РЕШЕНИЕ
№
гр. Радомир
22.12.2014 г.
Радомирският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на 11 декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Районен съдия: А. И.
при участието на
секретаря Т.П., след като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 605 по
описа за 2014 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно
основание чл.128, вр. чл.242, вр. чл.245, ал.2 и чл.221, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищеца П.С.П.,
ЕГН **********, чрез адв.Ч.Т., от САК, със съдебен адрес:***, са предявени
против „Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК .,
представлявано заедно и поотделно от А. П. М. и Е. Т. Е., искове, с които моли
съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати,
както следва:
- сумата от 14 817.20 лв., представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за периода м.март 2011 г.- м.юли 2013 г.
- сумата от 532.09 лв., представляваща
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ,
- лихва за забава върху главниците, смятано, от
първо число на месеца, до 03.07.2014 г., в общ размер на 4958.07 лв.
както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът
Б.Т.” П. чрез своя процесуален представител- ю.к. Р. К., е изразил становище,
че исковете следва да бъдат уважени в рамките на приетата и неоспорена от
страните съдебно- икономическа експертиза.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл.12 и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано
следното:
Ищецът П.С.П. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „щлосер- разкройчик“. Ответната страна първоначално е оспорила това обстоятелство, като на фазата на устните състезания се е позовала на заключението на вещото лице по отношение на дължимите суми.
По делото е допуснато изслушване на
съдебно- счетоводна експертиза, със задача вещото лице, след като се запознае с
ведомостите за трудови възнаграждения и друга необходима документация на
ответното дружество, да даде заключение относно дължимите суми за претендирания
период и изтеклите лихви. Вещото лице Б.П. е изготвило първоначалното и
допълнителното заключение, които са приети по делото, без възражения от
страните. Вещото лице, след като се е запознало с всички приложени по делото
документи, посетило лично ответното дружество и проверило личното трудово досие
и ведомостите за заплати за периода от 01.12.2012 г., до 31.07.2013 г., е
констатирало следното:
Със заповед № ./15.07.2013 г., на
основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ и
заявление на лицето с вх. № МО./15.07,2013 г., е прекратено трудовото
правоотношение от работодателя с П.С.П. на длъжност „Резач метал- шлосер разкой”,
считано от 15.07.2013 г.
За периода от 01,03,2011 г., до 31.07,2013
г. по ведомостите за заплати в ответното дружество на ищеца е начислено брутно трудово
възнаграждение в размер на 18 867.40 лв. От тази сума са удържани
задължителната социални, здравни осигуровки за 2 437.54 лв. и данък общ
доход по ЗОДФЛ за 1 642.99 лв., членски внос за синдикална организация
151.80 лв., както и 340 лв. е заплатен редовен аванс. Платени са по списъка
суми в размер на 9.98 лв.
Чистата сума която не е изплатена на
ищеца до момента на проверката 25.09.2014 г е в размер на14 285.11 лв.
Неизплатеното обезщетение по чл. 221
ал 1 от КТ за неспазено предизвестие е в размер на 337.89 лв., като брутна сума
или 304.20 лв. чиста сума след приспадане на данъка по ЗДДФЛ.
Размерът на неизплатеното трудово
възнаграждение на П.С.П. за периода от 01.03.2011 г., до 31.07,2013 г., е в
размер на 14 285.11 лв. като чиста
сума, след приспадане на задължителните осигуровки и данъци дължими от
работника.
В КТД утвърдено от ответното дружество е прието, че
трудовото възнаграждение се изплаща от 25- то до 30-то число на следващия месец
за които се дължи същото.
За периода от 1-во число на
същия месец за който се дължи, експерта
не го изчислява, защото същото не е още заработено и не е известно в какъв
размер ще бъде същото.
Законната лихва за забава на
плащането на неизплатеното трудово възнаграждение от 01-во число на следващия
месец, за които се дължи сумата до 03.07.2014 г. датата на предявяване на иска
върху общата главница от 15 285.11 лв. е в размер на 3 033 лв.
Законната лихва за забава на
плащането на трудовото възнаграждение за периода от 27-мо число на следващия
месец, за които се дължи сумата, до 03.07.2014 г.- датата на предявяване на
иска върху общата главница от 14 285.11 лв., е в размер на 2 963.25
лв.
Неизплатеното обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ за неспазено предизвестие е в размер на 591.21 лв., като брутна сума
или 532.09 лв.- чиста сума след приспадане на данъка по ЗДДФЛ.
Законната лихва за забава на
плащането върху обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ за периода, от прекратяване
на трудовия договор- 16.07.2013 г., до 03.07.2014 г. върху сумата от 532.09 лв.
