Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Радомир, 31.10.2014 г.

Радомирският районен съд, гражданска колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Районен съдия: Т. Т.

При секретаря: И.С. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 235 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.

Ищцата Е.Й.С. с ЕГН ********** ***, в качеството и на майка и законен представител на малолетните деца Б.Ц.Д. с ЕГН ********** и М.Ц.Д. с ЕГН ********** е предявила обективно кумулативно съединени искове против Ц.Д.П. с ЕГН ********** ***, като е поискала от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща за всяко едно от децата чрез нея, като майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на по 300.00 лева, считано от 20.03.2013 г. до изменение или отпадане на основанието, ведно със законната лихва за забава върху всяка помесечна главница от настъпването на изискуемостта и до окончателното и изплащане, както и да и бъдат присъдени направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че тя и ответника са живели на съпружески начала, от което съжителство са родени двете малолетни деца. Твърди, че от м.08.2013 г. ответникът е напуснал семейното жилище, като от тогава не се интересува от децата и не предоставя парични средства, необходими за закупуване на храни, дрехи, лекарства, пособия или по друг начин да осигури издръжка на децата. Излага доводи, че ищцата е безработна, живее от социални помощи, а децата растат и се нуждаят непрекъснато от силна и здравословна храна, подмяна на омалели дрехи, лекарства, играчки, пособия за детска градина и други неща от първа необходимост. В потвърждение на изложеното към исковата молба е приложила заверени копия от: лична карта, удостоверение за раждане (дубликат) от 20.07.2009 г., издадено въз основа на акт за раждане № . г.на Община Перник и удостоверение за раждане (дубликат) от 17.09.2012 г., издадено въз основа на акт за раждане № . от . г. на Община Перник.

В срока за отговор ответника Ц.Д.П. не е депозирал отговор на исковата молба, и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и чрез пълномощника си адв. П. поддържа предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени, както и да и бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника се явява лично и оспорва предявените искове, като моли съда да ги отхвърли.

Радомирският районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане дубликат от 20.07.2009 г. на Община Перник се установява, че страните са родители на малолетното дете Б.Ц.Д., роден на *** г. с ЕГН **********.

От представеното по делото удостоверение за раждане дубликат от 17.09.2012 г. на Община Перник се установява, че страните са родители на малолетното дете М.Ц.Д., родена на *** г. с ЕГН **********.

Не са спорни обстоятелствата, че страните по делото не са сключили граждански брак, живеели са на съпружески начала и от съвместното им съжителство са родени двете им малолетни деца, като от м.08.2013 г. живеят разделени.

По отношение доходите на ищцата, е представена като доказателство по делото служебна бележка с изх. № .на Агенция по заетостта от . г., от която се установява, че ищцата е регистрирана като търсещо работа лице по постоянен адрес в гр. Радомир от 02.07.2013 г. до датата на нейното издаване. Представено е и удостоверение с изх. № . г. на Агенция за социално подпомагане, от което се установява, че ищцата получава семейни помощи за деца на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на 50.00 лева месечно и месечна социална помощ на основание чл.9, ал.3, т.8а и т.10б от ППЗСП в размер на 133.30 лева месечно.

По отношение доходите на ответника е представена регистрационна карта № . г., от която се установява, че ответника е регистриран като безработно лице в Д „БТ”.

