РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 10.12.2014
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, VІ
състав в публичното заседание на десети декември през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
Районен съдия : Т. Т.
при секретаря: И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 727 по описа за
По изложени в исковата молба
обстоятелства ищецът „БНП Париба Пърсънл Файненс” ЕАД, гр. София
с ЕИК . със седалище/адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост ІV”, Бизнес
Парк София, сгр.14, представлявано от М. Ф. е предявил обективно кумулативно
съединени искове против М.Б.М. с ЕГН **********
***, като е поискал от съда да постанови решение, по силата на което да бъде
установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумите в размер на
1631.53 лева, от които сумата в размер на 906.01 лева, представляваща
главница по договор за потребителски заем № . от . г.; сумата в размер на
468.99 лева, представляваща надбавка по чл.4 от договора; сумата в размер на
256.33 лева, представляваща лихва за забава за периода от настъпване на
предсрочна изискуемост на кредите – 15.09.2011 г. до 25.06.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски и възнаграждение
за процесуално представителство по ч.гр.д. № 591/2014 г. и настоящето
производство.
В срока за отговор ответника М.Б.М.
не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.
В
съдебно заседание ищцовата страна не се явява, представител не изпраща.
В
съдебно заседание ответника – М.Б.М. не се явява и не взема становище по иска.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно
от представеното по делото надлежно заверено копие на Договор за потребителски
заем № . от . г., ищецът „БНП Париба Пърсънл Файненс” ЕАД, гр. София, като кредитор, е
предоставил на ответни М.Б.М., като кредитополучател, паричен заем в общ размер
на 1200.00 лева. В нарочно поле в долния ляв край на Договора заемателят М.Б.М.
е удостоверил с подписа си, че на 15.04.2011 г. е получила от представител на
заемодателя сумата от 1200.00 лева. В съответствие с постигнатите в Договора
уговорки, общата стойност на плащанията по него е била 2310.00 лева, с включени
надбавки – печалба за дружеството. Заетата сума е следвало да бъде заплатена от
ответника на 42 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 55.00
лева. С полагането на подписа си в Договора, М.Б.М. е приела Общите условия на
заемодателя, приложими към сключения по между им Договор от 15.04.2011 г.
В чл.4
от Общите условия на Договора е посочено, че седмичните погасителни вноски
съставляват изплащане на главницата по заем, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалба на заемодателя. Предвидено е в седмичните
погасителни вноски да се изплащат всяка седмица не по-късно от определената
дата наречена „падеж” и определена съобразно правилата посочени в същата
клауза. В чл.5 от Общите условия на Договора е уговорено правото на заемодателя
при забавяне плащането на една или повече седмични погасителни вноски да получи
обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски,
Между
страните не се спори, че ответникът М.Б.М. е преустановила плащането на
уговорените месечни вноски на 25.08.2011 г. – падежът на първата неплатена
седмична вноска, като е изплатила обща сума от 935.00 лева.
На 08.04.2014
г. ищцовото дружество “Б.П.П.Ф.” ЕАД, *** е подало до Радомирски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника М.Б.М.. Въз основа на заявлението на “Б.П.П.Ф.” ЕАД, *** е издадена
Заповед № . за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.07.2014 г.
