Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Радомир, 24.10.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.

При секретаря М.М., като разгледа гр. д. № 243/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 422, във вр. Чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Ю.Б.” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път, № 260, представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист против В.К.Д., ЕГН ********** *** .

Ищецът твърди, че е правоприемник на „Българска пощенска банка” АД. Че на 24.03.2005 г. между „Българска пощенска банка” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД е сключен договор за продажба на предприятие, по силата на който правата и задълженията по всички договори с картодържатели EUROLINE, сключени от “Бългериън Ритейл Сървисиз” АД са прехвърлени в полза на „Българска пощенска банка ” АД . Твърди, че към настоящият момент “Бългериън Ритейл Сървисиз” АД е с наименование „Ю.Б.” АД.

Сочи, че между ответникът и „Бългериън ритейл сървисиз” АД на 30.03.2005 г. е сключен договор за издаване на кредитна карта „Euroline”, по силата на който ответникът е кредитиран от дружеството съдоговорител, като е имал право да тегли пари в брой посредством издавената му кредитна карта. Насрещното задължение на ответника е била да заплаща месечни вноски и да заплаща лихви за отпуснатите му суми. Сочи, че от 08.07.2013 г. ответникът преустановил да изпълнява задължението си за заплащане на дължимите по договора месечни вноски, независимо от изпращаните му месечни извлечения от ищеца. Сочи, че поради неплащане на две дължими по договора вноски цялото задължение на ответника е било обявено за предсрочно изискуемо на 09.08.2013 г., за което ответникът е бил уведомен. Сочи, че ответникът дължи на ищеца сумата от 971.33 лв. главница, 59.89 лв. – договорна лихва за периода 30.03.2005 г. – 13.12.2013 г., 56.60 лв. – наказателна лихва за периода 30.03.2005 г. – 13.12.2013 г. и такси за периода 30.03.2005 г. – 13.12.2013 г. в размер на 4028 .30 лв. За посоченото вземане ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № . г. по описа на РС – Радомир, като заповедта е била издадена и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал възражение.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите както следва 971.33 лв. главница, 59.89 лв. – договорна лихва за периода 30.03.2005 г. – 13.12.2013 г., 56.60 лв. – наказателна лихва за периода 30.03.2005 г. – 13.12.2013 г. и такси за периода 30.03.2005 г. – 13.12.2013 г. в размер на 4028.30 лв., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № . г. по описа на РС – Радомир.

Исковата молба е връчена на ответника на 01.04.2014 г. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор. В депозираното възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е заявил, че не дължи посочените суми, тъй като за усвоените от него 1235.35 лв. е върнал 5658.17 лв. Както и че кредитната карта му е била предоставена без той да е имал желание за това и не са му били разяснени общите условия на договора.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не е изпратил представител. В писмена молба е заявил, че поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание заявява, че оспорва предявения иск. Сочи, че като кредит е ползвал сумата от 1250 лв. , като 720 лв. за закупуване на пералня и прахосмукачка и останалите 550 лв. – изтеглил от картата. Сочи, че така предоставената му в кредит сума е върнал, заедно с лихвите като общо е изплатил 5350 лв. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, съобрази наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Срещу издадената в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение. Последното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на предявеният установителен иск. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното предявеният иск е процесуално допестим.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е сключен договор за кредитна карта, че е изпълнил своето задължение по договора, както и да докаже вида и размера на задължението на ответника.

Видно от приложените по делото договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г. „Българска пощенска банка” е правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД. Видно от приложеното по делото удостоверение от 10.01.2008 г. и удостоверение за актуално състояние, с решение от 01.11.2007 г. е вписана промяна в наименованието на „Българска пощенска банка” АД в „Юробанк и Еф Джи България” АД, в последствие преименувана в „Юробанк” АД. В тази връзка ищецът се легитимира като правоприемник на „Бългериън Рител Сървисиз” АД по сключените от последния сделки с кредитни карти, с лого „Еuroline”, считано до влизане в сила на договора за прехвърляне на предприятие, а именно 0.00 ч. на 26.03.2005 г. /т. 4.1 от договора/.

Видно от прието като доказателство по делото заявление от 29.12.2004 г. ответникът е депозирал такова за издаване на кредитна карта на 29.12.2004 г., като е поискал извършване на първа транзакция по същата в полза на Технокомерс в размер на 765.55 лв. Безспорно между страните е, че така депозираното заявление е било уважено и е била издаден кредитна карта на ответника, получена от същия на 30.03.2005 г, както и че сумата от 765.55 лв. е била преведена от кредитната институция за закупуване на движими вещи от ответника.

За установяване вида и размера на претендираното вземане ищецът е поискал изслушване на съдебно-икономическа експертиза и е представил извлечение от сметките от счетоводните си книги. Представил е и общи условия за издаване и използване на кредитна карта „Euroline”. Запознаването на ответника с последните е удостоверено с неговия подпис.

Така представените общи условия представляват общи правила за издаване и ползване на кредитна карта „Еuroline”. От тях по никакъв начин не се установява какво е било задължението на ответника във връзка със сключения договор за предоставяне на кредитна карта, какви такси, лихви и разноски се е задължил да заплаща. По делото не са представени доказателства, от които да може да се направи извод кога, как и при какви условия ответникът е следвало да върне заетата сума, какви лихви и такси е следвало да заплаща същия във връзка с ползването на предоставената му кредитна карта, както и липсват данни същият да е бил запознат с такива условия и да се е съгласил с тях.

Представеното извлечение от счетоводните книги на ищеца не установява по безспорен начин тези обстоятелства. Последното не представлява счетоводен документ по смисъла на чл. 6 от ЗС, а е частен свидетелстващ документ. Отразеното в него е оспорено от ответника. Поради което в съответствие с правилата на чл. 182 от ГПК и чл. 55, ал. 1 от КТ записването в счетоводните книги на ищеца, удостоверяващо изгодно за него обстоятелство има доказателствена сила, в случай че същият докаже, че счетоводството му е водено редовно. За установяване на това обстоятелство по делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза. Вещото лице е извършило проверка на място на адреса на управление на ищеца, но достъп до счетоводството на същото не е предоставен, поради смяна на счетоводната програма и отсъствие на данни за счетоводните записвания за процесния период. Съответно вещото лице е било в обективна невъзможност да извърши проверка и да даде отговор на въпроса дали воденото от ищеца счетоводство е редовно. Следователно при доказателствена тежест на ищеца, същият не е установил счетоводните му книги да са водени редовно. Изводите на вещото лице в представената от него експертиза за дължимите от ответника на ищеца суми се основават само на извлечението от сметката на ответника, съхраняващо се при ищеца и съответно го преповтарят. Това изрично е заявено и от вещото лице в съдебно заседание. Затова и съдът приема за недоказана претенцията на ищеца, че ответникът му дължи процесните суми, поради което и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство по аргумент от 78, ал. 1 от ГПК не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното, Съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК иск за признаване на установено, че В.К.Д., ЕГН ********** *** дължи на „Ю.Б.” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път, № 260, представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист сумите както следва: 971.33 лв. главница по договор за издаване на кредитна карта „Euroline” от 30.03.2005 г., 59.89 лв. – договорна лихва за периода 30.03.2005 г. – 13.12.2013 г., 56.60 лв. – наказателна лихва за периода 30.03.2005 г. – 13.12.2013 г. и такси за периода 30.03.2005 г. – 13.12.2013 г. в размер на 4028.30 лв., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № . г. по описа на РС – Радомир като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

СЕКРЕТАР:М.М.