачевци, в махала „Сред селото” целият с площ от 1 500 квадратни метра, при граници, както следва - улица, М. Х. М., С. И. Д., М. Г. Д. и дол, заедно от построена в това място паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60 квадратни метра и стопанската сграда – кошара от 28 квадратни метра със справедлива пазарна стойност на имота 22 800 лв. като действително получената от публичната продан сума следва да се разпредели между: Р.Й.М., с ЕГН ********** *** срещу С.Д.И., с ЕГН ********** и адрес *** и К.Д.И., с ЕГН ********** ***, съразмерно на квотите им от правото на собственост – от 2/4 ид. за Р.Й.М. и от по ¼ ид.ч. за С.Д.И., и К.Д.И.,
ОСЪЖДА Р.Й.М., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВСС, чрез Радомирски районен съд държавна такса в размер на 456.00 лв./ четиристотин петдесет и шест лева/.
ОСЪЖДА С.Д.И., с ЕГН ********** и адрес *** да заплати по сметка ВСС, чрез Радомирски районен съд държавна такса в размер на 228.00 лв./ двеста двадесет и осем лева/.
ОСЪЖДА К.Д.И., с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка ВСС, чрез Радомирски районен съд държавна такса в размер на 228.00 лв./ двеста двадесет и осем лева/.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му в
съдебно заседание пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно.
Т.П.