Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Радомир,
02.02.2015 г.
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, VІ-ти
състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Районен
съдия: Т.Т.
При секретаря: И.С., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 331
по описа за
Производството е по реда на чл.318 и
сл.от ГПК.
Производството по делото е
образувано по искова молба от В.Д.П.
с ЕГН ********** *** чрез адв. Вилиана Стоянова - САК против Г.В.С. с ЕГН ********** ***. По
изложени в исковата молба съображения ищецът е
поискал от съда да постанови решение, по силата на което да прекрати сключения
по между им на 20.02.1999 г. в с. Др., общ. Радомир граждански брак, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, ведно с всички законни
последици от това, като съдът предостави упражняването на родителските права по
отношение роденото от брака им дете Е.В.П. с ЕГН ********** на бащата В.Д.П.,
като определи режим на лични контакти между майката и детето: всяка първа и трета
събота от месеца за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, като постанови след
прекратяване на брака съпрузите да не си дължат издръжка по между си.
В срока за отговор, ответника Г.В.С. чрез назначения и особен
представител – адв. Б.З. – ПАК, е подала отговор на исковата молба, в който е
заявила становище за допустимост на предявения иск, както и неговата вероятна
основателност. Относно последиците на развода е завила становище, че не
възразява упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
им дете да бъдат предоставени на ищеца, като се определи подходящ режим на
лични отношения с майката, включително ако се определи издръжка, същата да бъде
в разумен размер. Особения представител е заявил становище, че не претендира
издръжка от бившия съпруг по отношение на представляваната от него С., като е
заявил становище, че съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за
разстройството на брака и ползването на семейното жилище, като непоискани.
В съдебно
заседание ищеца се явява лично и с адв. Стоянова, като поддържа предявените искове.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между него и
ответницата гражданки брак, ведно с всички законни последици от неговото
прекратяване, като му се присъдят и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата се
представлява от назначения и особен представител адв. З., който не оспорва
предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което сключения между
страните граждански брак да бъде прекратен. По отношение направеното от
ищцовата страна искане за присъждане на разноски предоставя на съда.
Радомирският районен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищцата и ответника
са съпрузи, като гражданският им брак е валидно сключен на 20.02.1999 г. в с.
Дрен, общ. Радомир, обл. Перник, за което е съставен акт за граждански брак № …
от 20.02.1999 г. от длъжностно лице при Кметство с. Дрен и издадено
удостоверение за сключен граждански.
При сключването на брака ищцата е запазила
предбрачното фамилно име - С., което се установява от представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак (дубликат).
От брака си съпрузите имат едно
родено дете – Е.В.П., роден на *** г. Към датата на завеждане на иска и към
датата на постановяване на настоящето решение детето не е навършило пълнолетие.
По искане на ищцовата страна е
разпитана свидетелката Т.А. П. – майка на
ищеца, от показанията на която се установява, че между страните през 2006 г. е
настъпила фактическа раздяла, като от тогава страните не живеят съвместно и не
са правили опити след това да живеят съвместно. Сочи, че ответницата е напуснала
страната и не се грижи за детето.
По
делото е прието становище от Д „СП” Радомир, които след проведено социално
проучване са установили, че по време на брака между В.Д.П. е родена
непълнолетната им дъщеря Е.В.П., която е ученичка в 9-ти клас на частно училище
„Веда“ гр. София. Детето се отглежда в сигурна и безопасна среда от бащата,
който полага и непосредствените грижи за него, като му е осигурил добри условия
за живот и развитие. Страните от м.06.2006 г. са във фактическа раздяла, като
майката на детето е напуснала страната. Бащата притежава собствена двуетажна
къща в с. Дрен с много добри хигиенно-битови условия и осигурена стая за
детето. Тъй като детето учи в гр. София, бащата е наел квартира, в която живеят
заедно с детето и заплаща месечен наем. Майката живее в Р Казахстан и
контактува рядко по телефона с детето. Не оказва финансова подкрепа в
отглеждането му.
В
съдебно заседание е изслушан и социалния работник изготвил становището – С.М.О.,
която заявява, че значимият възрастен за детето е неговият баща, към който е
силно привързана.
По
делото е изслушано и непълнолетното дете Е.В.П., която заявява категоричното си
желание да живее с баща си.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната
преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът
кредитира всички представени по делото писмени доказателства. Изложените
свидетелски показания съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, но и
като съобрази обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния
живот на двамата съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най -
тесен кръг от хора, каквито са родители, братя, сестри и близки роднини. Всички
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност помежду им и най - вече с
данните от приетото по делото становище на Д „СП” Радомир, позволяват да се
изведат вече изложените факти.
Въз
основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.49,
ал.1 от СК:
Видно от приетото по делото удостоверение
за сключен граждански брак от 20.12.2012 г., Г.В.С. и В.Д.П. са сключили
граждански брак на 20.02.199 г. в с.Д., общ. Радомир с акт за граждански брак №
.. от 20.02.1999 г., като при сключване на брака съпругата е запазила
предбрачното си фамилното име – С.. Въз основа на становището на Д „СП“ -
Радомир и гласните доказателства съдът приема за доказано, че бракът на
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Отношенията между тях са променили
естественото съдържание на брачните отношения според морала. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начина, че от м.06.2006
г. е настъпила между страните фактическа раздяла, като съпругата (ответницата) е
напуснала семейното жилище в с.Дрен и е напуснала страната, като е заминала за
Р Казахстан. Понастоящем в семейното жилище не живее нито един от двамата
съпрузи. Този факт се доказа, както от показанията на разпитаната по делото
свидетелка – Т.А. П., така и от установеното от
социалния работник и посочено в становището на Д „СП” Радомир. През този период
от време противоречията помежду им не са се изгладили, а напротив - задълбочили
са се. Брачната им връзка съществува само формално и в случая не става въпрос
за едно временно, преходно явление, а за трайно състояние сочещо на пълен и
окончателен разрив между съпрузите. При тези отношения между съпрузите съдът
намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, като това нейно
обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на
нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде
прекратена. Самата фактическа раздяла не е абсолютно основание за прекратяване
на брака (ППВС № 10/1971 г., т.3), както и не всяка фактическа раздяла между
съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия
случай след раздялата ищцата живее в друга страна Р Казахстан, поради което е
невъзможно съжителството между съпрузите. Ответницата поддържа контакт с детето
по телефона и не полага грижи за семейството си. Поради това съдът приема, че
сключения между страните брак съществува само формално, което наред с
останалите обстоятелства обуславя извод за дълбоко и непоправимо разстройство
на брака. Още повече, че раздялата между съпрузите има за последица трайното им
отделно установяване, което допълнително препятства възможността за съвместно
живеене, а оттук и за липса на общо домакинство и общ семеен бюджет.
По вината за разстройство на
брака:
Страните са заявили в молбата и в
отговора, че не желаят съдът да изследва виновно поведение на някой от
съпрузите, поради което и съдът не се произнася по въпроса за вината.
Фамилното
име след развода.
Нормата
на чл.53 от СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на
другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име. Ответницата
не е заявила искане за възстановяване на предбрачното си фамилно име, а и в
конкретния случай видно от представеното удостоверение за сключен граждански
брак (дубликат), ответницата при сключване на брака не е приела фамилното име
на съпруга, поради което и съдът не следва да се произнася по фамилното име на
съпругата след прекратяването на брака.
По отношение родителските права:
При разглеждане на иска за
родителските права по отношение на роденото от брака на страните непълнолетно
дете, съдът е длъжен да прецени интересите на детето, като извърши цялостна
преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и
нравственото му развитие. Разрешаването на въпроса на кого от родителите да се
възложи упражняването на родителските права е свързано с преценката на всички
относими обстоятелства, доказани по конкретното дело и въз основа на тях съдът
преценява, с оглед интереса на детето на кой от двамата родителите да се
възложат. В разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК неизчерпателно са посочени
водещите критерии, като например възпитателските грижи на родителите,
полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности, с което в общи линии са възпроизведени
обстоятелства, очертани в ППл № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, актуални и
при сега действащия СК.
При
наличните данни по делото, съдът като взе предвид установеното в хода на
делото, че майката живее извън страната и поддържа редки контакти с детето, след
като изслуша свидетелските показания, мнението на социалния работник и
обясненията на детето Е.В.П., намери, че родителските права по отглеждането и
възпитанието на детето следва да бъдат предоставени на бащата. За да стигне до
този извод, съдът се съобрази с интереса на детето. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи, че непосредствени грижи за детето
полага неговия баща, който за обезпечаване образованието на детето е наел
квартира в гр. София, където живее заедно с детето. Освен наетата от него
квартира, същият разполага със собствена къща, поради което има и възможност
сам да се грижи за детето. По делото не се събраха доказателства за жилищната
обезпеченост на майката, както и за нейните възможности да се грижи за детето.
Между бащата и детето има силно изградена духовна и емоционална връзка, поради
което самото дете определя този родител като „значимия възрастен“ в неговото отглеждане
и възпитание. Детето Е. е достатъчно интелигентно и зряло за възрастта си, като
е в състояние да оцени създалата се ситуация и формира мнение по въпросите,
които го касаят. Детето е оценило поведението на майка си, както и поведението и
към нея, сравнявайки го с това на бащата, поради което изразява своето
предпочитание към бащата, който се грижи постоянно за него. След настъпилата
между съпрузите фактическа раздяла, бащата е този, който полага ежедневните и
непосредствени грижи за детето. Майката е напуснала семейното жилище и страната,
като не взема участие в грижите за детето. С него поддържа контакт по телефона
и чрез социалните мрежи, което не може да замести липсата на родителя в
отглеждането и възпитанието на детето.
При анализа на възприетата от двете
инстанции фактическа обстановка, като се вземат предвид всички значими фактори
– субективните - от една страна: възрастта и пола на детето, обичайният му
начин на живот, средата, в която то се е адаптирало, отношението му към всеки
от родителите му, изразеното лично желание, от друга страна изразено лично и
непосредствено от детето: характера и поведението на всеки от двамата родители,
способността да полага в необходимия обем лични и непосредствени грижи към
детето, да проведе адекватни и последователни методи за възпитание,
възможностите да му осигури спокойна и нормална домашна обстановка и средства
за издръжка, както и обективните фактори – перспективите на детето за добро
образование и възможности за развитие, за контролирани социални контакти и
приспособяване в позната среда, за изграждане на устойчиви навици и поведение в
сигурна битова обстановка, и душевния му комфорт, зависещ изключително от
незастрашаване на специфичната, незаместима връзка “баща-дъщеря”, настоящия
съдебен състав счита, че интересът на детето налага упражняването на
родителските права в този момент да се предоставят на бащата.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да определи и местоживеенето на детето
при бащата на адреса, на който същата се е установил да живее, а именно в с.Дрен,
общ. Радомир.
По
отношение на личните контакти на детето с майката:
С оглед
запазване на връзката „майка-дете” и нейното развитие, укрепване и разширяване
на изградената по между им лична и емоционална връзка, съдът намира, че
подходящ режим на лични контакти на майката с детето е тя да има право да взема
детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца
за времето от 10:00 часа в събота до 17.00 часа в неделя. На майката следва да
бъде дадена реална възможност да контактува с детето по-продължителен период от
време през лятото, като за тези срещи се отреди петнадесет дни през лятото на
всяка календарна година, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
Така определения режим на лични контакти е в състояние да способства за
съхранение и развитие на отношенията с другия родител, като занапред, в случай
на необходимост, същият винаги подлежи на промяна, когато това се налага в
интерес на детето или е продиктувано от изменение на обстоятелствата.
По издръжката на детето:
В предявения иск ищеца не е поискал
от съда да определи издръжка на детето, но по съобразно нормата на чл.59, ал.2
от СК, съдът служебно следва да определи издръжката, която майката следва да
заплаща на детето.
Съгласно разпоредбите на чл.143,
ал.2 вр. чл. 149 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от своето имущество. Безусловният характер на задължението на родителите да
издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тяхното
физическо, психическо и нравствено израстване, прокламирано в чл.143, ал.1 от
СК, като задължение за осигуряване на необходими за развитието на детето
условия на живот. Основанието за възникването на правото на издръжка и
основните показатели за конкретния размер на издръжката са нуждите на детето и
възможностите на родителя. В този смисъл и съгласно чл.142, ал.1 и ал.2 от СК
размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца,
се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя,
при определен минимален размер от една четвърт от размера на минималната
работна заплата. В конкретния случай не са налице данни за особени потребности
на детето, които да изискват влагането на допълнителни средства. Следователно
нуждите на детето следва да се определят от обикновените условия на живот в
страната, съобразно неговата възраст, потребности, свързани с физическото му
израстване (храна, облекло и т.н.) и интелектуалното му развитие (книги,
пособия, играчки и помагала). Бащата, който ще полага преки грижи за детето,
работи и реализира доход от трудови правоотношения, притежава собствена
двуетажна къща. По делото няма данни за доходите, които реализира майката,
както и притежава ли имущество. Няма и доказателства, от които да се направи
извод, че майката е в невъзможност да реализира доход поради нетрудоспособност,
както и да има задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Родителят,
който не е зает с ежедневното обгрижване на детето, следва да поеме по-голяма
част от необходимата му издръжка, независимо от финансовото състояние на другия
родител. Липсата на доказателства за доходи не освобождава родителя от
задължението му да издържа детето си. В случая не се установява и каквато и да
е обективна причина за нереализиране на доходи, не се касае за неработоспособен
родител. При така установеното, и за осигуряване на издръжка, адекватна на
нуждите на детето предвид неговата възраст и степен на образование,
възможностите на родителите, отчитайки и факта, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето се поемат от бащата, съдът прецени, че
майката следва да участва в месечната издръжка на детето със сумата от 100.00 лева,
а разликата до пълният размер на минимум необходимите 150.00 лева месечни
средства за издръжка следва да се поемат от бащата.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата
следва да бъде осъдена да заплаща на непълнолетното си дете Е.В.П. месечна издръжка
в размер на 100.00 лева месечно, считано от датата на завеждане на иска – 29.04.2014
г. до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване.
На основание чл.86 от ЗЗД върху присъдените суми се дължи законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на забава до окончателното
им изплащане.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение
на решението в частта му, касаеща издръжката.
По семейното жилище:
Претенции за ползване на семейното
жилище не са предявени, същото е напуснато от двамата съпрузи, поради което и
съдът не се произнася по него.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или
недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и
конкретния случай. С оглед на това на страните не следва да бъдат присъждани разноски, а
същите следва да останат така както са направени.
Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева, която следва да бъде платено по сметка на РРС, от която следва да се приспадне внесената от страна на ищеца такса в размер на 25.00 лева, като ответницата следва да бъде осъдена да довнесе останалата част в размер на 25.00 лева, както и държавна такса, в размер на 144.00 лева, определена върху тригодишните платежи на издръжката за детето, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението след влизането
му в сила следва да се изпрати до Териториално звено “Гражданска регистрация и
административно обслужване” за допуснатия развод.
С оглед изложеното Радомирският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл.49, ал.1 от СК с развод сключения на 20.02.1999 г. в с.Д., общ.
Радомир граждански брак между ищеца В.Д.П.
с ЕГН ********** *** и ответницата Г.В.С.
с ЕГН ********** *** с Акт за граждански брак № .. от 20.02.1999 г. на Община
Радомир, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
СЪДЪТ
не се произнася по въпроса за вината относно дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете Е.В.П. с ЕГН ********** НА БАЩАТА В.Д.П. с ЕГН **********
***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е.В.П. с ЕГН ********** при бащата В.Д.П.
с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти между майката Г.В.С.
с ЕГН ********** и детето Е.В.П. с
ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване за
времето от 10:00 часа в събота до 17.00 часа в неделния ден, както и петнадесет
дни през лятото на всяка календарна година, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА на
основание чл.59, ал.2 от СК Г.В.С. с ЕГН ********** ***, да заплаща на детето Е.В.П. с ЕГН **********, действаща със
съгласието на неговия баща и законен представител В.Д.П. с ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 100.00 лева,
платима от 1-во до 10-то число на месеца за който се отнася, считано от датата
на предявяване на иска - 29.04.2014 г., до настъпването на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното и изплащане.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта
за присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Г.В.С. с ЕГН ********** ***, да
заплати по сметка на Радомирския районен съд сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева - държавна
такса за развода, и сумата от 144.00 (сто
четиридесет и четири) лева - държавна такса върху определената издръжка на детето, ведно със законната
лихва върху държавните
вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и
изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до
Териториално звено “Гражданска регистрация и административно обслужване” за
допуснатия развод.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала,
Секретар:/И.С./