РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 13.02.2015
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, VІ състав в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
при секретаря: Иляна С., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 792 по описа за
По изложени в исковата молба съображения З.И.М. с ЕГН
********** *** е предявила иск против О.Р. ***, пл. „С.” № ., като е поискала от съда да постанови
решение, по силата на което да бъде осъден ответника да и заплати сумата в
размер на 2500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване
от безстопанствено куче на 10.10.2014 г. в гр. Радомир, ж.к. „Тракия”, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.10.2014 г. до окончателното
плащане. Претендират се направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответника О.Р. чрез Кмета П.А. е подал отговор
на исковата молба, в който е оспорила предявения иск. Моли съда да постанови
решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание и в
представени по делото писмени бележки ищцата лично и чрез процесуалните си
представители адв. Б. поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение,
с което иска да бъде уважен, както и да и бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответника чрез
процесуалния си представител ю.к. А. и в писмено становище чрез Кмета П.А.
оспорва предявения иск, като моли съда да постанови решение въз основа на което,
иска да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
От показанията
на разпитаните по делото свидетели А.С.М и И.Г. М. – съпруг на ищцата, които
съдът кредитира като дадени за непосредствено възприети факти, обективни,
логични и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, представените
писмени доказателства - лист за преглед
на пациент от 13.10.2014 г., фиш за спешна медицинска помощ от 10.10.2014 г.,
съдебно-медицинско удостоверение № ./2014 г. с изх. № .. от 13.10.2014 г. и
приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява,
че на 10.10.2014 г. ищцата в гр. Радомир е била нападната и ухапана от
безстопанствено куче в областта на лявата подбедрица, при което е получила
контузия и нараняване в същата област, изразяващи се в четири кръгловати рани в
лявата задколянна ямка с диаметър 0,3 см, шест на брой охлузвания на кожата
около раните и по външната повърхност на лявата подбедрица като раните били
обработени своевременно, проведена е противотетанична и противобясна
профилактика с ваксини и последващи превръзки до пълното им зарастване, като
ищцата е претърпяла болки и страдания, както по време на травмата, така и в
последващия лечебно-възстановителен период. За да даде своето заключение,
вещото лице медик е извършило личен преглед на ищцата на 13.01.2015 г., при
който е установил, че З.М. все още има болки в областта на прекараната травма и
понякога получава схващане на мускулите на прасеца на левия крак, които вещото лице
заключава, че са възможни, свързани с прекараната травма, като с течение на
времето трябва да отзвучат напълно. В заключението вещото лице сочи, че
белезите в областта на лявата задколянна ямка на ищцата са козметичен дефект и
не довеждат до функционални смущения на крайника, като охлузванията зарастват
напълно, без трайни последици и не се очакват допълнителни проблеми свързани с
претърпяната от ищцата травма. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че раните
при ищцата ще останат козметичен дефект, така наречения „рабец”, който
козметичен дефект може да се премахне само с козметична операция, но никога
няма да се премахне изцяло и ще остане белег.
В
показанията си свидетеля М. сочи, че и към днешна дата ищцата като види куче,
тича и дори непознати хора моли за помощ, тъй като изпитва страх от кучета.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени и гласни доказателства, както и приетата съдебно-медицинска
експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Искът е
предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е частично основателен по следните съображения:
За
уважаването му в тежест на ищцата е да установи, че ответникът е възложител на
работа, свързана с улавяне и изолиране на скитащи кучета, като в резултата на
неизпълнението на тази работа противоправно са му били причинени неимуществени
вреди.
От разпоредбите
на чл.40 и чл.41 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), действащи към момента
на увреждането, следва че органите на общината са задължени да полагат грижи за
безстопанствените кучета и доколкото тези органи не действат самостоятелно, а
като част от общината, то задължението е в тежест на съответната община.
Съгласно разпоредбата на чл.47 от ЗЗЖ, кучетата, за които не се явят лица,
които желаят да ги отглеждат, като компаньони, се маркират и се настаняват във
временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по
местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Съгласно чл.40,
ал.2 от ЗЗЖ, кметът на общината има задължение да организира изпълнението на
програмите за овладяване популацията на безстопанствените кучета, които се
приемат от общинските съвети и предвиждат средства за изпълнението им.
Безстопанствени животни по смисъла на ЗЗЖ са животните, родени като такива,
загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или
специално определено за тях място. Законовото изискване е тези животни да се
настаняват временно в приюти на общините и кметствата, като кметовете отговарят
за дейността на приютите. Цитираните норми обосновават категоричният извод, че
непосредственото задължение на кмета на о.Р. е било да осигури настаняването в
приюти на безстопанствените кучета с оглед изпълнение на задължението на
общината по чл.47, ал.3 от ЗЗЖ, че безстопанствените кучета са под надзора и
грижите на общините, като последните са длъжни да вземат мерки за предотвратяване
на агресивното поведение на кучетата към хората, включително и в конкретния
случай, за това свободното им живеене в градски условия да не позволява
причиняването на вреди на гражданите. От горното се налага извода, че когато се
касае за безстопанствени кучета, задължението за осъществяване на надзора и
грижите за тях е на съответната община, като това задължение съществува не само
в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в приют, но и когато
след предприемане на действията по чл.47, ал.1 от ЗЗЖ са върнати на местата, от
които са взети.
