Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Радомир, 19.01.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети състав в публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.С.

При секретаря Т.П., като разгледа гр. д- № 810/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД .

Образувано е по искова молба, предявена от Н.Д.Ш., ЕГН ********** *** против С.А.Р., ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че на 08.06.2010 г. предоставил в заем на ответницата сумата от 4500 лв., която същата се задължила да му върне на 18.06.2010 г. След изтичане на уговорения срок ответницата не му върнала заетата сума. Поканил я устно и с писмена покана, връчена и на 23.09.2014 г., да му върне заетата сума, но не последвали действия от страна на ответницата.

Искането към съда е да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 4500 лв., представляваща невърнат паричен заем, предоставен на 08.06.2010 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 28.10.2014 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

Исковата молба е връчена на ответницата. В срока по чл. 131 от ГПК не е представен писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Моли съда да го уважи и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответницата редовно призована, не се е явила и не е взела становище по предявения иск.

Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е предоставил в заем на ответницата спорната сума.

За установяване на това обстоятелства, същият е ангажирал гласни доказателства. По аргумент от противното на разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ГПК посочените факти не сред тези, за които законът не допуска установяване със свидетелски показания. От разпитаните по делото свидетели С. и Д., чиито показания съдът кредитира като ясни, конкретни и последователни, дадени за непосредствено възприети от тях факти, се установява, че през лятото на 2010 г. ищецът предоставил на ответницата в заем сумата от 4500 лв., която тя се задължила да му върне до 10 дни. На основание чл. 176, ал. 3 от ГПК, предвид събраните по делото доказателства и неявяването на ответницата в съдебно заседание, за да отговори на поставените и от ищеца въпроси, които са и били съобщени лично на 22.12.3014 г., съдът приема, че предаването в заем на спорната сума е станало на твърдяната дата – 08.06.2010 г.

В тежест на ответницата е да установи, че задължението и към ищеца е погасено. Твърдения в този смисъл не са наведени и не са ангажирани доказателства.

Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за основателен, поради което същият следва да се уважи.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 180 лв. – държавна такса и 100 лв. – адвокатско възнаграждение.

По изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД С.А.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Н.Д.Ш., ЕГН ********** *** сумата от 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/, предадена и в заем за послужване на 08.06.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.10.2014 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.А.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Н.Д.Ш., ЕГН ********** *** сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева / - държавна такса и 100 лв. /сто лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно.

Т.П.