е в размер на 42.24 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.242 КТ,
положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а чл.128, т.2 КТ,
задължава работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Според чл.245, ал.1 КТ, при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на
трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната,
а от своя страна ал.2 на същия
текст гласи: „Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава
изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва”. Предвид установеното
по отношение на съществуването на трудовото правоотношение за претендирания
период и добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца,
съдът намира исковата претенция, по отношение на неизплатените трудови
възнаграждения и лихвите върху същите, за основателен и доказан в посочения от
вещото лице размер, като се вземе предвид изтеклата погасителна давност. .
По иска по чл.221, ал.1 КТ.
Разпоредбата на текста гласи: ”При прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3
и 3а работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди- при
срочно трудово правоотношение”. С оглед ангажираните доказателства и най- вече
заключението на вещото лице, искът се явява основателен и доказан. Неизплатеното
обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за
неспазено предизвестие, според вещото лице, възлиза на 591.21 лв. като брутна
сума или 532.09 лв.- чиста сума след приспадане на данъка по ЗДДФЛ.
С оглед уважаването на главните
искови претенции следва да бъдат уважени и тези за лихвите, които имат
акцесорен характер и същите следва да бъдат присъдени съобразно заключението на
вещото лице. По отношение на лихвата върху вземането за обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ съдът намира, че същата започва да тече от датата на предявяване на
иска. В този смисъл направеното възражение от представителя на ответната страна,
свързано с липсата на уведомление, което да се определи като начална дата, от
която започват да текат лихвите, за основателно. Искане за лихви обаче е
направено единствено за изминал период, като, видно от исковата молба, липсва такова
за период от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1, ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част на иска. Ответникът, чрез своя процесуален представител, е направил възражение по отношение на размера на адвокатското възнаграждение. Направено е искане същото да бъде съобразено с минималните размери. Съдът намира, че настоящото производство не е с фактическа и правна сложност, която да обоснове плащане в такъв размер. В договора е отразено, че договорената сума за извършената услуга е 30 % от всеки надлежно заявен материален интерес. На гърба на договора е отбелязано, че към настоящия момент ищецът е извършил плащане на обща стойност 6 050 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Цитираният текст препраща към Наредба №. от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Висшия адвокатски съвет. Съобразно правилата на чл.7, ал.2, т.4 от същата, съдът намира, че минималното възнаграждение възлиза на 974.52 лв. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца изплатената сума на адвокат, а именно- 6 050 лв.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, ищецът дължи на ответника адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска, която при условията на с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № . от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Висшия адвокатски съвет, възлиза на 277.06 лв.
Предвид изхода на делото, ответникът „Б. ТМ-Р.” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 621.40 лв., от които: 571.40 лв.- държавна такса върху уважения иск по чл.128, вр. чл.242, вр. чл.245, ал.2 КТ и 50 лв.- по иска по чл.221, ал.1 КТ както и разноски в размер на 85 лв.- за хонорар на вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона,
ЕИК ., представлявано заедно и поотделно от А. М. и Е. Е., да заплати на П.С.П., ЕГН **********, чрез
адв.Ч.Т., от САК, със съдебен адрес:***, следните суми:
- сумата от 14 285.11 лв.
/четиринадесет хиляди двеста осемдесет и пет лева и единадесет стотинки/,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения, като чиста сума за
получаване, за периода м.март 2011 г.- м.юли 2013 г. и
- сумата от 532.09 лв. /петстотин
тридесет и два лева и девет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ,
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.С.П., ЕГН **********, чрез адв.Ч.Т., от САК, със съдебен адрес:***,
против „Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК.,
представлявано заедно и поотделно от А. М. и Е. Ев., за сумата от 4 958.07 лв.
/четири хиляди деветстотин петдесет и осем лева и седем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения,
смятано от първо число на месеца, до 03.07.2014 г.
ОСЪЖДА Бесттехника ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона,
ЕИК ., представлявано заедно и поотделно от А. М. и Ев. Е., да заплати на П.С.П.,
ЕГН **********, чрез адв.Ч.Т., от САК, със съдебен адрес:***, сумата от 6 050 лв.
/шест хиляди и петдесет лева/- направени разноски по делото, съразмерно с
уважената част на иска.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********, чрез адв.Ч.Т., от САК,
със съдебен адрес:***, да заплати на Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р.,
Индустриална зона, ЕИК ., представлявано заедно и поотделно от А. М. и Ев. Е.,
сумата от 277.06 лв. /двеста седемдесет и седем лева и шест стотинки/-
направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „Б.Т.” П. ***, Индустриална зона, ЕИК .,
представлявано заедно и поотделно от А. М. и Е. Е., да заплати по сметка на РРС
сумата от 621.40 лв. /шестстотин двадесет и един лева и четиридесет стотинки/- държавна такса върху уважените
искове, както и сумата от 85 лв. /осемдесет и пет лева/- направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/