по ч.гр.д. № . г. на Радомирски районен съд против длъжника М.Б.М. за заплащане
на сумите от: 906.81 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
заем № . от .г., сумата 468.99 лева – мораторна лихва за периода от 25.08.2011
г. до 09.02.2014 г., сумата 256.53 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2011 г. до 25.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 08.07.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски в размер на 332.63 лева, от които 32.63 лева
държавна такса и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В
законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
длъжникът М.Б.М. е подала възражение за недължимост на сумите по нея. В
едномесечния срок от съобщаването заявителя “Б.П.П.Ф.” ЕАД, *** е предявил
настоящия положителен установителен иск.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявеният
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване на парично вземане е
допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа
и от приложеното към делото ч.гр.д. № . г. по описа на РС-Радомир, по което има
издадена срещу ответника М.Б.М. Заповед № . за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 08.07.2014 г. за процесните парични суми в размер на 906.01
лева - главница по Договор за потребителски заем № . от . г., сумата 468.99 лева
– мораторна лихва за периода от 25.08.2011 г. до 09.02.2014 г., сумата 256.53
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2011 г. до 25.06.2014
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 08.07.2014
г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 332.63
лева, от които 32.63 лева държавна такса и 300.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от
длъжника М., за което кредиторът “Б.П.П.Ф.” ЕАД, *** е уведомен редовно със
съобщение, връчено на 04.08.2014 г. Положителният установителен иск по чл.422
от ГПК е подаден в РРС на 04.09.2014 г., т.е. в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Безспорно
по делото се установи, че между ищцовото дружество и ответникът е налице
твърдяното Договорно отношение – Договор за потребителски паричен заем, по силата
на който ищецът е предоставил на ответника парична сума срещу задължението за
връщането й с изрично уговорена надбавка, покриваща разноските по подготовка и
обслужване на кредита и печалба на дружеството (чл.4 от Общите условия на Договора).
Налице е подписан на 15.04.2011 г. в писмена форма между страните двустранен,
неформален, възмезден Договор, като изпълнението на задълженията на едната
страна обуславя изпълнение на задължението и на другата страна. В нарочно поле
в долния ляв край на представения по делото Договор за потребителски заем № . г.,
заемателят М.Б.М. е удостоверила с подписа си, че на. г. е получила от
представител на заемодателя сумата от 1200.00 лева.
Съгласно
чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят (в случая ищеца) предава в
собственост на заемателя (ответника) пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен
едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат
предадени на заемателя. Както бе посочено по – горе с положения от ответника
подпис в нарочното поле на Договора, същия е удостоверил получената сума от 1200.00
лева на дата 15.04.2011 г. от където следва извода, че процесния Договор е
сключен на 15.04.2011 г., както е посочено в издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК и посочено от ищеца в исковата молба. За
факта, че на 15.04.2011 г. М.Б.М. е получила сумата от 1200.00 лева не се спори
между страните по делото.
В
случая се установи, че ищцовото дружество е предоставило на ответника
уговорената сума, удостоверено в сключения Договор с нарочен подпис от страна
на заемателя - ответника, което е породило неговото насрещно задължение да
върне заетата сума, ведно с уговорените надбавки уговорени на 42 седмични
вноски от по 54.00 лева съгласно приложения към договора погасителен план.
Установи се, че ответникът е преустановил заплащането на
уговорените месечни вноски на 25.08.2011 г., след което не е извършвал плащане (няма
ангажирани доказателства от ответника, носещ доказателствената тежест в тази
насока), като към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 08.07.2014
г. са били изискуеми всички останали неплатени вноски. По делото няма направени
твърдения и ангажирани доказателства от страна на ответника, носещ
доказателствената тежест, за заплащане на тези вноски. От страна на ответника М.
не се ангажираха никакви доказателства за изпълнение на нейните задължения по-така
сключения Договор за потребителски заем, а именно за плащане в срок на
дължимите седмични погасителни вноски в полза на ищеца „Б.П.П.Ф.” ЕАД, съгласно
уговореното в Договора и Общите условия към него. В тежест на ответника - длъжника
е да докаже, че е изпълнил точно паричното си задължение спрямо ответника
съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, предвиждащ задължение за всяка една от страните
да доказва изгодните за нея обстоятелствата по делото. Поради това за недоказан
следва да се приеме фактът на изпълнение на паричните задължения на ответника М.
по сключения от нея с ищеца Договор за потребителски заем с номер № . от . г.,
което и не се спори между страните. Не се събраха и някакви доказателства,
изключващи вината на ответника за това неточно изпълнение и опровергаващи
презумпцията му за вина за неизпълнението, регламентирана в чл.81 от ЗЗД. Законосъобразно
и съгласно чл.5 от Общите условия към Договора и чл.71 от ЗЗД цялото вземане е
превърнато автоматично в предсрочно изискуемо, тъй като в чл.5 от Общите
условия към Договора е предвидено изрично, че при забава на плащането на четири
седмични погасителни вноски кредитът става предсрочно изискуем в пълен размер,
включително с дължимите по Договора надбавки, обезщетение за забава и разноски,
считано от падежната дата на четвъртата непогасена вноска – в случая 15.09.2011
г., което също не се оспорва от длъжника. Следователно, при така уговореното
между страните, вземането става изцяло и автоматично предсрочно изискуемо, без
да е необходимо предварително уведомяване на длъжника за упражненото субективно
потестативно право на кредитора да направи дълга предсрочно изискуем. Налице са
и предпоставките за предсрочна изискуемост на целия заем, а именно неплащане в
срок на минимум четири седмични погасителни вноски – първата с падеж на 25.08.2011
г. и четвъртата с падеж на 15.09.2011 г.
Не се
доказа от страна на ответника, в чиято доказателствена тежест лежи доказване
погасяване на вземането, че е платил в срок дължимите вноски. С безрезултатното
изтичане на падежните дати без последвало превеждане на паричните вноски по Договора
за заем, настъпва и предсрочната изискуемост на целия дълг, която съгласно чл.5
от ОУ към Договора се счита за настъпила, считано от падежната дата на
четвъртата непогасена вноска, т.е. считано от 15.09.2011 г. От този момент
насетне и на основание чл.86 от ЗЗД се дължи и лихва за забава върху главницата
– мораторна лихва (надбавка, представляваща печалба и покриваща разноските на
заемодателя – чл.4 от Общите условия), която представлява една санкция за
неправомерно поведение, за това, че ответника - длъжник не е платил на падежа
на кредитора си. С оглед неизпълнените от ответника на задължения по чл.240 от
ЗЗД - да върне в срок заетата сума, ведно с Договорената възнаградителна лихва,
за ищеца е възникнало правото по чл.79, ал.1 от ЗЗД да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забавата. Видно и от приложеното ч.гр.д. № 591/2014 г. по описа
на РС-Радомир именно за тези суми, както и за разноските по частното гражданско
дело в размер на 32.63 лв. – държавна такса и 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
е издадена в полза на ищеца “Б.П.П.Ф.” ЕАД и Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № .от 08.07.2014 г.
Неизпълнението
от страна на ответника - длъжник по Договора за кредит, на задължението му за
връщане на дадената му като кредит парична сума в уговорените срокове и
настъпилата изискуемост по силата на Договора на целия кредит, обуславя
ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното неизпълнение.
С оглед
изложеното, съдът намира, че по категоричен начин се установи съществуването на
задълженията на ответника М.Б.М. за заплащане на главница, печалба на
дружеството и мораторна лихва по сключения Договор за потребителски кредит.
Поради това предявените положителни установителни искове следва да бъдат уважени,
като основателни и доказани.
Върху
главницата от 906.01 лева следва да се признае за дължима и законната лихва за
забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 08.07.2014 г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и
чл.422, ал.1 от ГПК.
Следва
да се признае дължимост и на разноските направени от ищцовото дружество в
заповедното производство по ч.гр.д. № . г. на РРС в размер на 332.63 лава.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора в тежест на ответника
следва да се възложат сторените от ищеца разноски за държавна такса в размер на
117.37 лева при образуване на настоящето дело, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева, като в тази част решението следва да
бъде с осъдителен диспозитив. По делото ищеца е представил списък на разноските
по чл.80 от ГПК, съгласно който е посочил и разход в размер на 300.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че исковата молба е изготвена
от юрисконсулт, то исканото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
присъдено на ищцовата страна.
Претендираните
разноски по ч.гр.д. №.г. на РРС не следва да бъдат присъждани в настоящото производство,
тъй като по отношение на същите вече има издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Б.М. с ЕГН
********** *** дължи на “Б.П.П.Ф.” ЕАД със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА М.Б.М. с ЕГН ********** *** да
заплати на “Б.П.П.Ф.” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост ІV”, Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от М. Ф. от 417.37 лева, представляваща
разноски в настоящето производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.