РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 25.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, VІ състав в публичното заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
при секретаря: Иляна С., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 791 по описа за
По изложени в исковата молба
обстоятелства ищецът Община – гр. Радомир моли съда да постанови решение, по
силата на което да осъди ответника Г. “Н.”*** да му заплати сумата в размер на
6000.00 лева или по сто лева месечно, представляваща обезщетение, равняващо се
на дължимия наем за ползване на процесния недвижим имот от ответната кооперация
за периода от 30.07.2008 г. до датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане, както и да бъде осъден да ответника да му заплати
направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че О.Р. е
собственик на поземлен имот, находящ се в с. С., общ. Радомир, обл. Перник на
площада на селището – общинска собственост, при граници по скица: от две страни
– улици и от две страни – общински имоти, в който се намирал преместваем
павилион с площ от 70 кв.м., собственост на ответната кооперация, поставен
преди
В срока за отговор ответника е
депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск, като е
изложил доводи за недопустимост на иска, поради липса на активна процесуална
легитимация на ищеца и липса на пасивна процесуална легитимация на ответника,
тъй като страните нямат качеството на надлежни страни, поради това, че за ищеца
не съществува право на иск. В отговора ответника чрез процесуалния си
представител адв. И. е оспорил предявения иск по основание и размер, като
оспорва твърдението в исковата молба, че в описаният имот се намира преместваем
павилион, така както е индивидуализиран като местоположение и площ, който да е
собственост на ответната страна, тъй като Г. “Н.” е собственик на масивен
търговски обект магазин за хранителни стоки и няма разположен преместваем
павилион в имота на ищеца. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност по чл.111, б. “в” от ЗЗД за периода от 30.07.2008 г. до 30.04.2010 г.,
поради изтекъл три годишен давностен срок. Излага доводи, че Г. “Н.” не е
получавал от ищеца покана за премахване на павилиона или за заплащане на наем,
поради което счита предявения иск за неоснователен.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв. Д. поддържа предявения иск. Моли съда да
постанови решение, с което иска да бъде уважен. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответника Г. “Н.”*** в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адв. И. оспорват предявения иск.
Молят съда да постанови решение, с което иска да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
В
исковата молба ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот, находящ се в с. Стефаново, общ.
Радомир, обл. Перник на площада на селището – общинска собственост, при граници
по скица: от две страни – улици и от две страни – общински имоти.
От заключението на изслушаната и
приета съдебно – техническа експертиза се установява, че при направен оглед на
място, вещото лице е констатирало, че в с. С., общ. Радомир, в парцел без
номер, отреден за “Парк Паметник”, в квартал. по плана на с. С., общ. Радомир,
отговарящ на приложеното към исковата молба копие от план е поставен
преместваем обект – павилион, използван за магазин “Стоки за бита”, като
павилионът е метална конструкция, с обшивка от плоскости и ламарина от три
страни, с плосък покрив, покрит с ламарини, като от западната страна има навес
– дървена конструкция, покрит с керемиди. Вещото лице е констатирало, че
павилионът и навесът са върху бетонна площадка. От заключението на СТЕ се установява,
че площта на парцела без номер, отреден за “Парк Паметник” в кв.. по плана на
с. С., общ. Радомир е от 4800 кв.м. измерена графично, като в описания терен
без номер има поставен павилион, който се намира в северозападната част на
парцела. Парцелът без номер е с граници: от изток - парцел без номер, от запад
– улица, от север - улица, от юг – парцел без номер отреден за “Черква”, като
парцелът и съседните му са образувани от имот пл. № ... Вещото лице е
установило, че по разписния лист към плана имот пл. №.. е записан “Черковно” и
няма презаписвания в разписния лист за имота. От поясненията на вещото лице
техник в съдебно заседание се установява, че улична и дворищна регулация няма приложена по отношение на процесния имот, като по приложеното копие от
неодобрена кадастрална карта към исковата молба и както е описан имота в
исковата молба имота е площада на селото без да бъдат посочени номера на
парцели и имоти. Вещото лице е установило, че самият павилион е на около 500
кв.м. от площада на селото и е в друг квартал, като площада на селото е в кв. .,
павилиона, за който се твърди в исковата молба, че е поставен в имота на ищеца
и същият е поставен е в кв. 7 по плана на селото, в северната посока от площада
на селото. Вещото лице е констатирало, че павилиона на площада на селото, който
е частен и павилиона в исковата молба се намират в различни квартали, като на
площада на селото също има поставен павилион, който се различава от павилиона
на ответниците. Двата имота този на площада и този по нотариалния акт, за който
твърди ответника, че е техен е различен от процесния имот, който се намира на
площада. В заключението вещото лице е отразил павилиона в имота отреден за парк
за паметник в кв. . в с. Стефаново. СТЕ е категорична, че площада на селото се
намира до кв. 74 в с. С..
