Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Радомир, 30.12.2014 г.
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и четиринадесета г. в състав:
Районен съдия: Т. Т.
при секретаря: Т.П., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 800 по описа за
По изложени в исковата молба обстоятелства ищецът С.И.Ц., с ЕГН ********** *** е предявил обективно кумулативно съединени искове против Община – с. К.с БУЛСТАТ . и седалище: с. К., обл. Перник, като е поискал от съда да постанови решение, по силата на което да признае прекратяването на трудовия му договор, извършено със заповед № . от 01.09.2014 г. На Кмета на О.К. за незаконно като го отмени и да го възстанови на заеманата от него длъжност преди уволнението „Оперативен дежурен”, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2700.00 лева, представляваща обезщетение поради оставането му без работа за периода от 02.09.2014 г. До 02.03.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски.
В срока за отговор ответника Община – с. К. е подал отговор на исковата молба с рег. № 3473 при РРС от 13.11.2014 г., с който е оспорил по основание и размер предявените искове, като моли съда да постави решение с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, като с оглед изхода на делото им бъдат присъдени и направените по делото разноски. В отговора на исковата молба ответната страна е заявила становище за недопустимост на предявения иск за заплащане на обезщетение, без да изложи доводи и съображения в тази насока. В отговора на исковата молба ответника е направил възражение в случай че съдът приеме за основателна и доказана претенцията на ищеца, то да бъде извършено прихващане с изплатените на ищеца суми в размер на 170.047 лева, представляващи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.
В съдебното заседание ищеца, чрез процесуалния си представител адв. В., поддържа предявените искове, като на основание чл.214, ал.1 от ГПК бе допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 във вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като същия се счита предявен за сумата от 2776.80 лева или увеличен със сумата от 76.80 лева. Моли съда да постанови решение, по силата, на което предявените искове да бъдат уважени, като и се присъдят и направените по делото разноски.
В съдебното
заседание ответника чрез процесуалния си представител ю.к. Р., оспорва
предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции,
като неоснователни и недоказани, като им се присъдят и направените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на трудов
договор № . от 26.09.2003 г., на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ лицето А.М. С.
бил назначен от ответната страна на длъжността “дежурен” при О.К. с място на
работа “Общински съвет за сигурност” за определено време – до 31.12.2003 г. С
допълнително споразумение към трудов договор от 31.01.2005 г. на основание
чл.118 от КТ, считано от 01.01.2005 г., А.М.С. бил назначен на длъжността
“дежурен” за неопределено време. С допълнително споразумение от 29.06.2011 г.
на основание чл.119 от КТ и изменение на НКПД за
С трудов договор № . от 04.10.2013 г., считано от 04.10.2013 г. на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ във връзка с продължителен болничен отпуск на А.М.С. ищеца бил назначен за определено време на длъжност “оперативен дежурен”, с място на работа “общинска администрация Ковачевци – Общински съвет за сигурност –212 ПМС”, с основно трудово възнаграждение в размер на 310.00 лева.
С допълнително споразумение № 11 от 02.01.2014 г. О.К. и ищеца се споразумели на основание чл.118, ал.3 и чл.244, т.1 от КТ да изменят сключения по между им трудов договор, по силата на което считано от 01.01.2014 г. С.И.Ц. заемал длъжността “оперативен дежурен” с място на работа “общинска администрация . – Общински съвет за сигурност – 212 ПМС”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 340.00 лева, като трудовият договор се сключил за определено време до завръщането на титуляра А.С..
На 31.03.2014 г. А.М. С. подал молба до Кмета на О.К. с която поискал да бъде прекратен трудовият му договор по взаимно съгласие, поради невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Със заповед за прекратяване на трудов договор № 15 от 31.03.2014 г., на основание чл.327, ал.1, т.1 от КТ, поради невъзможност да изпълнява възложената му работа поради заболяване сключеният трудов договор между О.К. и А. М.С. бил прекратен, считано от 01.04.2014 г.