Във връзка с предявения иск, съдът е приел изготвено от Д ”СП” – Радомир становище, изготвено след срещи и разговори с майката на децата, в което е отразено, че двете деца Б.Ц.Д. и М.Ц.Д. са родени по време на съвместно съжителство между Ц.П. и Е.С., които били разделени от около една година. От м. януари 2014 г. бащата на децата не контактува с тях, дори по телефона, като при отглеждането на децата Е.С. има подкрепата на своето семейство, при което живее. В становището е отразено, че детето Б. е на 5 години, а М. е на 4 години, като двете деца са нормално развити за възрастта си. Нямат двигателни проблеми, ръст и тегло в норма. Нямат установени алергии и хронични заболявания, имат личен лекар в гр. Радомир и редовен имунизационен календар. Психо-емоционалното развитие на децата е нормално за възрастта им. Емоционално са привързани по между си, както към майка си, така и към баба си и дядо си по майчина линия. Децата не са в училищна възраст и към датата на изготвяне на становището децата не са посещавали детска градина. Имат изграден дневен режим съобразен с възрастта им и не се нуждаят от специален режим на отглеждане. При проведеното социално проучване е установено, че майката живее в тристаен апартамент под наем, като жилището е обзаведено с необходимите вещи за функционирането на едно домакинство. Хигиенно – битовите условия са задоволителни. Жилището е електрифицирано и водоснабдено, за децата има обособено лично пространство. В становището е отразено, че майката Е.С. е безработна, като същата има регистрация в Д „БТ” – гр. Радомир и получава месечна помощ по чл.9 от ППЗСП в размер на 133.30 лева, както и семейни помощи за деца в размер на 50.00 лева за детето М. Д.. Констатирано е, че майката е физически и психически здрава. Д „СП” – Радомир при проведеното социално проучване не са имали данни за жилищните условия на бащата, както и неговата трудова заетост и здравословно състояние, поради което и не са могли да изразят становище за тях. В заключение е посочено, че децата Б. и М. се отглеждат в спокойна и безопасна среда, като потребностите на децата от храна облекло са задоволителни, имат личен лекар в гр. Радомир – д-р О., редовно ходят на профилактични прегледи и имат и нужните имунизации за възрастта. Д „СП” Радомир е заявила становище, че в интерес на децата е да бъде определена месечна издръжка, която да осигури нормалните условия за живот и развитие на децата.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал по искане на ищцовата страна и изслушал свидетелката Х. А. И. – майка на ищцата, която в показанията си твърди, че ищцата живее при нея от около година. При изслушването и свидетелката, не можа да си спомни от кога не е идвал бащата да види децата, но сочи, че последната им среща може би е била през 2013 г. Сочи, че ответника пари за децата не дава, не поддържа връзка с тях, не им се обажда по телефона, нито им се обажда за празници, не ги посещава, не идва на рождените им дни. Сочи, че откакто Ц. не живее с Е. е идвал веднъж, като е дал на децата по 2 лв., вафла и бисквити. Твърди, че в началото се е обаждал по телефона, но не говорил за децата, затова тя му е казала да не им звъни. Сочи, че откакто ответника е напуснал жилището не е купувал на децата дрехи, играчки и обувки, но към м.12.2013 г. е посетил децата, като им купил маратонки и анцузи. Сочи, че ищцата полага грижи за децата, а те и помагат, но не и парично. Твърди, че Е. няма постоянна работа, а ходи по 14 дни по програмите за безработни, като двете и деца не са задоволени с всичко напълно и освен Е. друг не дава средства за децата.

По делото по искане на ответната страна са допуснати и изслушани свидетелите М. Д.П. – брат на ответника и С. З. П.. В показанията си свидетелят П. твърди, че ответника и ищцата не живеят заедно около една година, като не поддържа връзка с децата и не ги посещава, не им дава пари и не им купува дрехи, тъй като ищцата е завела дело срещу него. В показанията си свидетелката П.сочи, че ищцата и ответника живели заедно с нея и П. до около 2013 г., след което се преместили да живеят в гр. Радомир. По – късно ответника се прибрал в гр. София. Твърди, че в началото на м. октомври на 2013 г. ответника завел децата при тях в гр.София, които били в окаяно състояние. Децата не били къпани и подстригани, като тя и П. се погрижили за тях - изкъпали ги и ги подстригали. Сочи, че докато децата били при тях, ответника е полагал грижи за децата - купувал им е дрехи. Твърди че децата не са при тях от м.12.2013 г., като от тогава ответника е ходил само един път в гр. Радомир, след което им казал, че му било забранено да се обажда по телефона и да търси децата. Сочи, че от коледа на 2013 г. децата не са били при ответника.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите: Х. А.И., М. Д.П. и С. З. П..

При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.143, ал.1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. безусловно.

Доколкото от доказателствата по делото се установи, че ответника е баща на децата Б.Ц.Д. и М.Ц.Д. съдът намира, че така предявения иск е доказан по основание.

Досежно размера на предявения иск съдът намира следното:

Размерът на издръжката по силата чл.142, ал.1 от СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

На първо място критерият за определяне размера на издръжката е посочен в нормата на чл.142 от СК, съобразно която, размерът се определя от нуждите на децата и от възможностите на родителят, при съобразяване с посочения в ал. 2 минимален размер на издръжката на едно дете - една четвърт от размера на минималната работна заплата, която съгласно ПМС № 249 от 31.10.2013 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2014 г. е в размер на 340.00 лева. За определяне нуждите на децата следва да се вземе предвид възрастта им, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

От доказателствата по делото се установява, че детето Б. е на 6 годишна възраст, а М. е на 5 години, като се нуждаят от средства за задоволяване на текущите нужди, съобразно тяхната възраст. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на децата над обичайните такива за тяхната възраст, както и данни, същите да имат здравословен проблем, който да изисква непрекъснат прием на лекарства или други проблеми, които да обосновават по-висок размер на издръжката. Децата не посещават детска градина, нито пък посещават допълнителни образователни курсове, които изискват повече средства. Ето защо дължимата издръжка на децата следва да бъде определена в размерите по чл.142, ал.2 от СК.