От изслушаната
и приета по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че
стойността на евентуално получавания наем на павилиона по справедлива пазарна
стойност за периода от 30.07.2008 г. до 30.07.2013 г. е в размер на 2940.00
лева.
По
делото е изслушан свидетеля Г.С.П. по искане на ищцовата страна,
който в показанията си твърди, че в центъра на
с. Стефаново има площад, като на площада в с. Стефаново няма поставен павилион на Г. “Н.“. Има павилион, който
не е на Г. „Н.“.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Г.С.П..
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
С исковата молба ищецът претендира присъждане на обезщетение за
пропуснати ползи в размер на 6000 лева, поради лишаване
на ищеца от страна на ответника от ползване на процесния имот, т.е. исковата
претенция не се основава на договорни отношения. Следователно става въпрос за
претенция, която е предявена на извъндоговорно основание, поради което иска намира своето правно основание в нормата на чл.59 от ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване
до размера на обедняването на ищеца. В този смисъл е
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 234 от 27.12.2013 г. на ВКС по
т. д. № 1181/2013 г., II т. о., което е задължително за съдилищата. Ето защо
настоящият съдебен състав определи правната квалификация на иска, като такава
по чл.59 от ЗЗД.
За да бъде
уважен предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД трябва да бъде доказано, че ищецът е
собственик на процесния
имот и ответникът е ползвал
същия за исковия
период без основание.
От
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ищецът О.Р. е
собственик на процесния имот, тъй като в исковата молба същият твърди, че е
собственик на поземлен
имот, находящ се в с. С., общ. Радомир, обл. Перник на площада на селището –
общинска собственост, при граници по скица: от две страни – улици и от две
страни – общински имоти, като въпреки дадените на страната от съда указания със
сторения по делото доклад, че не сочи доказателства, от които да може да се
установи, че е собственик на процесния имот, такива не се ангажираха от
страната. В случая не може да се приеме, че ищецът твърди да е собственик на
площада на селото, тъй като изрично в исковата молба страната е посочила, че е
собственик на поземлен имот, който е на площада на селището, а не самия площад.
Ето защо съдът не може да приеме, че в случая намират приложение разпоредбите
на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и имота представлява публична общинска собственост.
С оглед на това не се доказа наличие на първата предпоставка от фактическия
състав на чл.59 от ЗЗД.
От друга страна по делото се
събраха категорични доказателства, от които се установява по безспорен начин,
че павилиона собственост на ответната страна не е поставен на площада в центъра
на с. С., т.е. не е поставен в имота, за който ищеца твърди че е собственик.
Този извод следва от приетата по делото СТЕ, която по категоричен начин
установява, че павилиона на ответника се намира в друг имот, който е различен
от имота по исковата молба. В тази връзка са и изслушаните по делото
свидетелски показания на свидетеля Г.С.П.,
които съдът кредитира изцяло при постановяване на настоящето решение, като
логични, последователни и непротиворечащи на останалия събран по делото
доказателствен материал. В показанията си свидетеля е категоричен, че павилиона
на ответната страна не е поставен на площада в с. С.. Ето защо следва да се
приеме, че не се доказа наличие и на втората предпоставка – ответника да е
ползвал процесния имот без основание.
Предвид горе изложеното
предявения иск разгледан по същество се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК и с оглед изхода на делото в полза на ответника следва да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, а именно 490.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният на основание чл.59 от ЗЗД иск за осъждане на Градска потребителна
кооперация „Наркооп” – Радомир, представлявана от председателя С.В. да заплати
на О.Р. представлявана от Кмета П. А. сумата от 6000.00 лева или по сто лева месечно,
представляваща обезщетение, равняващо се на дължимия наем за ползване на
поземлен имот, находящ се в с. С., общ. Радомир, обл. Перник на площада на
селището – общинска собственост, при граници по скица: от две страни – улици и
от две страни – общински имоти чрез поставен в имота преместваем павилион с
площ от 70 кв.м. за периода от 30.07.2008 г. до 30.07.2013 г. (датата на
предявяване на иска), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК О.Р. представлявана от кмета П.А. да заплати на
Градска потребителна кооперация „Наркооп” – Радомир, представлявана от
председателя С. В. сумата от 490.00 (четиристотин и деветдесет) лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./