Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр.Радомир, 26.02.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският
районен съд- гражданска колегия, пети състав, в публичното заседание на 5
февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при участието на секретаря В.К., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело N 566 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
По изложените в исковата молба и доразвити в съдебно заседание от ищеца А.А.А.,
ЕГН **********,***, обстоятелства и съображения, е предявен иск против
ответницата Е.Д.З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ул.“А. К.“, №. и
настоящ адрес: гр.С., ж.к.“С. г.“, № ., вх.., ет.., ап.., с който моли съда да
постанови решение, с което да бъде предоставено упражняването на родителските
права върху детето С.А.А., ЕГН **********, на бащата А.А.А., като бъде
определен подходящ режим на лични контакти между детето и майката Е.Д.З., да
бъде определено местоживеенето на детето в дома на бащата в гр.Р., ул.“Е.Й.“, №
., като бъде осъдена майката да заплаща ежемесечна издръжка в размер от 500
лв., смятано от датата на влизане на решението в сила.
Ответницата не е намерена на постоянния и настоящия адрес, като е призована
по реда на чл.47 ГПК. Същата не се е явила в двуседмичния срок по чл.47, ал.2
ГПК за получаване на исковата молба и доказателствата към нея, поради което
съдът с определение от 03.11.2014 г., на основание чл.47, ал.6 ГПК, е приложил
съобщенията към делото, като е предоставил правна помощ на ответницата. Въз
основа на уведомително писмо изх. № 776/22.12.2014 г., на АС при АК-
Перник, с определение от 23.12.2014 г. съдът е назначил за представител на
ответницата Е.Д.З. адв.Р.П. ***. Същата в срока по чл.131, ал.1 ГПК е
депозирала отговор, с който е изразила становище, че искът е допустим, като е
направила искане, в случай, че съдът уважи исковата претенция, да бъде
определен режим на лични контакти на детето с майката, като бъдат приложени
мерките по реда на чл.59, ал.8, т.2 СК, а именно- по местоживеенето или
пребиваването на майката. В съдебно заседание представителят подържа така
направените искания.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
С решение № 170/19.07.2007
г., по гр. д. № 670/2007 г., по описа на Софийски районен съд, бракът между ищеца
и ответницата е прекратен, като е утвърдено споразумение по чл.99, ал.1 СК
/отм./. Със същото решение съдът е предоставил родителските права върху
роденото от брака малолетно дете- С.А.А., ЕГН **********, на майката- Е.Д.А. /с решението е постановено след
развода фамилното й име да бъде З./, като е определен режим на свиждане с
бащата, а именно- същият да има право да взема детето при себе си всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 09 часа в събота, до 18.00 ч. в неделя с
преспиване и тридесет дни през лятото, което време не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
Според изложените
в исковата молба твърдения, от 01.06.2014 г., до 30.06.2014 г., ищецът е взел
детето при себе си. Междувременно бащата и детето установили, че през този
период майката е напуснала страната. Бил установен контакт с нея чрез интернет /скайп/
и същата заявила, че няма намерение да се прибира и детето от този момент е останало
да живее при бащата.
По делото е
разпитана като свидетел М.К.- социален работник към Дирекция „Социално
подпомагане“, общ.Радомир. Същата е изготвила социален доклад, който подържа
изцяло. Според доклада, детето живее към настоящия момент при бащата, като
жилищните и битовите условия са много добри. Жилището представлява
самостоятелна къща, собственост на майката на ищеца, за детето има обособена
стая, с всички удобства. Ищецът работи в ЧЕЗ- гр.София, като реализира месечен
доход от около 650 лв. Същият е физически и психически здрав. По отношение на
доходите на майката и здравословната й състояние няма данни, тъй като тя не
пребивава в страната. Изводите, залегнали в доклада са в подкрепа на
становището на ищеца, че същият разполага с необходимия родителски капацитет. Бащата,
според доклада, полага необходимите грижи, като може да разчита и на подкрепата
на неговата майка.
Съгласно
разпоредбата на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето в съдебно заседание
е изслушана С.А.А., на 11 години. Детето потвърждава, че в момента живее при
баща си. С. учи в СОУ „Св.Св.Кирил и Методий” гр.Радомир. Твърди, че майка й е
в гр.Милано, Италия и й се обажда.
