В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 11 декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Районен съдия: А.И.

при участието на секретаря Т.П., след като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 877 по описа за 2014 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.128, вр. чл.242, вр. чл.245, ал.2, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищеца С.Д.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, и доразвити в съдебно заседание от неговите процесуални представители адв.Е.Б. и адв.П. П. от САК обстоятелства и съображения, са предявени обективно съединени искове против „Б.ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК ., представлявано от А. П. М., с които моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати, както следва:

- сумата от 10 629.49 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.ноември 2010 г.- м.юли 2013 г.;

- сумата от 1 883.05 лв., представляваща лихва за забава върху всяко едно от просрочените трудови възнаграждения от датата на забава, до датата на предявяване на иска и лихвата от тази дата до окончателното изплащане на сумите;

- сумата от 18 лв., представляваща парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ;

- сумата от 304.29 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ,

както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът Б. ТМ-Р.” ПАД, чрез своя процесуален представител- ю.к. Р. К., е изразил становище, че исковете следва да бъдат уважени, като съдът се съобрази с приетата и неоспорена от страните съдебно- икономическа експертиза. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за част от задълженията за неизплатени трудови възнаграждения.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Ищецът С.Д.Р. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „пожарникар“. Ответната страна не е оспорила това обстоятелство, като на фазата на устните състезания се е позовала на заключението на вещото лице. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за част от задълженията, а именно- за неизплатените трудови възнаграждения за периода м.ноември 2010 г.- м.февруари 2011 г.

По делото е допуснато изслушване на съдебно- счетоводна експертиза, със задача вещото лице, след като се запознае с ведомостите за трудови възнаграждения и друга необходима документация на ответното дружество, да даде заключение относно дължимите суми за претендирания период и изтеклите лихви. Вещото лице Б.П. е изготвило първоначалното и допълнителното заключение, които са приети по делото, без възражения от страните. Вещото лице, след като се е запознало с всички приложени по делото документи, посетило лично ответното дружество и проверило личното трудово досие и ведомостите за заплати за периода от 01.11.2010 г., до 10.07.2013 г., е констатирало следното:

Със заповед № ./10.07.2013 г., на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ и заявление на лицето, е прекратено трудовото правоотношение от работодателя със С.Д.Р..

За периода от 01.11,2010 г., до 10.07,2013 г. по ведомостите за заплати в ответното дружество на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 13 497.85 лв. От тази сума са удържани задължителната социални, здравни осигуровки за 1 735.72 лв. и данък общ доход по ЗОДФЛ за 1 165.02 лв..

Чистата сума която не е изплатена на ищеца до датата на предявяване на иска за претендирания период е в размер на 10 624.49 лв.

Неизплатеното обезщетение по чл. 221 ал 1 от КТ за неспазено предизвестие е в размер на 338.10 лв., като брутна сума или 304.29 лв. чиста сума след приспадане на данъка по ЗДДФЛ.

Неизплатеното обезщетение по чл. 224 ал 1 от КТ за 1 ден неизползван платен годишен отпуск за 2013 г., възлиза на 20 лв. като брутна сума или 18 лв. чиста сума след приспадане на данъка по ЗДДФЛ.

В КТД утвърдено от ответното дружество е прието, че трудовото възнаграждение се изплаща от 25- то до 30-то число на следващия месец за които се дължи същото.

Законната лихва за забава на плащането на неизплатеното трудово възнаграждение от 01-во число на следващия месец, за които се дължи сумата до 02.03.2014 г.- датата на предявяване на иска върху общата главница от 10 624.49 лв. е в размер на 2 016.66 лв.

Законната лихва за забава на плащането върху обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ за периода, от датата на прекратяване на трудовия договор- 11.07.2013 г., до датата на предявяване на иска- 12.03.2013 г. върху сумата от 304.29 лв. е в размер на 20.50 лв. Такива претенции обаче не фигурират в исковата молба..

