Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Радомир, 29.01.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Радомирският районен съд, VІ-ти състав, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи януари през 2015 г. в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т.атяна Тодорова

при секретаря: И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 633 по описа на съда за 2014 г., съдът за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310 и сл.ГПК.

Ищцата В.В.В. с ЕГН ********** в качеството и на законен представител на малолетното дете Й.О.В. с ЕГН ********** *** е предявила иск против О.Й.В. с ЕГН ********** ***, с която моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената с решение № .. от 15.04.2011 г. издръжката на детето, като я увеличи от 80.00 лева месечно на 150.00 лева месечно.

В срока за отговор ответника чрез назначения му особен представител не е депозирал отговор на исковата молба и не е направил възражения по предявения иск, както и искания по доказателствата.

В съдебно заседание ищцовата страна поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи, като измени размера на присъдената и издръжка.

В съдебно заседание ответника чрез назначения му особен представител – адв. Д. оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, по силата на което предявения иск да бъде частично уважен, тъй като претендирания размер на издръжката не е съобразен с финансовите възможности на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори че В.В.В. и О.Й.В. са родители на детето Й.О.В., роден на *** г. с ЕГН **********, което се установява от приетото и приложено по делото удостоверение за раждане серия УС-0 № .. от 06.10.2000 г., издадено въз основа акт за раждане №..от 06.10.2000 г.

С решение от 15.04.2011 г., постановено по гр.д. № ../2010 г. по описа на РРС, ответника е осъден да заплаща на В.В.В., като майка и законна представителка на малолетното тогава дете Й.О.В. сумата от 80.00 лева, представляваща ежемесечна издръжка, считано от 03.11.2009 г. до настъпване на обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Така постановеното от РРС решение е влязло в законна сила на 02.05.2011 г., което се установява от представеното по делото решение от 15.04.2011 г., постановено по гр.д. № …/2010 г. на РРС.

От приетото и неоспорено от страните по делото становище на Д „СП” – Радомир се установява по безспорен начин че непълнолетното към днешна дата дете е на 14 години, ученик в 8-ми клас на ОУ „Хр.Смирненски” – гр. Радомир и редовно посещава училище. Детето се отглежда от неговата майка, която полага много добри грижи за него. Поддържа епизодични контакти с бащата. Детето се отглежда в спокойна и безопасна среда, като неговите потребности от храна облекло, достъп до образование и здравеопазване са задоволени в пълна степен. Детето има личен лекар и необходимите за възрастта си имунизации. Няма специални образователни потребности и установени заболявания.

Отдел „ЗД” към Д „СП” Радомир чрез приетото по делото становище в заключение е заявила, че е в интерес на детето е да бъде увеличена месечната издръжка, с цел осигуряване на нормални условия за живот и развитие на детето, което изслушания в съдебно заседание социален работник М.К. поддържа.

По делото са представени резултат от хистопатологично изследване и епикриза от Гинекологично отделение на „Специализирана болница за активно лечение по онкология Свети Мина” ЕООД гр. Благоевград, от която се установя, че майката на детето е с диагноза „миома утери, киста оварий синистра”, без придружаващи заболявания и ход на заболяването хроничен, по повод на което заболяване е претърпяла оперативно лечение на 04.09.2014 г. и извършена тотална естирпация на матката.

В хода на делото е изслушано детето Й.О.В., който сочи, че не поддържа връзка с баща си, който не желае да се вижда с него, като не го поздравява за празници, не му дава пари и не му купува подаръци. При изслушването детето заяви, че желае да участва в извънкласни дейности, но няма такава възможност, тъй като майка му не разполага с такива парични средства.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, становището на изслушания по делото социален работник М.К., работеща в отдел „Закрила на детето” при Д „СП” Радомир и заявеното от детето Й.О.В. при неговото лично и непосредствено изслушване от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице, а съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество, при съобразяване с посочения в ал.2 минимален размер на издръжката на едно дете - една четвърт от размера на минималната работна заплата, която съгласно ПМС № 419 на МС от 17.12.2014 г. за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2015 г. е в размер на 360.00 лева.

Ответника е баща на детето Й.О.В., който в хода на делото е навършил 14 годишна възраст и съгласно чл.143, ал.2 от СК последният има право да претендира издръжка и от двамата си родители, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

В производството по чл. 150 СК от значение е единствено дали след влизане в сила на 02.05.2011 г. на съдебното решение на РРС, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл.142, ал.1 от СК - нуждите на детето и възможностите на родителя. Основание за изменение на издръжката  е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.142, ал.1 от СК, въз основа на които е била присъдена, т.е нужда от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.150 от СК, в който смисъл е решение № 1046/ 1976г. на ІІ г.о. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.

Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му.

Съдът намира, че в настоящия процес се доказа трайно и съществено изменение в нуждите на детето в две насока – от една страна за изминалите три години от определяне на издръжката на детето, нуждите му значинтелно са нараснали с оглед растежа му, от друга Й.О.В. е на 14 години, ученик в 8-ми клас на ОУ „Хр.Смирненски” – гр. Радомир, нараснали са личните му нужди, свързани с неговата възраст и развитие. Увеличената възраст обуславя и нужди от по-висока издръжка. Предвид гореизложеното, както и с оглед социално-икономическата обстановка в страната като цяло, съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/1970 г. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.  Тези изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС). Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му-понастоящем на 14 години, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. На ненавършилите пълнолетие деца родителят дължи издръжка безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от имуществото си (за разлика от издръжката по чл.144 от СК). На детето Й.О.В. следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата.

По делото не се установи някой от родителите на детето да има друго ненавършило пълнолетие дете, за което да се грижи и да е задължен да издържа. Не се събраха доказателства по отношение доходите на родителите, но от приетото по делото становище на Д „СП” – Радомир се установява, макар и по косвен начин, че майката на детето е безработна, като месечния доход на майката се формира от получаваните от нея месечни добавки за деца в размер на 50.00 лева месечно, както и 80.00 лева, представляващи дължимата от бащата издръжка на детето. Не са доказани доходите на бащата, както и не се сочат доказателства за притежавано движимо и недвижимо имущество на родителите. При изследване възможностите на едно лице не се търсят единствено удостоверените доходи, получени по трудово или служебно правоотношение или от собствена търговска или стопанска дейност, а съдът изследва наличието на всякакви източници на доходи, включително такива, получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени по някакъв начин или в натура. Възможността на родителите винаги е обективна и конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. В настоящия случай не са налице каквито и да било доказателства за конкретен размер доход, както по отношение на майката, така и по отношение на бащата. При липса на доказани доходи на бащата, съдът приема, че същият би могъл да реализира доход поне в размер на минималната работна заплата за страната, предвид възрастта му и липса по делото на данни същия да има задължения да издържа други низходящи, както и да е нетрудоспособен.

С оглед горе изложеното съдът определя обща месечна издръжка в размер на 150.00 лева, която се дължи от двамата родители, независимо при кого живее детето, от които по-голям дял се определя на бащата, който не полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Бащата следва да поеме дела си от издръжката до размера от 110.00 лева, а разликата от 40.00 лева да се поема от майката, ангажирана с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Издръжката следва да се увеличи до размера от 110.00 лева месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата до пълния претендиран размер от 150.00 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съгласно чл.242, ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и до исковете за нейното изменение; поради това съдът е длъжен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Страните не са поискали от съда да им бъдат присадени разноски, и не са представили списъци по чл.80 от ГПК, поради което съдът не се произнася по тях.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Радомирския районен съд сумата от 50.00 (петдесет) лева - държавна такса върху тригодишните платежи на увеличения размер на издръжката, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не бъде доброволно платена.

Воден от горното Радомирският районен съд

Р  Е  Ш  И  :

            ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК размера на определената с решение от 15.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 1481/2010 г. на РРС, месечна издръжка дължима от О.Й.В. с ЕГН ********** ***, на непълнолетното дете Й.О.В. с ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си – В.В.В. с ЕГН ********** ***, като я УВЕЛИЧАВА от 80.00 (осемдесет) лева на 110.00 (сто и десет) лева месечно, считано от датата на предявяване на иска - 22.07.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, налагащи изменяване или прекратяване на това задължение, а за разликата до пълния предявен размер от 150.00 лева месечно, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

            ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличения размер на присъдената издръжка.

ОСЪЖДА О.Й.В. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Радомирския районен съд сумата в размер на 50.00 (петдесет) лева - държавна такса, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не бъде доброволно платена.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните чрез изпращане на съобщение по Приложение № 11 към Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 04.02.2015 г.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./