Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

гр. Радомир, 19.12.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, гражданска колегия, пети състав, в публичното заседание на 20 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                        Районен съдия: А.И.

 

 

с участието на секретаря В.К., като разгледа гражданско дело № 770  по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът е с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1ГПК.

 

По изложените в исковата молба от ищeца О.Р. представлявана от Кмета- П.А. и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представител- ю.к.А. А. обстоятелства и съображения, е предявил иск против ответника ЕТ„Сага 5- К. Б.“ ЕИК 113028883, със седалище и адрес на управление: гр.Радомир, ул.“Училищна“, № 58, представлявано от К. П. Б., ЕГН **********, с който моли съда  да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5 332.39 лв., представляваща дължим наем по договор № 57/05.08.1999 г., за периода, от 05.08.1999 г., до 25.08.2008 г., от които 3 099.59 лв.- главница и 2 232.80 лв.- договорна лихва за периода, от 25.07.2007 г., до 19.03.2014 г., с който ищецът е предоставил на ответника под наем недвижим имот- терен, находящ се в гр.Радомир, Общински /кооперативен пазар/, с площ 14 кв. м. за монтиране на павилион, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 353/2014 г. и разноските в настоящото производство.

Ответникът с отговора си по чл.131, ал.1 ГПК и в съдебно заседание чрез своя процесуален представител- адв.Любомир Ризов от АК- Перник, е изразил становище, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът се е позовал  на изтекла погасителна давност, съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, според която разпоредба, вземанията за наем за лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишната давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за държавна собственост на недвижим имот № 2414 от 25.01.1994 г. на кмета на о.Р. ищецът се легитимира като собственик на Баня с площ от 260 кв. м.и дворно място място, с площ от 2 200 кв. м., с местонахождение на имота: гр.Радомир, св.63, парцел IX, ул.“Батенберг“, при съседи: ул.“Батенберг“, ул.“Бенковски“, кооперативен пазар и жилищен блок на рудник „Иван Русев“. Не се спори от страните, че между тях е налице сключен договор № 57 от 05.08.1999 г., с който ищцовата община е предоставила под наем на ответния ЕТ“Сага 5- Кирил Боянов“, гр.Радомир, недвижим имот- терен, находящ се в гр.Радомир, общински /кооперативен/ пазар, с площ от 14 кв. м. за монтиране на павилион. Уговорен е месечен наем в размер на 56, платим до 10-то число на текущия месец на касата на общината, като след тази дата се начислява законна лихва. В подкрепа на тези твърдения от ищеца са представени акт № 2414/25.01.1999 г., на Кмета о.Р. както и договор № 57 от 05.08.1999 г. и анекси към същия, които не са оспорени от ответната страна.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК ищецът, въз основа на извлечение от сметка е направил искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, за сумата от 5 332.39 лв., от които 3 09959 лв.- главница и 2 232.80 лв.- договорна лихва за периода 25.07.2007 г.- 19.03.2014 г. Претенцията е за неплатен наем за периода 05.08.1999 г.- 25.05.2008 г. Основанието за предявяване на настоящия иск е постъпило в срок възражение от ответната страна против издадената заповед за изпълнение № 275/08.05.2014 г. по ч. гр. д. № 353/2014 г. на РРС.

Както бе отбелязано по- горе ответникът се е позовал на изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за наем за лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишната давност. Видно от исковата претенция, същата обхваща задължения за наем за периода от 05.08.1999 г., до 25.08.2008 г. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл.2 от договора, сключен между страните, наемателят следва да плати месечната наемна цена до 10-то число на текущия месец, което води до извода, че последната наемна вноска се дължи от 11.08.2008 г. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност за последното задължение е изтекла на 11.08.2011 г. Видно от подадената заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 353/2014 г. на Радомирски районен съд, същото е депозирано на 08.05.2014 г., т.е.- след изтичане на давността, поради което възражението на ответника се явява основателно и това води до извода за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.  Това е така и предвид оглед липсата на доказателства за наличие на някоя от предпоставките, визирани в чл.116 ЗЗД, които евентуално биха довели до прекъсване на давността и стартирането на нова такава, съгласно чл.117 ЗЗД.  

С оглед неоснователността на основния иск следва да бъде отхвърлен и искът за лихви, тъй като същият е акцесорен и не би могъл да бъде уважен при отхвърляне на основния. Освен това лихвите също попадат в разпоредбата на чл.111, , б.“в“ от ЗЗД и се явяват погасени по давност на собствено основание.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски, в съответствие с отхвърлената част на иска, които възлизат на 750 лв.- за изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на ищеца О.Р. представлявана от Кмета- П. А., против ответника ЕТ„Сага 5- К.Б.“ ЕИК 113028883, със седалище и адрес на управление: гр.Радомир, ул.“Училищна“, № 58, представлявано от К. П. Б., ЕГН **********, с който моли съда  да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5 332.39 лв. /пет хиляди триста тридесет и два лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща дължим наем по договор № 57/05.08.1999 г., за периода, от 05.08.1999 г., до 25.08.2008 г., от които 3 099.59 лв.- главница и 2 232.80 лв. /две хиляди двеста тридесет и два лева и осемдесет стотинки/- договорна лихва за периода, от 25.07.2007 г., до 19.03.2014 г., с който ищецът е предоставил на ответника под наем недвижим имот- терен, находящ се в гр.Радомир, Общински /кооперативен пазар/, с площ 14 кв. м. за монтиране на павилион, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на заявлението в съда по ч.гр.д.№ 353/2014 г. на РРС, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА О.Р. представлявана от Кмета- Пламен Алексиев, да заплати на ЕТ„Сага 5- Кирил Боянов“ ЕИК 113028883, със седалище и адрес на управление: гр.Радомир, ул.“Училищна“, № 58, представлявано от Кирил Петров Боянов, ЕГН **********, сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       

        

                                     

                                   Районен съдия:

Вярно.

Т.П.