Със заповед за
прекратяване на трудов договор № . от 01.09.2014 г., на основание чл.325, ал.1,
т.5 от КТ трудовото правоотношение на С.И.Ц. било прекратено, считано от
02.09.2014 г., поради завръщане на замествания на работа, като било наредено на
ищеца да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 8 работни дни
неизползван платен отпуск за
По делото е изслушана и
приета съдебно – икономическа експертиза изготвена от вещо лице - икономист Б.С.П.,
която след извършена проверка при ответната О.К. е установила, че с трудов
договор № . от 04.10.2013 г. сключен между ответната страна и С.И.Ц., на основание
чл.68, ал.1, т.3 от КТ във връзка с продължителен отпуск на А.С. на длъжност
“оперативен дежурен”, считано от 04.10.2013 г. за определено време е назначен
ищеца при работно време по график от 12 часа. С допълнително споразумение № .
от 02.01.2014 г. на ищеца била определена ОМЗ в размер на 340.00 лева, считано
от 01.01.2014 г. за заеманата от него длъжност “оперативен дежурен”, като
трудовия договор бил сключен за определено време – до завръщането на титуляра
(А. С.). Със заповед № . от 01.09.2014 г., на основание чл.325, ал.1, т.5 от
КТ, считано от 02.09.2014 г. трудовото правоотношение с ищеца било прекратено
от ответната страна поради завръщане на замествания на работа. След извършена
проверка във ведомостите за заплати, намиращи се в счетоводството на О.К.
експерта установил, че за месеца предхождаш прекратяване на трудовото
правоотношение – м.08.2014 г., ищеца има отработен пълен месец, като за
положения от него труд е получил брутно трудово възнаграждение, както следва:
ОМЗ за 21 работни дни в размер на 340.00 лева; прослужено време 32 % в размер
на 108.80 лева, нощен труд 56 часа – 14.00 лева или брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец в размер на 462.80 лева съобразено с
чл.19, ал.1 и чл.20 от НСОРЗ и чл.228 от КТ, като средно дневното брутно
трудово възнаграждение на ищеца е в размер 22.04 лева за последния отработен
месец, преди прекратяване на трудовото правоотношение. На база на така
изчисленото, вещото лице е дало заключение, че дължимото на ищеца обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 02.09.2014 г. до 02.03.2015 г. е в размер
на 2776.80 лева, изразяващо се в брутното трудово възнаграждение за пълен
отработен месец и във вр. с чл.228, от КТ съобразено правилата на чл.19 и чл.20
от НСРОЗ. При извършената проверка вещото лице е установило, че в О.К. има
длъжностно разписание на 212 ПМС – “Отбрана и сигурност” на основание бюджет
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и от изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.225, ал.1 във вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Предявените искове са допустими, предявени са от лицето, на което принадлежи правото-уволнения работник, срещу оспорващия работодател, като са спазени изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането им.
По иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ:
Между страните по делото не спори, че по между им е сключен трудов договор за определено време с правно основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ за заместване на отсъстващия работник А.М.С.. Този факт се установява от представения по делото трудов договор № . от 04.10.2013 г., в който изрично е посочено, че се сключва на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ във връзка с продължителен болничен отпуск на А. М. С.. Така сключеният трудов договор е бил изменен с допълнително споразумение № 11 от 02.01.2014 г., от което се установява, че изменението на трудовото правоотношение между страните по делото е досежно увеличение на основното месечно трудово възнаграждение, като в него изрично е посочено, че трудовия договор се сключва за определено време до завръщането на титуляра А.С., което също не се спори между страните.
Трудовият договор сключен с правно основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ е известен в практиката като договор за заместване и се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител. Лицето, с което се сключва този договор, поема изцяло изпълнението на неговите трудови задължения и ползва на общо основание правата и правомощията, които съответната длъжност съдържа. Срокът по трудовия договор за заместване се определя от продължителността на отсъствието на работника или служителя – титуляр на длъжността. Ето защо в сключения договор за заместване трябва изрично да се посочи името на титуляра на длъжността, за заместването, на който се сключва трудовият договор, както и обстоятелството, че договорът за заместване се сключва до неговото завръщане на работа. В тези елементи от трудовия договор се съдържа клаузата срок на договора и се определя трудовата функция, мястото на работа като се създава типичното за неговото прекратяване основание, а именно чл.325, ал.1, т.5 от КТ.