По отношение на критерия за доходите на двамата родители, в хода на настоящото производство са представени доказателства, че и двамата са безработни и нямат доходи от трудови възнаграждения. Ответника е на 28 години, поради което е в работоспособна възраст. На 27години, майката също е в работоспособна възраст. Независимо, че по делото се събраха доказателства, че Ц.Д.П. е безработен, то тази му регистрация датира след датата на завеждане на иска – м.09.2014 г., поради което съдът намира, че същия би могъл да получава доходи, от които да дава издръжка на малолетните си деца. Не се събраха доказателства ответника да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини.

При изложените обстоятелства, искът за присъждане на издръжка на двете малолетни деца е частично основателен. Безспорно е обстоятелството, че ответника е длъжен да дава издръжка за децата си. От събраните доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че родителите на децата не живеят заедно. Извода на съда се основава на събраните по делото писмени и гласни доказателства, видно от които страните са разделени. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да има задължения за полагане на грижи и даване на издръжка към други лица.

Предвид така установените нужди на децата с оглед възрастта им, както и доходи на родителите предвид приетия размер на същите, съобразявайки се и с разпоредбите на ПМС № 38/1985 година, след изменението му с ПМС № 288/2002 година, съдът определя обща месечна издръжка за Б.Ц.Д. в размер на 85.00 лева месечно. От този размер бащата ще следва да заплаща издръжка в размер на 45.00 лева месечно, считано от 20.03.2014 година, а останалата част от определената обща месечна издръжка на детето ще следва да се поеме от майката, която полага и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на Б.Ц.Д.. Съдът определя обща месечна издръжка за М.Ц.Д. в размер на 85.00 лева. От този размер бащата ще следва да заплаща издръжка в размер на 45.00 лева месечно, считано от – 20.03.2014 година, а останалата част от определената обща месечна издръжка на детето ще следва да се поеме от майката, която полага и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на М.Ц.Д..

По-големия размер на издръжка, дължима от бащата се обуславя от факта, че майката полага непосредствените грижи по оглеждането на децата. В тази връзка, предвид не ангажираните доказателства, ответника да е в нетрудоспособна възраст, същият може да работи, за да осигури средства необходими за едно домакинство и за издръжката на децата си.

При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на децата и възможностите на родителите, съдът счита че иска е частично основателен, като ответника следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете Б.Ц.Д., месечна издръжка в размер на 45.00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 20.03.2014 г. до изменение или отпадане на основанието, ведно със законната лихва за забава върху всяка помесечна главница, от настъпване на изискуемостта и до окончателното и изплащане, като за разликата до пълния предявен от 300.00 лева ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а на малолетното си дете М.Ц.Д., ответника следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 45.00 лева, считано от датата не предявяване на иска – 20.03.2014 г. до изменение или отпадане на основанието, ведно със законната лихва за забава върху всяка помесечна главница, от настъпване на изискуемостта и до окончателното и изплащане, като за разликата до пълния предявен от 300.00 лева иска ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл.149 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. В случая се търси за периода от 20.03.2013 г. до 19.03.2014 г., като иска е предявен на 20.03.2014 г. Издръжката за минало време се претендира в размер на по 300.00 лева месечно за всяко едно от децата.

Самата ищца в исковата молба твърди, че с ответника са живели на съпружески начала до м.08.2013 г. Този факт се доказа по безспорен начин и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът прецени при съобразяване на чл.172 от ГПК.

От показанията на свидетелката Петрова се установи, че до коледа през м.12.2013 г. децата са били при ответника и той е полагал грижи за тях. След това ответника не е полагал грижи за децата, като не е участвал в тяхното отглеждане и не е давал издръжка. Показанията на Петрова в тази част кореспондират и с показанията на Илиева, която твърди, че около коледа на 2013 г. ответника е посетил децата, като им е купил анцузи.

