Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Радомир, 19.12.2013 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.
Като разгледа граждански дело №
894/2013 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 357, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ .
Образувано е по искова молба от П.К.К.,
ЕГН ********** *** против ТП „Д.г.с.З.”***, представлявано от директора Л. И.,
с адрес: гр. З., ул. П. ш. № ..
Ищецът твърди, че се намира в трудово
правоотношение с ответното дружество. На 18.07.2013 г. разбрал, че със заповед
№ . г. му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, за
неявяването му на работа в периода 18.03. – 22.03.2013 г.
Счита, че заповедта е назаконосъобразна
последните съображения: Твърди, че е издадена след изтичане на предвидения в КТ
преклузивен двумесечен срок от извършване на нарушението, за което
работодателят е узнал с неявяването на работа на ищеца, а именно в периода 18 –
22.03.2013 г. Сочи, че при налагането на дисциплинарното наказание работодателят не е изпълнил задължението си да
установи всички факти и обстоятелства от значение за дисциплинарната
отговорност, като в резултат на това за извършеното нарушение е наложил
несъразмерно дисциплинарно наказание. Твърди, че не е извършил дисциплинарно
нарушение, тъй като през периода 18 – 22.03.2013 г. е ползвал разрешен от
здравните органи отпуск поради общо заболяване, за което му е издаден болничен
лист № . от д-р М. В. 2009 ЕООД ИППМ, който не е отменен или анулиран по реда
на Закона за здравето и Наредба за медицинската експертиза.
Искането му към съда е да признае
заповед № . г. на директора на ТП „ДГС” – Земен , с която му е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за незаконна и да я
отмени. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена
на ответника на 08.10.2013 г . В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор. Ответникът е оспорил основателността на предявения иск. Изложил е, че
е спазен преклузивния срок за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като
същият тече от узнаване за извършване на дисциплинарното нарушение, което в
случая е получаването на информация от съответния компетентен орган – РЗИ –
Перник, че болничен лист № . от д-р М. В. 2009 ЕООД ИППМ е издаден
неправомерно, което е станало на 18.05.2013 г. посредством получено писмо в ТП
ДГС Земен № . г. на РЗИ Перник и протокол № . г. на ДКЦ І – Перник ЕООД.
Твърди, че в хода на дисциплинарното производство е извършил всички необходими
действия и е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за реализиране на
дисциплинарната отговорност, в резултата на което е наложил съразмерно на
нарушението дисциплинарно наказание. Оспорва твърдението на ищеца, че не е
извършил дисциплинарно нарушение, тъй като констатацията, че болничният лист,
въз основа на който е ползвал отпуск поради общо заболяване е незаконосъобразно
издаден води до извода, че е отсъствал от работа без да има основание за това.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. Г. поддържа предявения иск. Моли съда да го
уважи по изложените в исковата молба и в съдебно заседание съображения.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител адв. М. оспорва иска. Поддържа писмения отговор.
Моли съда да отхвърли предявения иск по изложените в отговора и в съдебно
заседание съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени допустимостта на
предявените искове взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните
по делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което
е процесуално допустими.
Разгледан по същество е основателен по
следните съображения:
Със заповед № . г. на директора на ТП „Д.г.с.
*** на основание чл. 192, ал. 1, т. 2 от КТ, във вр. с чл. 187, т. 1 от КТ на
ищеца П.К. – главен лесничей в ТП „ДГС - Земен” е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”. Фактическото основание за налагане на
дисциплинарното наказание е посочено в мотивите на цитираната заповед и е
неявяване на ищеца на работа за периода от 18.03.2013 г. – 22.03.2013 г.
В доказателствена тежест на ответника е
да установи всички факти и обстоятелства от значение за законосъобразността на издадената
заповед.
Безспорно е между страните, че ищецът
се намира в трудово правоотношение с ответника. Работи на длъжност главен
лесничей в ТП „ДСГ Земен”. В тази връзка съдът намира, че атакуваната заповед е
издадена от лице, притежаващо дисциплинарна власт по отношение на ищеца,
съобразно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ.
От приложените по делото писмо с изх. №
. г., връчено на ищеца на 27.05.2013 г. и писмено обяснение от последния,
входирано в регистратурата на ответника с вх. № . г. се установява, че
дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 193, ал. 1 от
КТ, като преди да наложи дисциплинарното наказание е изискал обяснения от
ищеца. Последният е дал писмени такива.
Спорно между страните е обстоятелството,
неявяването на работа на ищеца през периода 18.03. – 22.03.2013 г., за който
период същият е имал издаден болничен лист № . г. от доктор М. В., представлява
ли дисциплинарно нарушение и от кой момент следва да се брои срокът по чл. 194,
ал. 1 от КТ.
Не
е спорно между страните и се установява от представените по делото болничен
лист № . г., издаден от доктор М. В., заповед № . г. на директора на ТП „ДГС -
Земен”, списък на служителите посетили на 22.03.2013 г. международното
изложение „Природа, лов и риболов”, че ищецът не се е явил на работа през
периода 18.03.
Доколкото дисциплинарното наказание на
ищеца е наложено за това, че не се е явил на работа през периода 18.03 –
22.03.2013 г., то съдът трябва да установи дали това неявяване представлява
дисциплинарно нарушение, без да прави преценка на останалите действия/бездействия
на същия с оглед съобразяването им с трудовата дисциплина.
Съгласно чл. 186 от КТ дисциплинарно
наказание се налага за виновно нарушение на трудовата дисциплина. Безспорно и с
оглед разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ виновното неявяване на работа
представлява нарушение на трудовата дисциплина. Временната неработоспособност
на работника, установена по съответния ред съобразно разпоредбите на Закона за
здравето и Наредбата за медицинската експертиза изключва вината. В конкретния
случай временната неработоспособност на ищеца е била установена от личния му
лекар – доктор М. В., за което е издаден болничен лист № . г. Или ищецът не се
е явил на работа, тъй като е бил в законоустановен отпуск по смисъла на чл.
162, ал. 1 от КТ, за ползването на който е имал надлежно разрешение от компетентния
орган по чл. 162, ал. 2 от КТ – доктор М. В. посредством издадения от същата
болничен лист.
Разпоредбите на Закона за здравето и
Наредбата за експертиза на работоспособността, регламентиращи реда и начина за
извършване на експертиза на работоспособността и издаването на болнични листове,
са адресирани към съответните компетентни здравни органи и евентуалното им
нарушаване не може да бъде вменено във вина на осигуреното лице, в случая ищеца.
С оглед мястото му в съответните обществени отношения ищецът не е длъжен и няма
възможност да знае, ако здравният орган, констатирал неработоспособността му е
допуснал нарушение на нормативните разпоредби, регламентиращи издаването на
болничен лист.
Затова съдът намира, че дори болничният
лист, послужил като основание на ищеца да не се яви на работа да е бил отменен
или анулиран, то това не може да ангажира дисциплината отговорност на същия за
неявяването му на работа за времето на констатираната неработоспособност.
Отмяната на болничния лист поради нарушаване разпоредбите, регламентиращи
издаването му влече административна отговорност за издалия го здравен орган,
съгласно разпоредбата на чл. 225 от Закона за здравето.
Отделен е въпросът, че при
доказателствена тежест на ответника, същият не установи издадения на ищеца
болничен лист да е отменен по реда на чл. 112 или 113 от Закона за здравето или
да е анулиран по реда на чл. 54, ал. 1, във вр. с ал. 6 от Наредба за
медицинската експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1, във вр. с ал.
6 от Наредбата органът издал неправомерно болничен лист може да го анулира,
чрез зачеркването му с две диагонални линии преди изплащането на обезщетение по
него и при отсъствие на възражения от осигуреното лице. По делото няма
твърдение, а от представения болничен лист е видно, че същият не е анулиран.
Съгласно разпоредбите на чл. 112, ал.
