В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд, гражданска колегия, пети състав, в публичното заседание на 21 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Районен съдия: А. И.

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 352, по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.66, ал.1, вр. чл.33, ал.2 ЗС.

По изложените в исковата молба от ищеца О.Р. представлявана от Кмета П. А., с адрес: гр.Р., пл.“С.“, № ., чрез пълномощника адв.Б.Б.,*** и доразвити в съдебно заседание от неговия представител обстоятелства и съображения, е предявен иск против ответниците „Я.“ АД, гр.Р., представлявано от Изпълнителния директор Р.Е.Б., с адрес за призоваване: гр.Р., ул.“Р. Д.“, № 45, ЕИК . и С.С.П.,***, с който моли съда да постанови решени, с което да постанови изкупуване в полза на о.Р. спрямо ответниците, продадения от първия на втория ответник недвижим имот, а именно: Масивна едноетажна сграда- „каменоделна работилница за паметници“, със застроена площ от 64 кв.м., която сграда е със статут на строеж по параграф 15, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, която се намира в УПИ, собственост на ищеца, находящ се в населената част на гр.Р., който УПИ съставлява парцел I- „за гробищен парк“, в кв. по сега действащия план на гр.Р., одобрен със заповед №./28.12.2001 г. на Кмета на гр.Р., при граници на тази сграда по скица: от четири страни- урегулирания поземлен имот, съставляващ парцел I- „за гробищен парк“ в кв.173 по плана на града, в нарушение на изискванията на чл.33 от ЗС, без да бъде поканен ищецът да закупи сградата, която се намират в техния имот за сумата от 4 000 лв., която следва да внесе в 6 месечен срок от влизане на решението в сила, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „Я.“ АД, гр.Р., чрез своя пълномощник адв.К.И.,***, с отговора си в срока по чл.131, ал.1 ГПК и в съдебно заседание, е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло като такъв, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответницата С.С.П. е изразила становище, че процедурата по покупко- продажбата е спазена.

Районният съд, след като прецени събраните, по делото, доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на влязло в сила съдебно решение от 09.11.2009 г., по възз. гр. д. №., по описа за 2009 г., на ПОС, първият ответник „Я.“ АД, гр.Р. е признат по отношение на ищеца О.Р. за собственик на Масивна едноетажна сграда- „каменоделна работилница за паметници“, със застроена площ от 64 кв.м., находяща се в УПИ ., отреден за гробищен парк, в кв. по действащия план на гр.Р., като о.Р. е осъдена да предаде на „Я.“ АД, гр.Р. владението върху имота. Упоменатият УПИ.- . е собственост на о.Р. в подкрепа на което твърдение е представен Акт № .за общинска собственост, от 22.07.2002 г. С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, № ., том ., рег. № ., дело № .2010 г., на Нотариус № . Б. К., с район на действие РРС, първият ответник „Я.“ АД, гр.Р. е прехвърлил процесния имот на втория ответник С.С.П.. Тези обстоятелства не се оспорват от първия ответник. В съдебно заседание вторият ответник С.П. е заявила, че според нея процедурата при покупко- продажбата е спазена, като не е оспорила горните обстоятелства. Според ищеца, при изповядване на сделката, не е спазена процедурата по чл.33 ЗС, която касае продажба на част от недвижимия имот при условията на съсобственост, а съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗС собственикът на постройката /построена върху имот, собственост на друго лице/ може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.

Ответникът „Я.“, АД, гр.Р. е направил възражение по отношение на това, че искът не е предявен в законоустановеия двумесечен срок от продажбата. Същевременно твърди, че при изповядването на сделката са изпълнени особените изисквания на закона, а именно- че е налице отказ от страна на ищеца- собственик на терена, за изкупуване на сградата на продажната цена. В подкрепа на това твърдение към отговора е приложено удостоверение №./08.11.2010 г., на О.Р. *** удостоверява, че масивната едноетажна сграда със ЗП 64 кв. м., находяща се в УПИ I- за гробищен парк, в кв.., по плана на гр.Р., одобрен със заповед № . от 28.12.2001 г., на кмета на о.Р. е построена преди 1969 г., в който сградата е нанесена също. Строежът е бил допустим по действащите градоустройствени планове и нормативни документи, действали по време на извършването му. Съгласно §16, ал.1 от ЗУТ сградата е в режим на търпимост. За същата липсват строителни книжа. Отбелязано е също, че о.Р. отказва изкупуване на сградата. По делото е изискан и приложен препис от нотариално дело № .2010 г., на Нотариус № . Б.К., с район на действие РРС. Удостоверението фигурира в нотариалното дело.

Друго възражение на ответника „Я.“ АД, гр.Р., е свързано с това, че вторият ответник С.П. е подала в о.Р. данъчна декларация №./24.02.2011 г. и в този смисъл, дори и да се приеме, че това е началния срок от който тече двумесечния срок за предявяване на иска, то той е изтекъл два месеца по- късно- на 25.04.2011 г., т.е.- преди датата на предявяване на иска- 25.03.2013 г.

За да бъде уважен искът по чл.66, ал.1, вр. чл.33, ал.2 от ЗС, на първо място следва ищецът да докаже, че същият е предявен в двумесечният срок за предявяване на искане за изкупуване и същият тече от деня на продажбата когато е било направено предложение до събственика на терена за изкупуване, а когато няма такова предложение срокът тече от узнаването. Въпросът за спазването на срока по чл. 33, ал.2 ЗС е въпрос за съществуването или не на потестативното материално право на изкупуване и поради това е такъв по съществото на правния спор, поради което обуславя основателността на иска. В този смисъл е и константната съдебна практика /виж Решение №. от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № ./2010 г., II г. о., ГК, Решение № . от 5.VI.1964 г. по гр. д. № г., I г. о. и Решение №. от 5.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № ./2002 г., IV г. о.,/. Видно от приложеното нотариално дело и съответно съставения нотариален акт, покупко- продажбата е извършена на 29.12.2010 г., а датата на завеждане на исковата молба, видно от входящия № е 25.03.2013 г., т.е.- след повече от две години и два месеца. Ищецът е направил искане за допускане на свидетелски показания, за доказване на датата на узнаване за сделката от негова страна. Съдът е дал възможност на ищцовата страна при режим на довеждане да осигури свидетелите в съдебно заседание, но същата не се е възползвала от тази възможност. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не е налице това първо основание за уважаване на иска.

Както бе отбелязано по- горе, ответната страна се е позовала на представеното удостоверение № 588/08.11.2010 г., на О.Р. В същото е отбелязано, че о.Р. отказва изкупуване на сградата. Ето защо, в настоящия казус спорът се състои и в това, дали собственикът на сградата е предлагал на собственика на терена да бъде закупена сградата при условията, при които е изповядана сделката за покупко- продажба между ответниците. Законът не предвижда особена форма за отправяне на предложението. Изискването е единствено да са налице писмени доказателства, от които да е видно, че процедурата е спазена. Ето защо предложението може да бъде отправено по всякакъв начин, стига при изповядване на сделката нотариусът да се убеди от представените писмени доказателства, че не е прието предложението на продавача от страна на съсобствениците /в случая собственика на терена/.

Ищцовата страна е оспорила автентичността на представеното удостоверение, като, с оглед изявлението на ответника, че ще се ползва от същото, съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК. Оспореният документ, според качеството, в което издателят прави материализираното в документа изявление, се явява официален, тъй като е издаден от орган на държавна власт- кмет а община, именно в това му качество. По отношение на естеството на материализираното в удостоверението изявление, същото, в частта му, относно отказа да бъде изкупена сградата, която е релевантна за настоящия спор, има характер на диспозитивен документ, тъй като това изявление не материализира правен акт, а е такова, което не удостоверява стоящ вън от документа факт. В този смисъл, при откритото производство по чл.193 ГПК, оспорващата страна би могла да атакува единствено формалната доказателствена сила на оспорвания документ, а именно- факта на писменото изявление и неговото авторство, но не и съдържанието му. В съответствие с указаната от съда доказателствена тежест, по искане на ищеца е допуснато изслушване на вещо лице по съдебно- техническа експертиза. Задачата на вещото лице, след направена справка в деловодната система на о.Р. и отдел „ТСУ“, е да даде отговор на поставения от ищеца въпрос, а именно: има ли заведена молба, подадена от ответното дружество „Я.“, АД, гр.Р., придружена със съответните документи. Според назначеното вещо лице Д.Н., при извършената проверка в о.Р. не се е намерила заведена молба, подадена от „Я.“, АД, гр.Р., придружена с документи в периода, от 09.11.2009 г., съгласно влязло в сила решение на Пернишки окръжен съд., постановено по въззивно гражданско дело, до издаване на удостоверение № . от 08.12.2010 г., относно търпимост на масивна едноетажна сграда, със застроена площ 64 кв. м., представляваща „каменоделна работилница за паметници“, построена в УПИ. в кв…, отреден за „гробищен парк“, по плана на гр.Р., одобрен със Заповед № . от 28.12.2001 г. на кмета на о.Р. Този извод по приетото и неоспорено от страните заключение не оборва формалната доказателствена сила на удостоверението. Същото само по себе си представлява категорично доказателство, че е отправено предложение до собственика на терена за закупуване на сградата и кметът е заявил от името на общината, че отказва изкупуването на сградата. В удостоверението не са посочени условията, при които се отказва изкупуването, поради което настоящият съдебен състав приема, че отказът важи при всякакви условия.

По изложените съображения районният съд намира, че искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответниците разноски. Ответницата С.П. не е направила искане за присъждане на разноски и не е представила доказателства за направени такива. Ответникът „Я.“, АД, гр.Р., чрез своя процесуален представител е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл.80 ГПК, с приложени платежни документи. Видно от представените доказателства, ответникът е направил разноски, в размер на 480 лв.- за изплатено адвокатско възнаграждение. Тези разноски следва да бъдат възложени на ищеца, като същият бъде осъден да ги заплати на ответника „Я.“ АД, гр.Р..

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на О.Р. представлявана от Кмета П. А., с адрес: гр.Р., пл.“С.“, № ., чрез пълномощника адв.Б.Б.,***, против „Я.“ АД, гр.Р., представлявано от Изпълнителния директор Р.Е.Б., с адрес за призоваване: гр.Р., ул.“Р. Д.“, № 45, ЕИК . и С.С.П.,***, с който моли съда да постанови решени, с което да постанови изкупуване в полза на о.Р. спрямо ответниците, продадения от първия на втория ответник недвижим имот, а именно: Масивна едноетажна сграда- „каменоделна работилница за паметници“, със застроена площ от 64 кв.м., която сграда е със статут на строеж по параграф 15, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, която се намира в УПИ, собственост на о.Р. находящ се в населената част на гр.Р., който УПИ съставлява парцел I- „за гробищен парк“, в кв.. по сега действащия план на гр.Радомир, одобрен със заповед №./28.12.2001 г. на Кмета на гр.Р., при граници на тази сграда по скица: от четири страни- урегулирания поземлен имот, съставляващ парцел .- „за гробищен парк“ в кв.. по плана на града, в нарушение на изискванията на чл.33 от ЗС, без да бъде поканен ищецът да закупи сградата, която се намират в техния имот за сумата от 4 000 лв., която следва да внесе в 6 месечен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА О.Р. представлявана от Кмета Пл. А., с адрес: гр.Р., пл.“Св.“, №., чрез пълномощника адв.Б.Б.,***, да заплати на „Я.“ АД, гр.Р., представлявано от Изпълнителния директор Р.Е.Б., с адрес за призоваване: гр.Р., ул.“Р. Д.“, № ., ЕИК 1. , сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/