Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Радомир, 12.06.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети състав в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.С.

При секретаря М.М., като разгледа гр. д. № 887/2013 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.

Образувано е по искова молба от „Радомир Метал Индъстийз” АД, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Л. И. А. против И.Д.Ц., ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че ответникът е работил при него по трудово правоотношение, с безсрочен трудов договор, сключен на 13.09.2006 г. на длъжност „.” до 15.10.2007 г. Считано от 15.10.2007 г. е бил преназначен на длъжност „. Сочи се, че трудовите функции на ответника били отчетнически, като формално е определен за материално отговорно лице за склад №. – „.” със заповед на изпълнителния директор № . г.

Въз основа на заповед № .г., на 22.10.2012 г., е извършена частична инвентаризация на складове № 3 и № 21 и са констатирани липси в склад № 21 на 128 кг. никел на катоди, 10 кг. феромолибиден на обща стойност по отчетни цени 3983.20 лв. Същите липси са констатирани и при последващата инвернаризация в сравнителна ведомост № 21 от 30.11.2012 г.

Отново е извършена инвентаризация на склад № участък „” при прекратяване трудовото правоотношение на ответника, което е извършено със заповед № г. на основание чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ, считано от 12.02.2013 г. След извършената на 06.02.2013 г. инвентаризация са констатирани липси на 341 кг. ферохром нисковъглероден, 10 кг. феромолибден и 128 кг. – никел на катоди, всичко на обща стойност 5517.08 лв. Сочи се, че инвентаризационният опис е подписан от материално отговорното лице – И.Ц. – ответник по делото.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5599.66 лв., представляваща отчетената стойност на установени липси, причинени при отчетническа дейност на ответника през време, когато той е бил в трудово правоотношение с ищеца на материални ценности както следва : никел на катоди 128 кг. – 3601.92 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 324.99 лв., считано за периода 22.10.2012 г. – 09.09.2013 г. фермолибден 10 кг. – 381.40 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 34.41 лв., считано за периода 22.10.2012 г. – 09.09.2013 г. и ферохром нисковъглероден 341 кг. – 1616.34 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 97.24 лв., считано за периода 06.02.2013 г. – 09.09.2013 г.

В съдебно заседание от 23.04.2014 г. по искане на ищеца е допуснато увеличение на предявения иск със сумата от 1103.42 лв., представляваща начислено върху сумата от 5599.66 лв. ДДС.

Исковата молба е връчена на ответника на 01.10.2013 г. В срока по чл. 131 от ГПК същият е оспорил изцяло основателността на предявения иск.

Посочил е, че създадената организация във връзка с фактическото изнасяне и внасяне на материали в склад № 21 /винаги в присъствието на три лица/е такава, че изчезването на такива от там по вина на едно лице е невъзможно.

Оспорил е качеството си на материално отговорно лице, тъй като заповедта за определянето му № г. не му е връчвана. Посочил е, че поради самия режим на работа, която той е извършвал е фактически невъзможно, осъществяването от негова страна на материално отчетническа функция.

Заявил е, че констатациите при инвентаризацията са неверни, тъй като съпоставката е извършена не спрямо предходни инвентаризации, а по счетоводни данни, без проверка на първични счетоводни документи, без проверка по технологични карти за вложени материали и без отчитане на реалните обороти на материалите при съответните инвентаризации.

Оспорил е наличието на твърдените в исковата молба липси, като е посочил, че 10 кг. феромолибден е изнесен от склад № 21 и вложен в производството на 10.04.2012 г., което е отразено в технологичната карта, но заместник началника на цеха е пропуснал да го подаде в счетоводството. 341 кг. ферохром нисковъглероден не липсва, а констатираната разлика се дължи на установена работа извън точност на везната, която измерва този материал. Последната работи в по-ниски обхвати, има дефектирал датчик и неработеща цифрова индикация за отчитане на теглото. Констатацията за липса на128 кг. никел е резултат от грешка при отчитането на вложения материал.

Искането към съда е да отхвърли изцяло предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът поддържа депозирания отговор. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Като прецени процесуалната допустимост на предявения иск, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да установи, че е налице липса на материали /недостиг с неустановен произход/, която е възникнала по времето, през което ответникът е упражнявал отчетническа длъжност. Вината на отчетника се презюмира от закона.

Спорни по делото са както въпросът за отчетническата длъжност на ответника, така и възникването на липса, по времето, през което ищецът твърди това да се е случило.

Безспорно между страните и установено от представените по делото трудов договор от 23.09.2006 г., допълнително споразумение към него и заповед № г. е, че ответникът е работил при ищеца по трудов договор през периода 02.10.2006 г. – 12.02.2013 г. Първоначално е бил назначен на длъжност „.” в ЕСДЦ – дирекция „.”, а считано от 15.10.2007 г. е бил преназначен на длъжност „. – дирекция „.”. Считано от 12.02.2013 г. трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по съгласие между тях.

Видно от приложен списък ответникът е бил запознат на 15.10.2007 г. с длъжностната характеристика за длъжността „старши ел. пещар отговорник участък „.”. В т. ІІІ.1. на същата като отговорност на работника, заемащ тази длъжност е вменено съхранението, стопанисването и правилното използване на суровини, материали, консумативи, инструменти, екипировка, флуиди и др. необходими в производството на качествен метал. Затова съдът приема, че по силата на длъжността си и включващите се в нея трудови задължения ответникът е имал качеството материално отговорно лице. Затова и не е било необходимо връчването на изрична заповед в този смисъл за възникване на това качество.

От показанията на разпитания по делото свидетел – В. Д., чиито показания съдът кредитира, като ясни и конкретни, съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че през периода 2009 г. и до настоящия момент същият работи при ищеца на длъжност „.” и е запознат с длъжностната характеристика. Видно от приложената по делото длъжностна характеристика е, че на работника, заемащ тази длъжност е вменено задължението да отговаря за повереното му имущество – техника, инструменти и материали и да носи отговорност за установени липси. Т.е. свидетелят също е имал качеството на МОЛ през времето през което такова качество е имал ответника.

От свидетелските показания се установява също начина на работа в участък „.” и обслужването на склад № ., от който са констатирани процесните липси. Отпускането на материали от последния е било на 24 часов режим от понеделник до петък. Като работниците са работили на смени, включително и нощни. Дежурният през нощта е отговарял за отпуснатите и вложени материали, като отчитането им е ставало посредством описването в технологична карта и тетрадка. Установява се също, че под исканията за отпускане и приемо предавателните разписки са се подписвали както ищецът така и свидетеля, в зависимост от това кой е бил свободен в момента на изготвянето им.

Следователно независимо, че според представената по делото заповед № . г. материално отговорно лице за склад № . е опреден ответника, фактически за съхранението и отчитането на материалите в този склад са отговаряли повече от едно лица. Отделно от горното няма данни по делото тази заповед да е връчена на ответника, което обстоятелство е в доказателствена тежест на ищеца при наличие на съответно възражение от ответника в този смисъл. Затова и твърдението на ищеца, че само ответникът е бил материално отговорно лице за склад №. съдът намира за недоказано.

От приетите по делото основна и допълнителна комплексни експертизи се установява, че при приемането на материалите в склад №. от ответника, което е извършено на 31.12.2010 г. от материално отговорно лице – К. И. не е извършена инвентаризация. Приемането е само по счетоводни данни и не е извършена проверка на фактически наличните материали.

Установява се също, че липсващите 10 кг. феромолибден се е наложила да бъдат додадени в разливочната кофа, тъй като химичният анализ на стоманата е показал по-ниско съдържание на молибден от изискванията по стандарта за съответната марка стомана. Това количество е отразено в технологичната карта на плавката и тетрадката на охраната за дата 10.04.2012 г., но не е осчетоводено.

По отношение на липсващите 128 кг. никел на катоди е установено, че е допусната счетоводна грешка при отпускането на 140 кг. от материала на 30.09.2009 г. от склад № 3, осчетоводени като 14 кг., която грешка е отстранена едва на 23.11.2011 г. Липсата е счетоводна и възникнала в резултат на извършената корекция. Не е извършена инвентаризация, от която да може да се установи, че действително не са налични 128 кг. от заприходения в склад № . никел на катоди.

По отношение на твърдените липси на 341 кг. ферохром ниско въглероден – същите са установени при инвентаризация, извършена през месец февруари 2013 г. Предходни такива, при които не е констатирана разлика в наличните и осчетоводените количества от този материал са извършени през месец октомври 2011 г. и месец ноември 2012 г. От представените от ответника писмени доказателства и от изготвената по делото комплексна съдебна експертиза се установява, че през месец януари е констатирана неточност на везната, измерваща съответния материал. Няма данни откога е това положение. Към момента на инвентаризацията, при която е установена липсата на ферохром ниско въглероден неточното измерване на везната е коригирано. Твърдението на ответника е, че поради неточното мерене на везната количеството осчетоводен ферохром ниско въглероден не съответства на реално приетото в склада, затова при отстраняване на неточността е констатирана липса. Предвид установеното по делото неточно мерене на везната и отсъствието на данни от кога датира това положение, не може да се направи извода, че констатираните налични количества на ферохром ниско въглероден при предходните ревизии са били действителните такива. Затова и съдът намира че не е установена твърдяната от ответника липса на ферохром ниско въглероден.

Предвид горното съдът намира, че при доказателствена тежест на ищеца, твърдените от него липси не са установени, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ищецът следва да заплати по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 200 лв. – разноски за комплексна съдебна експертиза.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ иск за осъждане на И.Д.Ц., ЕГН ********** *** да заплати „Радомир Метал Индъстийз” АД, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Л. И. А. сумата от 5599.66 лв. стойността на установени при извършена отчетническа дейност липси на никел на катоди 128 кг. – 3601.92 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 324.99 лв., считано за периода 22.10.2012 г. – 09.09.2013 г. фермолибден 10 кг. – 381.40 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 34.41 лв., считано за периода 22.10.2012 г. – 09.09.2013 г. и ферохром нисковъглероден 341 кг. – 1616.34 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 97.24 лв., считано за периода 06.02.2013 г. – 09.09.2013 г., в едно с ДДС върху цялата главница в размер на 1103.42 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Радомир Метал Индъстийз” АД, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Л. И. А. да заплати на И.Д.Ц., ЕГН ********** *** сумата от 500 лв. /петстотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Радомир Метал Индъстийз” АД, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Л.И. А. да заплати по сметка на Районен съд – Радомир по сметка на бюджета на Съдебната власт сумата от 200 лв. /двеста лева/, направени разноски за експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на страните пред Пернишки окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

СЕКРЕТАР:М.М.