Издръжката на децата не се изразява само в парична стойност, а същата може да бъде под формата на храна, дрехи, обувки и други, за които при доказателствена тежест на ответника, по делото не се събраха доказателства, от които да се установи противното. В този смисъл, съдът счита за основателен иска на ищцата за издръжка за минало време, преди предявяване на исковата молба, считано от 26.12.2013 г. (тъй като общоизвестно е че Коледа се празнува на 25.12 всяка година), като за останалата част от 20.03.2013 г. до 25.12.2013 г. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Обстоятелствата, имащи значение при определяне размера на дължимата издръжка са потребностите на децата и от друга страна, възможностите на родителите. Преценявайки нуждите на детето Б., съдът взе предвид възрастта му – шест годишен, не посещава детска градина, нуждите на детето от храна и облекло и други. Преценявайки нуждите на детето М., съдът взе предвид възрастта и – пет годишна, не посещава детска градина, нуждите на детето от храна и облекло и други. По делото са ангажирани доказателства, от които е видно, че и майката и бащата са безработни, но видно от единния граждански номер на бащата се установява, че той е роден на *** г., т.е. на 28 години е, поради което е в работоспособна възраст. На 27 години, майката също е в работоспособна възраст. Независимо, че по делото няма доказателства ответника да има месечни доходи, съдът намира, че същият би могъл да получава доходи, в размер не по – малък от минималната за страната работна заплата, от които доходи да дава издръжка на малолетните си деца.

Предвид така установените нужди на децата с оглед възрастта им, съобразявайки се и с разпоредбите на ПМС № 38/1985 година, след изменението му с ПМС № 288/2002 година, съдът определя издръжка за минал период от време на детето Б. в размер на 85.00 лева месечно, а за детето М. 85.00 лева месечно. От този размер бащата ще следва да заплати издръжка в размер на по 45.00 лева месечно за всяко едно от децата, считано от 26.12.2013 г. до 19.03.2014 г., а останалата част от определената за минало време месечна издръжка на децата ще следва да се поеме от майката, която е полагала и непосредствени грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Предвид горното така предявения иск като доказан и основателен, следва да бъде уважен считано от 26.12.2013 г. до 19.03.2014 г. в посочения размер, като за разликата до 300.00 лева месечно за посочения период и за периода от 20.03.2013 г. до 25.12.2013 г. иска ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В частта на решението относно присъдената издръжка следва да бъде допуснато предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото върху ответника следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 36.41 лева.

С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Радомирският районен съд държавна такса за присъдената издръжка по чл.143, ал.2 и чл.149 от СК в размер на 179.60 лева, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното Радомирският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА, на основание член 143, ал. 2 от СК, Ц.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете Б.Ц.Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Й.С. с ЕГН ********** ***, издръжка в размер на 45.00 (четиридесет и пет) лева месечно, считано от 20.03.2014 г. до изменение или отпадане на основанието, ведно със законната лихва за забава върху всяка помесечна главница от настъпването на изискуемостта и до окончателното и изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 300.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание член 143, ал. 2 от СК, Ц.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете М.Ц.Д. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Е.Й.С. с ЕГН ********** ***, издръжка в размер на 45.00 (четиридесет и пет) лева месечно, считано от 20.03.2014 г. до изменение или отпадане на основанието, ведно със законната лихва за забава върху всяка помесечна главница от настъпването на изискуемостта и до окончателното и изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 300.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, Ц.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплати на малолетното си дете Б.Ц.Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Й.С. с ЕГН ********** *** ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ в размер на 45.00 лева (четиридесет и пет) лева месечно, считано от 26.12.2013 г. до 19.03.2014 г., като за разликата до 300.00 лева месечно за посочения период и за периода от 20.03.2013 г. до 25.12.2013 г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, Ц.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплати на малолетното си дете М.Ц.Д. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Е.Й.С. с ЕГН ********** *** ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ в размер на 45.00 лева (четиридесет и пет) лева месечно, считано от 26.12.2013 г. до 19.03.2014 г., като за разликата до 300.00 лева месечно за посочения период и за периода от 20.03.2013 г. до 25.12.2013 г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

ОСЪЖДА Ц.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплати Е.Й.С. с ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на малолетните си деца Б.Ц.Д. с ЕГН ********** и М.Ц.Д. с ЕГН ********** сумата в размер на 36.41 (тридесет и шест лева и четиридесет и една стотинка) лева, представляващи направени от нея разноски по водене на делото, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Ц.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Радомирският районен съд държавна такса в размер на 179.60 (сто седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

СЕКРЕТАР:М.М.