Сключеният между страните трудов договор е именно такъв – сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ – до завръщането на титуляра А.М.С.. Така сключеният трудов договор е бил прекратен със заповед за прекратяване на трудов договор № . от 01.09.2014 г., съгласно която на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ, със завръщане на замествания на работа, считано от 02.09.2014 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение-чл.325, ал.1, т.5 от КТ, е специфично и то е приложимо само за срочния трудов договор за заместване по чл.68, ал.1, т.3 от КТ. То се състои в изтичане на срока на договора, а той изтича със завръщането на замествания на работа, т.е. със завръщане титуляра на длъжността.
В конкретния случай титуляра А.М.С. не се е завърнал на работа. Напротив неговото трудово правоотношение е било прекратено, считано от 01.04.2014 г. на основание чл.327, ал.1, т.1 от КТ поради невъзможност да изпълнява възложената му работа. Този факт се установява по безспорен начин от приетата и неоспорена от страните заповед за прекратяване на трудов договор № 15 от 31.03.2014 г. (л.26 от делото). Завръщането на замествания (титуляра) на работа по смисъла на чл.325, ал.1, т.5 от КТ имплицитно включва и хипотезата на напускането му, респ. прекратяване на трудовото правоотношение с титуляра, като с него приключва отсъствието на титуляра, за срока на което има действие договорът за заместване по чл.68, ал.1, т.3 от КТ. Прекратяването на трудовия договор с титуляра не създава право на заместника, нито задължение за работодателя да сключи трудов договор със заместника, нито пък автоматично трансформира трудовия договор за заместване в безсрочен трудов договор. Такава трансформация може да се извърши само при условията на чл.69, ал.2 от КТ – ако заместникът продължи да работи след прекратяване на трудовия договор на титуляра 5 или повече работни дни без писмено възражение от работодателя, т.е. основното изискване за превръщане на срочен трудов договор в договор за неопределено време е работникът/служителят да е продължил да работи след изтичане на уговорения с работодателя срок на трудовия договор без писмено възражение от работодателя. В конкретния случай трудовият договор на замествания (титуляра) – А. М. С. е бил прекратен, считано от 01.04.2014 г., но ищецът е продължил да изпълнява длъжността “оперативен дежурен” до 02.09.2014 г., от когато е прекратен сключения с него трудов договор, т.е. С.И.Ц. е продължил да работи на заеманата от него длъжност повече от пет работни дни, след възникване на предпоставките за прекратяване на сключения с него трудов договор за заместване, без работодателя – О.К. да се противопостави на това писмено, поради което са налице кумулативно всички изискуеми се от закона предпоставки и трудовият договор сключен с ищеца, по силата на закона, се е превърнал в трудов договор за неопределено време. В тази връзка недоказани останаха твърденията на ответника, че считано от 02.04.2014 г. по взаимно съгласие на страните по трудовото правоотношение ищеца е изпълнявал длъжността “оперативен дежурен”, но по заместване на титуляра .К. А.М.. При оспорване на уволнението, в тежест на работодателя - ответника е да установи, че същото е законосъобразно, в който смисъл съдът е дал указания при разпределяне на доказателствената тежест между страните. По делото не се ангажираха доказателства, от които да може да се установи, че ищецът е заемал длъжността “оперативен дежурен” по заместване на отсъстващия работник К.А.М.. Напротив от представения по делото трудов договор от 04.10.2013 г. и допълнително споразумение към него от 02.01.2014 г. се установи по безспорен начин, че ищеца е заемал длъжността на отсъстващия работник А. М. С., което изрично е посочено в тях. Ирелевантен в случая е факта дали ищеца е знаел, че трудовият договор със замествания от него титуляр А.С. е прекратен, предвид липсата на представени по делото писмени доказателства, от които да може да се направи този извод. По делото не се установи въпреки прекратяването на трудовия договор с титуляра работодателя – ответник да се е противопоставил на работата изпълнявана от ищеца писмено. Такова противопоставяне от страна на работодателя – О.К. по отношение изпълняваните от ищеца трудови задължения не може да се установи и от представената по делото молба от 03.04.2014 г., с която С.Ц. е поискал да бъде назначен на постоянен трудов договор на длъжността “оперативен дежурен”. По делото не се представиха и доказателства, от които да може да се направи извод, че въз основа на подадената от ищеца молба е настъпило изменение на възникналото между страните трудово правоотношение, поради което не се доказа, че е налице противопоставяне от страна на работодателя за изпълняваните от ищеца трудови задължения. Ето защо не може да се приемат за доказани твърденията на ответника, че ищеца е изпълнявал длъжността „оперативен дежурен” по заместване на отсъстващия работник К.М. със завръщането на който е осъществено основанието по чл.325, ал.1, т.5 от КТ за прекратяване на сключения между страните трудов договор. В случая следва де се има предвид и това, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор не е посочено кой точно титуляр се е завърнал на работа, за да може и да се прецени налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.325, ал.1, т.5 от КТ, поради което следва извода, че атакуваната заповед е немотивирана. Липсата на мотиви в уволнителната заповед в тази насока-индивидуализация кое е лицето което се завръща на работа, и което именно е замествано от С.Ц., е основание за отмяна на атакуваната заповед, от категорията абсолютни. Недопустимо е за пръв път в хода на процеса ответникът да въвежда фактически твърдения, кое е това лице, без да го е посочило в уволнителната заповед. На второ самостоятелно основание, атакуваната заповед следва да бъде отменена и доколкото посочения фактически състав по чл.325, ал.1, т.5 от КТ, е неприложим по отношение на безсрочно трудово правоотношение, каквото е било това на ищеца с оглед превръщането на сключения с него срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време. Както беше посочено по-горе, това основание за уволнение, е приложимо само за срочните трудови договори по чл.68, ал.1, т.3 от КТ, какъвто спрямо ищеца не е налице с оглед превръщането на трудовия му договор, в такъв за неопределено време. Ето защо, следва да се приеме, че към 02.09.2014 г. ищеца вече е бил във валидно трудово правоотношение за неопределено време, което би могло да се прекрати на някое друго основание по КТ, но не и на извършеното по чл.325, ал.1, т.5 от КТ, доколкото същото е приложимо само досежно срочното трудово правоотношение по чл.68, ал.1, т.3 от КТ, в каквото Ц., вече не се е намирал с ответника. Предвид горното, атакуваната заповед следва да бъде отменена.
С оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, който е главен, основателни са и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
По иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Всички предпоставки за уважаването му са налице- незаконност на извършеното уволнение, отмяна на заповедта и искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, поради което ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност “оперативен дежурен” при О.К.
По иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ кумулативно следва да са налице следните три предпоставки: на първо място, уволнението на работника или служителя трябва да бъде признато за незаконно; на второ място, трябва да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. На трето място, следва да съществува причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. При липсата на която и да е от трите предпоставки, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай, уволнението е незаконно и като такова следва да бъде отменено. Предявеният обективно съединен иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е осъдителен, поради което в тежест на ищеца е да докаже претенциите си, като установи оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Оставането без работа е съществен елемент от фактическия състав, който следва да се установи по несъмнен начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства, като в настоящия случай такива се явяват представеното заверено копие от трудовата книжка на ищеца, както и направените от съда констатации в съдебно заседание по оригинала на трудовата книжка на ищеца, при която констатация се установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение, ищеца не е работил по друг трудов договор.
Кодексът на труда определя дължимата сума за обезщетение като равна на размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за периода, през който същият е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, изчислено на база последното получено възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ. В случая ищецът има отработен пълен месец преди прекратяване на трудовото му правоотношение (м.09.2014 г.) - м.08.2014 г., в който има начислено трудово възнаграждение в размер на 462.80 лева, при което за претендирания период от шест месеца обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е в размер на 2776.80 лева, което се установява по безспорен начин от приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза. По правило размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се формира според чл.228, ал.1 от КТ. Ето защо неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответната страна, че от размера на дължимото обезщетение следва да бъде приспаднато полученото през м.09.2014 г. (когато е прекратено трудовото му правоотношение) трудово възнаграждение за един ден.
С оглед горе изложеното съдът намира,че искът по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, предявен (след допуснатото изменение) за сумата от 2776.80лева, се явява основателен и доказан за периода до датата на последното по делото открито съдебно заседание - 17.12.2014 г., а за неизтеклия период след тази дата до 02.03.2015 г. искът ще следва да бъде отхвърлен. При тези съображения и съобразявайки заключението на вещото лице, иска ще следва да бъде уважен за сумата от 1652.88 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.10.2014 г. до окончателното и заплащане, а за разликата до пълния претендиран размер от 2776.80 лева, като неоснователен иска следва да бъде отхвърлен.
При уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ съдът дължи разглеждане и на наведеното от ответника по делото възражение за прихващане със сумата от 190.047 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи на работника парично обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и получаването на последното не е в зависимост от законността на уволнението. В този смисъл са Решение № 1627 от 13.10.2005 г. по гр.д. № 562/2003 г., І г.о., Решение № 404 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 322/2009 г., ІV г.о., Решение № 115 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 1119/2010 г., І г.о. и Решение 289 от 19.10.2011 г. по гр.д. № 618 /2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, последните постановени по реда на чл.290 от ГПК, поради което възражението е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
На основание чл.78 от ГПК и с оглед направените от страните искания за присъждане на разноски, съдът следва да се произнесе и по тях. В хода на делото страните са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК, като с оглед изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски в размер на 33.33 лева, съобразно отхвърлената част от исковете, а ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 250.00 лева, представляващи направени от него разноски, съобразно уважената част от исковете.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС държавна такса по уважените искове в размер на 166.11 лева, , изчислена по реда на чл.72, ал.1 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, както и направените по делото разходи от бюджета на РРС по допусната, приета и изслушана СИЕ в размер на 80.00 лева, заедно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че задължението не бъде изплатено доброволно.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ Заповед № . от 01.09.2014 г. на Кмета на Община – с. К. с БУЛСТАТ . и седалище: с. К., обл. Перник, с която на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на С.И.Ц., с ЕГН ********** ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.И.Ц., с ЕГН ********** *** на длъжността “оперативен дежурен при О.К. – Общински съвет за сигурност – 212 ПМС.
ОСЪЖДА Община – с. К. с БУЛСТАТ . и седалище: с. К., обл. Перник да заплати на С.И.Ц., с ЕГН ********** ***, сумата от 1652.88 (хиляда шестотин петдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 във вр. с чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение- за периода 02.09.2014 г. - 17.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 22.10.2014 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 2776.80 лева, за периода от 17.12.2014 г. до 02.3.2015 г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА С.И.Ц., с ЕГН ********** *** да заплати на Община – с. К. с БУЛСТАТ . и седалище: с. К., обл. Перник, сумата от 33.33 (тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Община – с. К. с БУЛСТАТ .. и седалище: с. К., обл. Перник да заплати на С.И.Ц., с ЕГН ********** ***, сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Община – с. К. с БУЛСТАТ . и седалище: с. К., обл. Перник да заплати по сметка на Районен съд Радомир сумата в размер на 166.11 (сто шестдесет и шест лева и единадесет стотинки) лева, представляваща държавна такса и сумата в размер на 80.00 (осемдесет) лева възнаграждение на вещо лице от бюджета на РРС, заедно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че задължението не бъде изплатено доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок, считано от 30.12.2014 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./