Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Радомир, 20.01.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.

С участието на секретаря Т.П., като разгледа гражданско дело № 772/2014 г. по описа на съда година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 249, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от Г.М.С., ЕГН ********** *** против Н.С.Л., ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че между него и ответницата на 27.08.2014 г. е сключен договор за заем за сумата от 10000 лв. Твърди, че поетото от ответницата задължение е било да върне сумата след изтичане на един месец, като тя не е сторила това.

Искането към съда е да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 10000 лв., предоставена и от ищеца по силата на договор за заем от 27.08.2014 г., с падеж 27.09.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата на 22.10.2014 г. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител- адв. М. поддържа исковата молба. Моли предявеният иск да бъде уважен. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски. Моли съда да произнесе с неприсъствено решение.

Ответникът е бил редовно призован за съдебно заседание, проведено на 08.12.2014 г. Със същото съобщение му е разяснена възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките за това. Ответникът не се е явил в съдебно заседание и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Следователно, налице са предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че е налице и предпоставката на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. По делото са представени писмени доказателства видно от които предявеният иск е вероятно основателен.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, а именно 400 лв. – адвокатско възнаграждение и 400 лв. – платена държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 249, ал. 1 от ЗЗД Н.С.Л., ЕГН ********** *** да заплати на Г.М.С., ЕГН ********** *** сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/, предадена и в заем за послужване на 27.08.2014, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2014 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.С.Л., ЕГН ********** *** да заплати на Г.М.С., ЕГН ********** *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение и 400 лв. /четиристотин лева/ - платена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на отмяна при условията на 240, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на ответника.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./