1, т. 2 от Закона за здравето осигурителят може в 14-дневен срок от
получаването да обжалва решението на лекуващия лекар пред Лекарска
консултативна комисия. От представено по делото писмо от РЗИ - Перник,
адресирано до ответника и входирано в регистратурата му на 21.05.2013 г. се
установява, че във вр. с негово писмо изх. № . г. е извършена експертиза на
болничен лист на неработоспособност № . от Лекарска консулативна комисия, като
същият следва да се счита неправомерно издаден. Така описаното писмо, с оглед
подателя и съдържанието му не установява, че проверката на болничния лист е
извършена във връзка с осъществено оспорване от ответника по реда на чл. 112,
ал. 1, т. 2 от Закона за здравето, нито пък, че болничният лист е отменен
съобразно правомощията на органите на медицинската експертиза по чл. 113 от
Закона за здравето. Това не се установява и от приложения протокол № . г. на обща
лекарска консултативна комисия. За да не породи последствията, които законите
свързват с издаването му, болничният лист следва да бъде или анулиран по реда
на Наредбата за медицинската експертиза от издателя му или отменен от органите
на медицинската експертиза по реда на чл. 113 от Закона за здравето. В
представения протокол е посочено, че при издаването на болничния лист са
нарушени разпоредбите на чл. 15, ал. 1, чл. 18 и чл. 19, ал. 1 от Наредбата за
медицинската експертиза. Посочените разпоредби регулират съответно определянето
на режима при констатирана неработоспособност от лекуващия лекар и задълженията
на осигуреното лице и осигурителя по време на ползване на отпуск за временна
неработоспособност, както и реда за прекъсване на разрешения отпуск за временна
неработоспособност преди изтичането му. Т.е. цитираните разпоредби нямат
отношение към реда за издаване на болничния лист и констатиране от страна на
лекуващия лекар на неработоспособността на ищеца. Но най-същественото в случая
е, че с представения протокол не се установява болничният лист, представляващ
основание на ищеца да не се яви на работа да е отменен.
С оглед изложеното и на основание чл.
113, ал. 3 от Закона за здравето болничният лист, издаден на ищеца е
задължителен за всички лица, органи и организации в страната. Затова и
ответното дружество е било длъжно да приеме констатираната с него
неработоспособност на ищеца за периода 18.03. – 22.03.2013 г. и да не третира
като дисциплинарно нарушение неявяването му на работа през този период. Нещо повече
същото е било длъжно на основание чл. 18, ал. 1, изр. 2 от Наредбата за
медицинската експертиза да не допуска ищеца на работа през този период.
Предвид обстоятелството, че поведението
на ищеца, за което му е наложено дисциплинарно наказание не представлява
дисциплинарно нарушение, заповедта , с която е сторено това е незаконосъобразна
и следва да се отмени.
Във връзка със спорното обстоятелство
между страните, към момента на издаването на оспорената заповед бил ли е
изтекъл срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, съдът следва да отбележи следното: Доколкото
ответникът основава извода си за виновно поведение на ищеца от констатацията на
компетентните органи за неправомерност на издадения болничен лист, то от
узнаването на последното обстоятелство – в случая 18.05.2013 г., следва да се
счита, че е открито твърдяното нарушение. Или оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена в последния ден, преди изтичането на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
предвид изхода от делото в полза на ищеца следва да бъдат направените от него
разноски в размер на 400 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл.
3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на РС – Радомир държавна такса в размер на 50 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ на основание чл. чл. 357от КТ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № . г. на директора на ТП „Д.г.с. ***, с която е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” на П.К.К., ЕГН ********** ***, на длъжност „.” в
ТП „ДГС - Земен”.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ТП „Д.г.с. ***, представлявано от директора Л. И., с адрес: гр. З., ул. П.
ш. № . да заплати на П.К.К., ЕГН ********** *** сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК ТП „Д.г.с. ***, представлявано от директора Л.И., с адрес: гр. З., ул. П. ш.
№. да заплати по сметка на Районен съд – Радомир, в полза на бюджета на
Съдебната власт сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: