Р Е Ш Е Н И Е
№290
гр. Перник 30.10.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Рени Ковачка
Капка Павлова
при секретаря Емилия Иванова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 526 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение № 113/15.05.2013г. , постановено по гр.д. № 55/2013г.
по описа на Радомирския районен съд е осъден Л.С.Л. да
заплати на Д.М.П. сумата от 8 500 лв. , изплатена без правно основание, заедно
със законната лихва върху главницата, считано, от датата на предявяване на
исковата молба- 17.01.2013 г., до окончателното изплащане на сумата и 1 140 лв., представляваща направени разноски по
делото
В установения от закона срок решението е обжалвано от „Л.С.Л., който моли същото да се отмени и вместо него да се
постанови друго такова, с което искът да се отхвърли.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание
чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Л.С.Л. е предявил иск против
ответника Д.М.П. за заплащане на сумата
от 8 500 лв. , изплатена без правно основание, заедно със законната лихва върху
главницата, считано, от датата на предявяване на исковата молба- 17.01.2013 г.
Ищецът твърди, че на 19.01.2008 г. е дал
на ответника сумата от 8 500 лв. за
покупката на лек автомобил „Мазда“. Предаването на сумата било извършено в
автокъща в гр.София. поддържа, че между
него и ответника не съществува никакъв договор за покупко- продажба на
автомобил и сумата е изплатена при изначална липса на основание.
Ответникът
твърди, че е действал в качеството си на представител на собственика на лекия
автомобил и ищецът е заявил желание да го закупи. Ответникът се съгласил да
съдейства за прехвърляне собствеността на лекия автомобил, като получил от
ищеца сумата от 8 500 лв., но му
издал разписка за цялата договорена цена на автомобила от 10 000 лв., като
се уговорили, че разликата ще бъде доплатена. Ответникът предал сумата от
8 500 лв. на собственика на автомобила, като в последствие ищецът не се
явил за прехвърляне на автомобила. В последствие собственикът на автомобила
упълномощил друго лице да отиде при ищеца и да прибере автомобила ,което било и
сторено
Безспорно
по делото е че ищецът е предал на ответника сумата от 8 500 лв.
От
показанията на свидетеля Д.Д., се установява, че притежава автомобил „Мазда”,
който автомобил е бил управляван от ответника по иска. В един съботен ден
ответникът Л. му съобщил по телефона, че ще продава автомобила за 10 000
лв., като за тази сума същият издал разписка на купувача, но в действителност
били платени 8 500 лв. Тази сума била предадена от ответника на свидетеля Д..
От
показанията на свидетеля Т.А., се установява, че през
Като
доказателство по делото е представена разписка, ведно от която на 19.01.2008г.
ответникът е получил от ищеца сумата от 10 000 лв. за лек автомобил
„Мазда”.
По
делото е представена отчетна сделка от 20.01.2008 г. между собственика на
автомобила „Мобил дик“ ЕООД,
представляван от управителя Д.Д. и
ответника по иска. Авторството на документа е оспорено от ищцовата страна и е откритото
производство по реда на чл.193 ГПК, като районният съд е прие, че ответникът не е доказал истинността на документа.
Представена
е и нотариална покана до ищеца, с която Д.Д.
го кани да се яви на 22.07.2009 г., в 10.00 ч.,
за да разрешат спора помежду им. Видно от самата нотариална покана,
същата е получена от ищеца на 30.07.2009 г., т. е. след датата, на която е
следвало да се яви в кантората на нотариуса.
По
повод подаден сигнал от ищеца е о образувано досъдебно производство ЗМ 281/2008
г. по описа на 09 РУ- СДВР, срещу Д.Д. по чл.323, ал.1 НК, затова, че не по
установения от закона ред /като върнал в автокъща, находяща се в кв.“Горубляне“,
гр.София, лек автомобил „Мазда, който преди това бил продаден на ищеца за
сумата от 8 500 лв. наказателното производство е прекратено с влязло в
сила постановление .
При
така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че искът е
основателен и го е уважил. Съдът е приел, че съгласно чл.19, ал.1 ЗЗД, предварителният договор за сключване на определен
окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена
форма, трябва да се сключи в писмена форма. По силата на чл.144,
ал.2 ЗДвП, при прехвърляне на собствеността на
регистрирани автомобили подписите
на страните трябва да бъдат нотариално заверени, от които и
следва, че при сключване на
предварителен договор за продажба на МПС, същият следва да бъде сключен в
писмена форма.
