Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Радомир, 11.09.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.

С участието на секретаря Т.П., като разгледа гр. д. № 128/2014 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от М.Г.Г., ЕГН ********** ***, пл. Свобода № 20.

Ищцата твърди, че на 17.10.2013 г. около 14.30 часа тръгнала към намиращия се в близост до дома и в гр. Радомир Маркет „Пени”. Забелязала група безстопанствени кучета, които и друг път била виждала в градинката на междублоковото пространство. Едно от тях се отделило от групата и се насочило към нея. Ищцата продължила пътя си, но в този момент кучето се нъхвърлило върху нея и я ухапало. Кучето имало маркировка на ухото.

Ищцата изпитала силна и непоносима болка, получила хематом на дясната подбедрица, множество кръвонасядания, две успоредни екскориативни наранявания по задната повърхност и разкъсно-контузна рана в средната част на подбедрицата. Изпаднала в шок и се разкрещяла. Посетители на намиращо се в близост кафене я чули и и оказали помощ. Сред тях бил и синът на ищцата, който я закарал до спешния център на Общинска болница – гр. Радомир. Там на ищцата била оказана лекарска помощ, били и направени спешни медицински манипулации. След което била насочена към МБАЛ „Рахаила Ангелова” – гр. Перник, където и е проведена терапия – имунизирана е за тетанос и бяс, раната била почистена и превързана. Възстановителния период продължил около 25 дни, като през първите два – три дни болките били с по-интензивен характер. В хода на възстановителния период ищцата твърди, че са и поставени пет противобясни ваксини, приемала е десет дни антибиотик, а през ден в продължение на 14 дни е извършвано почистване и превръзка на раната до нейното пълно заздравяване.

Ищцата твърди, че в резултат на ухапването в областта на дясната подбедрица останал груб белег, като кожата в тази област е лесно ранима и с променен структурен строеж, поради невъзможността да се възстанови напълно. Белегът е траен козметичен дефект, който довел до развитие на комплекс у ищцата, поради който тя преустановила носенето на дрехи, от които белегът е видим, поради страх, че той ще предизвика погнуса и отвращение у околните.

Ищцата сочи, че около месец след ухапването продължила да изпитва болки, които и пречели да следва обичайния си дневен режим. В следствие от ухапването претърпяла психотравма, чиито симптоми продължават и към момента на подаване на исковата молба. Силния стрес довел до тревожност, нарушения на съня и несигурност. Страх от излизане от дома и опасения, че може да възникне нов подобен инцидент.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 17.10.2013 г. на територията на община Радомир, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2013 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 13.02.2014 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва иска по основание и размер. Сочи, че не е налице фактическия състав, обосноваващ отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди. Счита, че претендирания размер на обезщетение е завишен и не съответства на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Антова, оспорва иска. Моли съда да го отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

За уважаването му в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е възложител на работа, свързана с улавяне и изолиране на скитащи кучета, като в резултата на неизпълнението на тази работа противоправно са му били причинени неимуществени вреди.

Съгласно § 3, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 35, ал. 4 от ЗВМД /отменен/ на общините, включително чрез техните кметове е възложено да организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия. Следователно община Радомир има задължение, вменено и със закон да реализира фактически улавянето и изолирането на безстопанствени кучета на нейна територия като възложи тези функции на назначени при нея работници и служители.

От депозираните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като дадени за непосредствено възприети факти, обективни, логични и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че на 17.03.2013 г. ищцата е ухапана от безстопанствено куче. Легално определение за безстопанствено животно се съдържа в чл. 70 от ЗВМД /отменен/, действащ на основание § 3, т. 1 от ЗВМД. Според него безстопанствено животно е роденото като такова, загубеното или изоставено от своите собственици, което не обитава дом, ферма или специално определено за него място. Следователно кучето, нападнало и ухапало ищеца е безстопанствено по смисъла на цитираната законова разпоредба. Обстоятелството, че същото е скитало без придружител на територията на Общината, води до извода, че работниците и служителите при ответника, на които е възложено задължението да улавят и изолират безстопанствени животни не са изпълнили вменените им функции и задължения.

От разпитаните по делото свидетели, представените писмени доказателства - лист за преглед на пациент в спешно отделение от 17.10.2013 г., медицинско направление № 223, медицинско направление от 30.10.2013 г., медицински свидетелство амб. № 810 от 18.10.2013 г. и приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 17.10.2013 г. ищцата е била нападната и ухапана от безстопанствено куче, с което са и били причинени две разкъсно-контузни наранявания по външно-задна повърхност на дясна подбедрица в средната и трета с кръвонасядане на меките тъкани около нараняванията. Нараняванията са били хирургично обработени чрез първична хирургична обработка на раневите повърхности напосредствено след получаване на травмата. Впоследствие поради усложнение при зарастването на нараняванията и вторичното им зарастване, раните са били обработвани чрез опресняване на ръбовете – дебридман от лекар-хирург. Поставени са ТАП и петкратна противобясна ваксина . Назначено е било антибиотично медикаментозно лечение с Клиндомицин за 10 дни. Правени са превръзки на раните. Периодът на възстановяване е продължил около месец, като през същия ищцата е търпяла болки и страдания, които са били по-интензивни в първите дни след травмата. След зарастването си нараняванията ще оставят ръбици, тъй като е налице разкъсване на кожата в областта на раните, които представляват траен козметичен дефект. Ръбиците ще останат за цял живот, като с времето ще избледняват и ще се поизглаждат, и постепенно ще придобиват цвят близък до този на околната кожа.

Установи се също, че по време на инцидента, ищцата е претърпял силна уплаха и стрес, които продължават макар и със значително по малък интензитет и до настоящия момент.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск. Като взе предвид вида и характера на причинените телесни увреждания, както и обстановката при която са настъпили, преживяния от ищцата стрес от нападението, сравнително продължителния период на възстановяване /около месец/, обстоятелството, че причинения в следствие на ухапването козметичен дефект ще остане до живот, съдът счита че справедливото обезщетение съгласно чл. 52 от ЗЗД за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на 4000 лв. До тази сума искът следва да бъде уважен като основателен, а за разликата от 1000 лв. – отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски в производството, съразмерно с уважената част от иска, а именно 440 лв.

По горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД Община Радомир да заплати на от М.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултата на ухапвана от безстопанствено куче на 17.10.2013 г. на територията на община Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2013 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Радомир да заплати на от М.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата от 440 лв. /четиристотин и четиридесет лева/, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно

Т.П.