Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Радомир, 23.12.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в
публично съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.С.
При
секретаря Т.П., като разгледа гражданско дело № 340/2014 г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация член 144, във вр. с чл. 149 от Семейния кодекс .
Съдът е сезиран с искова молба
от О.С.А., ЕГН ********** *** Константин Цанков № 72 против В.О.Б., ЕГН **********
***.
Ищцата твърди, че с решение № ./30.12.1996
г. на РРС, постановено по гр. д. № ./1995 г. е прекратен брака между родителите
и С.А.И. и В.О.Б. с развод, като
родителските права са предоставени на майка и. Сочи, че режимът на упражняване
на родителските права е променен с решение по гр. д. № ./1998 г. като същите са
предоставени на баща и. Сочи, че до навършване на пълнолетие е живяла при баща
си и той се е грижил за нея.
Твърди, че след завършване на
средното си образование е продължила обучението си в Тракийски университет –
Стара Загора, Аграрен факултет, специалност „Зооижинерство”, като през учебната
2012/2013 г. е била записана в четвърти семестър на трети курс, редовно
обучение за висше образование- квалификационна степен – бакалавър, а през
учебната 2013/2014 г. – пети семестър на четвърти курс. Твърди, че за
обучението са и необходими средства за заплащане на наем, храна, пътни разходи,
курсове, закупуване на пособия. Не получава никакви доходи и няма недвижимо
имущество или движими вещи от използването на които може да се издържа. Твърди, че баща и С. И. работи в „Радомир
Метал Индъстийз” АД – гр. Радомир и получава трудово възнаграждение, чийто
размер не е достатъчен, за да осигури издръжката и. Сочи, че майка и –
ответница по делото реализира доходи и може да предоставя средства за
издръжката и. Твърди, че през последната една година, считано от датата на
подаване на исковата молба същата не и е давала издръжка.
Искането към съда е да осъди
ответницата да заплаща на ищцата – нейна навършила пълнолетие дъщеря, но
продължаваща висшето си образование, месечна издръжка в размер на 100 лв.,
считано от 30.04.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното и погасяване до настъпване на обстоятелства от значение
за изменението или прекратяването.
Исковата молба е връчена на
ответника на 09.05.2014 г. в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответницата е оспорила предявения иск по основание и размер. Изложила е, че
през целия период следващ прекратяването на брака и, е полагала необходимите грижи
за дъщеря си. Признава обстоятелството,
че ищцата към настоящия момент се обучава в Тракийски университет – Стара
Загора. Сочи, че ищцата е на
Искането към съда е да отхвърли
предявеният иск.
В съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. Моли съда да го
уважи.
Ответницата редовно призована
за съдебно заседание не се е явила.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, съдът намери следното:
Предявеният иск за присъждане
на издръжка за минало време е частично недопустим. Съгласно чл. 149 от СК
издръжка може да се претендира една година назад, считано от предявяването на
иска. Настоящият иск е предявен на 07.05.2014 г. Следователно искът по чл. 149
от СК е допустим за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2014 г. За периода 30.04.2013
г. – 06.05.2013 г. искът е недопустим и производството по делото в тази му част
следва да бъде прекратено.
В останалата част искът е
предявен от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично
основателен по следните съображения:
Искът по чл. 144 от СК е за
първоначално присъждане на издръжка на пълнолетно дете, което учи в средно или
висше училище в редовна форма на обучение.
За уважаването на иска ищецът
при условията на пълно главно доказване следва да установи, че е в съответната
родствена връзка с ответника и учи в средно или висше учебно заведение.
От представеното по делото
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ./17.07.1991 г.
на община Радомир се установява че ищцата е дъщеря на ответницата. Родена е на ***
г. и съответно е навършила 18 годишна възраст на 15.07.2009 г. Към настоящия
момент е на
Видно от представените два броя
уверения с №№ ./19.12.2013 г. и ./15.12.2013 г., издадени от ТУ – Стара Загора,
Аграрен факултет ищцата се обучава в редовна форма на обучение във висше учебно
заведение. Към настоящия момент е завършила семестриално. Следователно налице е
и втората кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на иска.
Издръжката по чл. 144 от СК не
е безусловна. Тя се дължи, ако ищцата не може да се издържа от собствените си
доходи и имущество или ако даването би представлявало особено затруднение за
ответника. Установяването на тези обстоятелства е в тежест на лицето, от което
се търси издръжка. Ответницата не е ангажирала доказателства, от които да се
установява, че ищцата реализира доходи или има имущество, от което да се
издържа. От своя страна ищцата е ангажирала доказателства за част от
необходимите разходи, съпътстващи образованието и – размера на семестриалната
такса, размера за наема за ползване на студентско общежитие. Посочила е, че
баща и я подпомага в поемането на тези разходи. Видно от представеното
удостоверение № ./06.01.2014 г., издадено от „Радомир метал индъстрийз” АД
брутният месечен доход на бащата е около 380 лв.
Ответницата е възразила, че даването
на издръжка на навършилата пълнолетие нейна дъщеря и представлява особено
затруднение. Особено затруднение за ответника би било налице, ако реализираните
от него доходи и наличното му имущество е достатъчно с оглед възрастта,
здравословното му състояние и дължимостта издръжка на непълнолетни деца, само
за задоволяване на собствените му нужди. Ответницата е представила
удостоверение № ./20.05.2014 г., издадено от „Автомобилни превози” – Радомир,
от което е видно че е работи по трудов договор и брутното и месечно трудово
възнаграждение е около 360 лв. Видно, обаче от представения от нея договор за
кредит № . същата е декларирала чист месечен доход от 650 лв. Доколкото това е
извънсъдебно признание относно размера на дохода, направено от ответника не във
връзка с настоящото дело, съдът приема, че това е действителния месечен доход
на ответницата. Същата е представила разписки и фискални бонове, от които е
видно, че месечните и разходи за електроенергия са средно около 60 лв.
Представила е и заповед № 150/30.03.2011 г. на кмета на община Радомир, от
която е видно, че живее в общинско жилище и съответно заплаща наем за това.
Представила е също и два договора, удостоверяващи взети от нея кредити от
финансови институции. Съдът не взема предвид сключеният такъв с „Изи Асет
Мениджмънт” АД, тъй като срокът му е изтекъл на 14.08.2014 г. По вторият
договор за отпускане на паричен кредит ответницата дължи погасяването му чрез
месечни вноски от по 100 лв. Предвид горното, съдът счита, че същата може без
особени затруднения да дава на своята навършила пълнолетие, но учаща във висше
учебно заведение дъщеря месечна издръжка в размер на по 50 лв., включително и
една година назад, считано от датата на предявяване на иск. Недоказано е
твърдението на ответницата, че през този период е давала средства на дъщеря си.
От представените по делото вносни бележки, с вносител ответницата, само три
касаят исковия период. От тях е видно, че ответницата е внасяла по сметка на
ищцата два пъти сумата от по 20 лв. и веднъж 30 лв. Няма доказателства какво е
основанието за внесените суми.
Предвид изложеното искът следва
да се уважи за сумата от 50 лв., а за разликата над този размер до пълният предявен
от 100 лв. да се отхвърли като неоснователен.
На основани чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 50.00 лв.
Ищцата не е заявила претенция
за присъждане на разноски и не е представила доказателства за направени такива,
поради което и не следва да и се присъждат.
На основание чл. 242, ал. 1 от
ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
Съдът констатира, че в съдебния
протокол от проведено на 22.12.2014 г. съдебно заседание погрешно е изчислил
срока по чл. 316 от ГПК като е счел, че същият изтича на 06.01.2015 г., вместо
на 05.01.2015 г., което би се отразила и на срока за въззивно обжалване. Затова
препис от настоящото решение следва да се връчи на страните, като им се укаже,
че двуседмичния срок за обжалване на същото тече от връчването му.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 144,
във вр. с чл. 149 от СК В.О.Б., ЕГН ********** *** да заплаща на навършилата
пълнолетие своя дъщеря О.С.А., ЕГН ********** *** К.Ц. № .., учаща във висше
учебно заведение, редовна форма на обучение, месечна издръжка в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, считано от 07.05.2013 г. до настъпване на предвидена в закона причина за
прекратяване или изменение на присъдената издръжка, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 100 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК В.О.Б., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд –
Радомир, в полза на бюджета на ВСС сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/,
представляваща държавна такса върху уважената част от иска.
ДОПУСКА на основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението.
ПРЕКРАТЯВА производството по
иска с правна квалификация чл. 149 от СК за периода 30.04.2013 г. – 06.05.2013
г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните, а в прекратителната част в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала:/И.С./