От събраните
по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като дадени за
непосредствено възприети факти, обективни, логични и подкрепени от останалия
събран по делото доказателствен материал, се установява, че на 10.10.2014 г.
ищцата е ухапана от безстопанствено куче. Легално определение за
безстопанствено животно се съдържа в чл.70 от ЗВМД (отм.), действащ на
основание § 3, т.1 от ЗВМД. Според него безстопанствено животно е роденото като
такова, загубеното или изоставено от своите собственици, което не обитава дом,
ферма или специално определено за него място. Следователно кучетата, нападнали
и ухапали ищцата са безстопанствени по смисъла на цитираната законова
разпоредба. Обстоятелството, че същото е скитало без придружител на територията
на Общината, води до извода, че работниците и служителите при ответника, на
които е възложено задължението да улавят и изолират безстопанствени животни не
са изпълнили вменените им функции и задължения.
От
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищцата е
била ухапана в областта на лявата подбедрица, при което е получила контузия и
нараняване в същата област, изразяващи се в четири кръгловати рани в лявата
задколянна ямка с диаметър 0,3 см, шест на брой охлузвания на кожата около
раните и по външната повърхност на лявата подбедрица като раните били
обработени своевременно, проведена е противотетанична и противобясна
профилактика с ваксини и последващи превръзки до пълното им зарастване, като
след зарастването ще остане козметичен дефект така наречения „рабец”, който
може да се премахне само с козметична операция, но никога няма да се премахне
изцяло и ще остане белег. Установява се също така от приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, че ищцата е претърпяла болки и страдания, както
по време на травмата, така и в последващия лечебно-възстановителен период, като
и към датата на извършения от вещото лице преглед-13.01.2015 г., ищцата
получава схващания на мускулите на прасеца на левия крак, които оплаквания са
възможни и свързани с прекараната травма и с течение на времето трябва да
отзвучат. Установи се също, че по време на инцидента, ищцата е претърпял силна
уплаха и стрес, които продължават макар и със значително по малък интензитет и
до настоящия момент.
С оглед
изложеното ищцата е доказала механизма на увреждане, с което е провела главно и
пълно доказване на своите твърдения. Проявеното бездействие от страна на О.Р.
изразяващо се в неосъществен контрол върху безстопанствените кучета, въпреки
наличието на законово изискване за това, е това противоправно бездействие,
което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като виновното
поведение на длъжностните лица на О.Р. които е следвало да вземат мерки за обезопасяване
и изолиране на безстопанствените кучета с оглед предотвратяване на нападение
към хора. Поради бездействието на длъжностните лица от О.Р. на ищцата са
причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания вследствие на
ухапвания от безстопанствено куче, като освен това ищцата е преживяла и страх,
който също е пряка и непосредствена последица от проявеното бездействие от
страна на ответника. При иска по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че
увреждането е извършено поради бездействие на служител на О.Р. и без да е
установено, кое точно е това лице, тъй като Общината е отговорна за вредите,
които са причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои
служители конкретно са причинени същите вреди. Вината на съответното длъжностно
лице, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а
по настоящето дело, такова обратно доказване не е проведено.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки
за уважаване на предявения иск. Като взе предвид вида, характера и степента на
причинените телесни увреждания, както и обстановката при която са настъпили, преживения
от ищцата стрес от нападението, обстоятелството, че причинения в следствие на
ухапването козметичен дефект ще остане до живот, съдът счита че справедливото
обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД за претърпените от ищцата неимуществени вреди
е в размер на 2000 лева, и до този размер иска следва да бъде уважен, като
основателен, а за разликата до пълния предявен размер до 2500 лева, иска следва
да бъде отхвърлен.
На
основание чл.84, ал.3 вр. чл.86 от ЗЗД, като обезщетение за забава при
изплащане на сумата се дължи и компенсаторна законна лихва от момента на
увреждането до изплащане на обезщетението, така както е поискано от ищцата.
По
разноските:
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото и направеното от ищцовата
страна искане за присъждане на разноски в полза на ищцата следва да се присъдят
направените от нея разноски в производството, съразмерно с уважената част от
иска, а именно 680 лева.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД О.Р. ***,
пл. „С.” № .. да заплати на З.И.М. с ЕГН
********** *** сумата от 2000 (две
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
на ухапване от безстопанствено куче на 10.10.2014 г. на територията на о.Р. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2014 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 2500 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК О.Р. ***, пл. „С.” № 20 да заплати на З.И.М. с ЕГН
********** *** сумата от 680
(шестотин и осемдесет) лева, представляваща разноски по делото, съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С/