По делото не са ангажирани доказателства, относно това да е
налице предварителен договор между ищеца и ответника за покупко- продажба на
въпросния лек автомобил, сключен в съответната форма. Приложената разписка
доказва единствено предаването на сумата от ищеца на ответника.Съдът е приел,
че не е налице и редовно упълномощаване на ищеца от страна на собственика да
договаря от негово име за покупко- продажбата на автомобила. В тази насока не
са ангажирано доказателства, освен свидетелските показания на Д., но, с оглед
липсата на предвидената в закона форма при сключване на предварителен договор,
същите се явяват ирелевантни. Липсват и доказателства, относно това да е налице
потвърждаване на договор, сключен без представителна власт от ответника дадено
в съответната форма, по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД, от страна на собственика. Не
се сочат обстоятелства, свързани и с наличие на друга облигационна връзка между
ответника и представляващия дружеството- собственик Д.Д. - например комисионен
договор. Всички тези обстоятелства водят до извода, че не сумата е получена при
изначална липса на основание и се дължи нейното връщане в пълния претендиран
размер.
Постановеното
от районния съд решение е валидно и допустимо, а по същество съдът обвързан от направените в жалбата доводи.
Жалбоподателят
твърди, че по действията, свързани със закупуването на лекия автомобил, той
няма никаква роля, както и че взаимоотношенията са между ищеца и свидетеля Д..
При
предявен иск с правно основание чл. 55 , ал.1, предл.1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи, както факта на своето обедняване, така и факта на обогатяване на
ответника. Обогатяването съставлява придобиването или спестяването на известна
имуществена облага.
В
случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че
ищецът е дал сумата от 8 500 лв. на ответника, но не е установено, че
последният е крайният получател на същата и съответно че се е обогатил с факта
на получаването й. Т.е. не се установява такова разместване на блага, в
резултат на което да се е достигнало до неоснователното обогатяване на
ответника.
От
събраните по делото доказателства се установява, че краен получател на сумата е
свидетелят Д., а ответникът е действал от негово име и за негова сметка. В този смисъл са показанията на св. Д., който
изрично е заявил, че е получил сумата от ответника. Наред с това в приложената
преписка на РП- София се съдържа жалба от Д. от 07.04. 2008г., в която същият е
посочил, че ответникът е действал като негов представител.
Представеният
по делото документ, наименован отчетна сделка е оспорен относно авторството. Документът
е подписан от свидетеля Д., като в документа е посочено, че Д. е получил сумата
от 8 500 лв. от ответника за лек автомобил „Мазда”. Доколкото
проверката на документа по силата на чл.
194 , ал.1 ГПК, се извършва чрез сравняване с други документи, разпит на
свидетели или чрез вещи лица, то с оглед показанията на свидетеля Д.,
потвърждаващи факта на получаване на сумата от него, то съдът намира, че оспорването
не е доказано и този документ, наред с показанията на свидетеля установява по
несъмнен начин , че краен получател на сумата не е ответникът , а трето за
настоящия правен спор лице.
Изводи
за основателност на иска не могат да бъдат направени и въз основа на
показанията на свидетеля А., който установява, че през 2008г. е присъствал на
постигане на уговорка за закупуване на лек автомобил, както и че ищецът е
заплатил за този автомобил и му е била издадена разписка. Макар и същият да не
установява кое е лицето ,на което е платена сумата, то от показанията му по
несъмнен начин се установява, че ищецът е
бил в преддоговорни отношения с друго лице с оглед закупуване на
автомобил, както и че в тази връзка е издадена разписка. В този смисъл
твърденията в исковата молба за липса на основание за получаване на сумата, са
неоснователни.
Предвид
горното, съдът намира, че решението следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго такова ,с което искът да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на делото, то следва да се отмени решението и в частта му за
разноските, като в полза на жалбоподателя се присъдят направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 175 лв. Разноски за първоинстанционното
производство не следва да се присъждат, тъй като няма доказателства такива да
са направени. Представеният договор за правна защита и съдействие удостоверява
размер на уговорено адвокатско възнаграждение, но липсват доказателства същото
да е платено.
По изложените съображения
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 113/15.05.2013г. , постановено
по гр.д. № 55/2013г. по описа на Радомирския районен съд, като вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.П. с ЕГН ********** ***
против Л.С.Л. с ЕГН ********** *** иск за заплащане
сумата от 8 500 лв. , изплатена без правно основание, заедно със
законната лихва върху главницата, считано, от датата на предявяване на исковата
молба- 17.01.2013 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Д.М.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Л.С.Л. с ЕГН **********
*** сумата от 175 лв., представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :