Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Радомир, 09.01.2015 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, пети състав, в публичното заседание на 9
декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Районен съдия: А. И.
с участието на секретаря Т.П., като разгледа
гражданско дело № 533 по описа за 2014 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1ГПК.
По изложените в исковата молба от ищеца
„Н.с.“ ЕАД, ***1160078, с адрес на управление: гр.С., бул.“Ц. Б. .“, № ., ет..,
представлявано от изп.директор Д. М., чрез управителя на клон С.- М. инж.А. А.,
чрез пълномощника си юрисконсулт В. Ч., с адрес за призоваване: гр.Дупница,
ул.“Св.И. Р.“, № 20, и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител обстоятелства и съображения, е предявен иск против ответника „Д.-.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.Р., Индустриална зона, с
управител П. Е. Б., с който моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, съществуването на вземане по заповед за изпълнение на парично
вземане по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ./2014 г. по описа на РРС, за
сумата от 1 591.43 лв. с ДДС по Договор за наем от 31.01.2008 г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от изпадане в забава до предявяване
на заявлението по чл.410 ГПК, в размер на 571.95 лв., както и законната лихва
до окончателното погасяване на задължението и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Ответникът „Д.-.“ ЕООД, гр.Р., чрез
своя процесуален представител- адв.А. Ч., от САК, с отговора си по чл.131, ал.1
ГПК и в съдебно заседание, е изразил становище, че искът е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен, като се позовава на изтекла погасителна
давност. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Претенцията на
ищеца се основава на сключен между страните договор за наем от 31.01.2008 г., с
който „Напоителни системи“ АД, клон П., на основание решение на Съвета на
директорите на „Н. с.“, ЕАД- т.2.4 от 27.04.2005 г., в качеството си на
наемодател, е предоставил на ответника „Д.-.“ ЕООД, гр.Р., в качеството на
наемател, следния недвижим имот: Язовир Б. и прилежащ К.находящи се в землището
на с.Б., общ.К., обл.К., с цел извършване на рибностопанска дейност по реда на
същия договор. Наемната цена, която следва да бъде заплащана от наемателя
/ответника/, съгласно чл.3 от договора е 9 079.84 лв. годишно без ДДС. Договорът
е сключен за срок от една година, като с анекс от 08.03.2010 г. е продължен с
още една година при същите условия. Ищецът твърди, че след изтичане на срока
наемателят не е освободил веднага наетия имот, като е продължил да го ползва за
периода от 01.09.2010 г., до 12.09.2010 г. Според ищеца наемната сума за този
период възлиза на 1 315.86 лв. с ДДС. За наемната цена и за изразходваната
ел.енергия на наемателя били издадени фактури за следните суми: фактура № ./12.10.2010
г.- 1 315.86 лв., фактура № ./13.10.2010 г.- 63.83 лв., фактура № ./29.09.2010 г.- 42.59 лв., фактура № ./30.08.2010
г.- 39.92 лв. и фактура № ./30.07.2010 г.- 47.06 лв.като първата от тях е за
неплатен наем, а останалите- за непратена ел.енергия. Фактурите били изпратени
заедно с покана за изплащане на дължимата сума и били получени на адреса от
ответника на 05.12.2013 г., видно от пощенското клеймо. Документацията, заедно
с пощенските съобщения, е приложена по делото, като не е налице оспорване от
страна на ответника.
Със заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК ищецът е направил
искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от
1 591.43 лв. по Договора за наем от 31.01.2008 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
26.03.2014 г., до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на заявлението
е издадена заповед № ./30.05.2014 г., по ч. гр. д. №./2014 г. на РРС. Ответникът
е подал в срока по чл.414, ал.1 ГПК възражение против така издадената заповед
за изпълнение, което е довело до предявяване на настоящия иск от ищеца в срока
по чл.415, ал.1 ГПК.
Ответникът не е
оспорил обстоятелството, че на 16.03.2009 г. едноличния собственик на „Д.-.“
ЕООД П.Е. Б. е взел решение за преобразуване на дружеството по реда на чл.264
от Търговския закон, чрез промяна на правната форма, а именно- в ЕАД. Актуалното
състояние на дружеството е видно и от представеното извлечение от търговския
регистър. Становището на ответната страна свързано с неоснователността на
исковата претенция е свързано с изтекла погасителна давност. Сочи се
разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД, според която, ако след изтичане на наемния срок
използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. На хипотезата
на този текст се е позовала и ищцовата страна, като приложението й безспорно е
налице и за претендирания период договорът е бил продължен при същите условия. В
чл.4, ал.1 от договора плащането е уредено по следния начин: „чл.4 (1) Наемателят
заплаща авансово на Наемодателя първата годишна наемна вноска в момента на
сключването на договора.“, а съгласно ал.2, останалите годишни наемни вноски се
заплащат авансово най- късно до 20 число на месеца и годината, следващ този,
през който е ползван имота. При тези обстоятелства, според ответника, началната
дата, от която вземането е станало изискуемо и от която е започнала да тече
давността, съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, е 20.09.2010 г. Настоящият съдебен състав
споделя становището на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД,
вземанията за наем за лихви и други периодични плащания се погасяват с
изтичането на тригодишната давност. Предвид цитираната разпоредба на чл.4, ал.2
от договора и предвид това, че искането е за наем за м.септември 2010 г.,
изискуемостта на задължението възниква на 20-то число на следващия месец, а
именно- на 20.10.2010 г., като погасителната давност е изтекла съответно на 20.10.2013
г. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че през този
период давността е била прекъсвана чрез осъществяване на някои от действията, изчерпателно
изброени в чл.116 ЗЗД, а именно: а) с
признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или
на искане за почване на помирително производство; в) с предприемане на действия
за принудително изпълнение, и които действия евентуално биха довели до
прекъсване на давността и стартирането на нова такава, съгласно чл.117 ЗЗД.
Видно от
подаденото заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, същото е
постъпило в съда с вх. № . на 09.05.2014 г., т.е.- след датата на изтичане на
давността- 20.10.2013 г.
С оглед
неоснователността на основния иск следва да бъде отхвърлен и искът за лихви,
тъй като същият е акцесорен и не би могъл да бъде уважен при отхвърляне на
основния.
Предвид изхода
на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените в настоящото производство разноски, в
съответствие с отхвърлената част на иска, които възлизат на 500 лв.- за изплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на ищеца „Н.с.“ ЕАД, ***1160078, с
адрес на управление: гр.С., бул.“Ц. Б. .“, №., ет.., представлявано от
изп.директор Д. М., чрез управителя на клон С.- М. инж.А. А., чрез пълномощника
си юрисконсулт В.Ч., с адрес за призоваване: гр.Д., ул.“Св.И. Р.“, № ., против
ответника „Д.-.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.Р.,
Индустриална зона, с управител П. Е. Б., с който моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, съществуването на вземане по
заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ./2014
г. по описа на РРС, за сумата от 1 591.43 лв. /хиляда петстотин деветдесет
и един лева и четиридесет и три стотинки/ с ДДС по Договор за наем от
31.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
изпадане в забава до предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, в размер на
571.95 лв. /петстотин седемдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/,
както и законната лихва до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Н.с.“ ЕАД, ***., с адрес на управление: гр.С., бул.“Ц.
Б. . № ., ет.., представлявано от изп.директор Д. М., чрез управителя на клон С.-
М. инж.А. А., чрез пълномощника си юрисконсулт В. Ч., с адрес за призоваване:
гр.Д., ул.“Св.И. Ри.“, № ., да заплати на „Д.-.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр.Р., Индустриална зона, с управител Пл. Е. Б., сумата от
500 лв. /петстотин лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/