Съгласно разпоредбата на чл.242 КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а чл.128, т.2 КТ, задължава работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според чл.245, ал.1 КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а от своя страна ал.2 на същия текст гласи: „Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва”. Предвид установеното по отношение на съществуването на трудовото правоотношение за претендирания период и добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца, съдът намира исковата претенция, по отношение на неизплатените трудови възнаграждения и лихвите върху същите, за доказана в посочения от вещото лице размер, като се вземе предвид изтеклата погасителна давност. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност- тригодишна, според разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 КТ, съдът намира, че същото се явява основателно. Видно от исковата молба, същата е предявена а 13.03.2014 г., като в този смисъл погасени по давност се явяват претенциите за вземания за трудови възнаграждения преди м.март 2011 г., а именно- тези за месеците ноември 2010 г., декември 2010 г., януари 2011 г. и февруари 2012 г. Размерът на трудовите възнаграждения за тези месеци възлиза на 1 447.37 лв. След приспадане на тази сума от общата сума, чистата сума за получаване от ищеца възлиза на 9 177.12 лв. и искът следва да бъде уважен в този размер, като бъде отхвърлена претенцията над тази сума

По иска по чл.221, ал.1 КТ. Разпоредбата на текста гласи: ”При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди- при срочно трудово правоотношение”. Съдът намира, че с оглед ангажираните доказателства и най- вече заключението на вещото лице, искът се явява основателен и доказан. Неизплатеното обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие, според вещото лице, възлиза на 304.29 лв. като чиста сума след приспадане на данъка по ЗДДФЛ, поради което искът следва да бъде уважен в този размер.

По иска по чл.224, ал.1 КТ. Текстът гласи: „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176, правото за който не е погасено по давност“. Видно от заключението на вещото лице, неизплатеното обезщетение, дължащо се на ищеца възлиза на 18 лв., като чиста сума за получаване, след приспадане на данъка по ЗДДФЛ и в този смисъл искът следва да бъде уважен в този размер.

С оглед уважаването на главните искови претенции следва да бъдат уважени и тези за лихвите, които имат акцесорен характер и същите следва да бъдат присъдени съобразно заключението на вещото лице. По отношение на лихвата върху вземането за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ съдът намира, че същата започва да тече от датата на предявяване на иска. В този смисъл следва да се отбележи липсата на уведомление, което да се определи като начална дата, от която започват да текат лихвите. Искане за лихви е направено както за изминал период, така и за периода от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. След приспадане на претендираните лихви върху възнаграждението за периода м.ноември 2010 г.- м.февруари 2011 г., възлизащи на 181.27 лв., като чиста сума за получаване следва да бъде присъдена сумата от 1 835.39 лв. В този смисъл съдът намира претенцията за лихви върху главниците за неизплатени трудови възнаграждения за доказана в този размер, като същата следва да бъде отхвърлена за претендираната над него сума. Следва да бъде уважен иска за лихви от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1, ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част на иска. Ищецът е направил разноски в размер на 250 лв. за адвокатско възнаграждение, като предвид уважената част на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 221.13 лв.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, ищецът дължи на ответника адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска, която при условията на с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Висшия адвокатски съвет, възлиза на 333.74 лв.

Предвид изхода на делото, ответникът „Б.Т.” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 540.50 лв., от които: 440.50 лв.- държавна такса върху уважения иск по чл.128, вр. чл.242, вр. чл.245, ал.2 КТ, 50 лв.- по иска по чл.224, ал.1 КТ и 50 лв.- по иска по чл.221, ал.1 КТ както и разноски в размер на 60 лв.- за хонорар на вещо лице.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК ., представлявано заедно и поотделно от А. М. и Е. Е., да заплати на С.Д.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:***,:

- сумата от 9 177.12 лв. /девет хиляди сто седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.март 2011 г.- м.юли 2013 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода м.ноември 2010 г.- м.февруари 2011 г. до пълния претендиран размер от 10 629.49 лв. /десет хиляди шестстотин двадесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/;

- сумата от 1835.39 лв. /хиляда осемстотин тридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава върху всяко едно от просрочените трудови възнаграждения от датата на забава, до датата на предявяване на иска и лихвата от тази дата до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълната претендирана сума от 1 883.05 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и три лева и пет стотинки/;

- сумата от 18 лв. /осемнадесет лева/, представляваща парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. по чл.224, ал.1 КТ;

- сумата от 304.29 лв. /триста и четири лева и двадесет и деве стотинки/, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

ОСЪЖДА Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК ., представлявано заедно и поотделно от А. М. и Е. Е., да заплати на С.Д.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, сумата от 221.13 лв. /двеста двадесет и един лева и тринадесет стотинки/- направени разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА С.Д.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, да заплати на Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК ., представлявано заедно и поотделно от А. М. и Е. Е., сумата от 333.74 лв. /триста тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/- направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА „Б. ТМ-Р.” ПАД, с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК., представлявано заедно и поотделно от А.М.и Е.Е., да заплати по сметка на РРС сумата от 540.50 лв. /петстотин и четиридесет лева и петдесет стотинки/- държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 60 лв. /шестдесет лева/- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/