Предвид
установеното, съдът намира, че не са налице обстоятелства, водещи до промяна на
мерките, относно упражняването на родителските права. Видно от социалния доклад
и свидетелските показания, детето живее в дома на баща си, където се чувства
добре, като същевременно не е прекъсвала контактите с майката. За неговото отглеждане
и възпитание, освен от бащата, детето получава грижи и от майката на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.4 СК, към който препраща чл.127, ал.2 СК, съдът следва да реши въпросите
свързани с упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето
като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В този смисъл, в процеса
на доказване, се събраха доказателства, свързани с твърденията в исковата
молба, че детето се отглежда в добри условия при бащата и, че майката е
напуснала страната. Съдът намира, че са налице обстоятелства водещи до
промяна на родителските права, като същите бъдат предоставени на бащата и бъде
постановено детето да живее при бащата на адрес: гр.Р., ул.“Е. Й.“, № ..
На майката следва да бъде определен режим на свиждане с детето, като същата
да има право да го взема при себе си всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, от 09 часа в събота, до 18.00 ч. в неделя с преспиване и
тридесет дни през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Представителят на ответницата- адв.Р.П. е непревила искане за определяне на
режим на свиждане при условията на чл.59, ал.8, т.2 СК, според който текст, при
необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на
изпълнение на решението по ал.2 и 7 като:осъществяване на личните
отношения на определено място. Настоящият съдебен състав намира, че този текст
не би могъл да намери приложение в настоящия казус, тъй като по делото не е
установен адресът на ответницата. От изявлението не детето е видно, че майката
се намира в гр.Милано, Италия, но други доказателства в тази насока,
включително и лично изявление на ответницата не са ангажирани. Освен това
настоящият съдебен състав намира, че пътуването на детето в чужбина би
предизвикало сериозни затруднения, свързани с напускането на страната.
По отношение на издръжката. По делото не са ангажирани
доказателства по отношение на доходите на ответницата. Предвид това съдът
намира, че същата, която е в трудоспособна възраст, би могла да получава
трудово възнаграждение около размера на минималната работна заплата за
страната, който към настоящия момент е 360 лв. Следва да бъде определена
месечна издръжка, платима от Е.Д.З. на А.А.А., като баща и законен представител
на малолетната си дъщеря С.А.А., в размер на ¼ от тази сума или 90 лв.,
смятано от датата на предявяване на иска- 02.07.2014 г., до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на разноските. С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените по делото разноски, които възлизат на 50 лв.- внесена държавна
такса.
С определение от 03.11.2014 г. съдът е назначил за представител на
ответницата, предвид призоваването й по реда на чл.47 ГПК, адв.Р.П.. Съдът е
освободил ищеца от разноски с определение от 16.12.2014 г., като е постановил,
на основание чл.83, ал.3 ГПК, да бъде изплатено възнаграждението на адв.П. в
размер на 100 лв. от бюджета на съда. Същото е определено съобразно условията
на чл.23, т.4 от Наредба за заплащане на правната помощ и с оглед изхода на
делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата по сметка на
Радомирски районен съд.
Предвид постановеното в частта за издръжката, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Радомирски районен съд сумата от 129.60 лв.,
представляваща държавна такса- 4% върху тригодишния размер на издръжката.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху детето С.А.А., ЕГН **********, на бащата А.А.А., ЕГН **********,***,
като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето на адрес: гр.Р., ул.“Е. Й.“, № ..
ОПРЕДЕЛЯ режим на свиждане
на детето с майката Е.Д.З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ул.“А.К.“,
№ . и настоящ адрес: гр.С., ж.к.“С. г.“, № ., вх.., ет.., ап.., като същата
може да го взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 09.00 часа в събота, до 18.00 ч. в неделя с преспиване и тридесет
дни през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Е.Д.З., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Б., ул.“А. К.“, № . и настоящ адрес: гр.С., ж.к.“С.г.“, №
., вх.., ет.., ап.., да заплаща на А.А.А., ЕГН **********,***, като баща и
законен представител на малолетната си дъщеря С.А.А., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 90 лв. /деветдесет лева/, смятано от датата на предявяване
на иска- 02.07.2014 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението
или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.Д.З., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Б., ул.“А. К.“, № . и настоящ адрес: гр.С., ж.к.“С. г.“,
№ ., вх.., ет.., ап.., да заплати на А.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 50
лв. /петдесет лева/- направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Д.З., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Б., ул.“А. К.“, № . и настоящ адрес: гр.С., ж.к.“С. г.“,
№ ., вх.., ет.., ап.., да заплати по сметка на Районен съд, гр.Радомир, сумата
от 129.60 лв. /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
държавна такса- 4% върху тригодишния размер на присъдената издръжка, както и
сумата от 100 лв. /сто лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./