В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 8 януари две хиляди и петнадесета година в състав:

Районен съдия: А. И.

при участието на секретаря В.К., след като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 897 по описа за 2014 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.128, вр. чл.242, вр. чл.245, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищеца К.Л.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: чрез адв.Л. Р., от АК- П., гр.Р., ул.“К. и М.“, № ., и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представител обстоятелства и съображения, са предявени обективно съединени искове срещу ответника „Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр..Р, Индустриална зона, ЕИК ., представлявано заедно и поотделно от А. М. и Е. Е.- Изпълнителни директори, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати следните суми:

1. Сумата от 3 466.64 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.юни 2012 г., до 14.01.2013 г.;

2. Сумата от 236.57 лв., представляваща лихва за забава върху главниците, от датата на възникване на всяко вземане- първо число на всеки следващ месец, до датата на предявяване на иска- 25.11.2014 г.;

3. Законната лихва върху главницата по т.1, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата,

както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът Б.Т.” П. чрез своя процесуален представител- ю.к. Росен Каменов, е изразил становище, че исковете следва да бъдат уважени, като съдът се съобрази с приетата и неоспорена от страните съдебно- икономическа експертиза, като бъдат присъдени разноски, съобразно отхвърлената част на иска.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Ищецът К.Л.И. в исковата си молба твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „монтажник метални конструкции“. Ответната страна не е оспорила това обстоятелство. Направено е възражение по отношение на размера на трудовите възнаграждения и лихвите за претендирания период.

По делото е допуснато изслушване на съдебно- счетоводна експертиза, със задача вещото лице, след като се запознае с ведомостите за трудови възнаграждения и друга необходима документация на ответното дружество, да даде заключение относно дължимите суми за претендирания период и изтеклите лихви. Вещото лице Б.П. е изготвило заключението, след като се е запознало с всички приложени по делото документи, посетило лично ответното дружество и проверило личното трудово досие и ведомостите за заплати за периода от 01.06.2012 г., до 14.01.2013 г., е констатирало следното:

Със заповед № ./14.01.2013 г., на основание чл. 327 ал.1 т.1 от КТ и заявление на лицето, е прекратено трудовото правоотношение от работодателя с К.Л.И..

За периода от 01.06.2012 г., до 14.01,2013 г. по ведомостите за заплати са начислени 4 886.48 лв., като брутно трудово възнаграждение. Удържани са суми за социални и здравни осигуровки и данък по ЗОДФЛ, в размер на 2 340.98 лв., както и 1 000 лв. платени авансово суми.

Чистата сума, която не е изплатена на ищеца за трудовите възнаграждения, за периода от 01.06.2012 г., до 14.01.2013 г.- датата на прекратяване на трудовото правоотношение, е в размер на 1 545.50 лв.

Размера на законната лихва за забава върху неплатените части от трудовото възнаграждение, от първо число на следващия съответното вземане месец, до 25.11.2014 г.- датата на предявяване на иска, е в размер на 313.22 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.242 КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а чл.128, т.2 КТ, задължава работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според чл.245, ал.1 КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а от своя страна ал.2 на същия текст гласи: „Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва”. Предвид установеното по отношение на съществуването на трудовото правоотношение за претендирания период и добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца, съдът намира исковата претенция, по отношение на неизплатените трудови възнаграждения и лихвите върху същите, за доказана в посочения от вещото лице размер от 1545.50 лв., като до пълния претендиран размер от 3 466.64 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед уважаването на главната искова претенция, следва да бъде уважена и тази за лихвите, тъй като същите имат акцесорен характер по отношение на главния иск. Претенцията на ищеца е за сумата от 236.57 лв., а видно от заключението на вещото лице, лихвите възлизат на 313.22 лв. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде присъдена претендираната с исковата молба сума, тъй като, в случай, че бъде присъдена сумата, посочена в заключението на вещото лице, би било налице произнасяне свръх петитум, а в случая липсва изменение на иска от страна на ищеца по отношение на тази сума. Следва да бъде уважено и искането за лихви от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1, ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част на иска. Ищецът е направил разноски в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение, като предвид уважената част на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 168.42 лв.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, ищецът дължи на ответника адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска, която определена при условията на с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Висшия адвокатски съвет, възлиза на 364.48 лв.

Предвид изхода на делото, ответникът „Бесттехника ТМ-Радомир” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 71.28 лв., представляваща държавна такса върху уважения иск, както и разноски в размер на 60 лв.- за хонорар на вещо лице.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Б.ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК ., представлявано заедно и поотделно от А. М. и Е. Е., да заплати на К.Л.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: чрез адв.Л. Р., от АК- П., гр.Р., ул.“К. и М.“, № ., следните суми:

1. Сумата от 1 545.50 лв. /хиляда петстотин четириседен и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода, от м.юни 2012 г., до 14.01.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 3 466.64 лв. /три хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/;

2. Сумата от 236.57 лв. /двеста тридесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главниците, от датата на възникване на всяко вземане- първо число на всеки следващ месец, до датата на предявяване на иска- 25.11.2014 г.;

3. Законната лихва върху главницата по т.1, считано от датата на предявяване на иска- 25.11.2014 г., до окончателното изплащане на сумата,

ОСЪЖДА Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК ., представлявано заедно и поотделно от А.М. и Е.Е., да заплати на К.Л.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: чрез адв.Л. Р., от АК- П., гр.Р., ул.“К. и М.“, № ., сумата от 168.42 лв. /сто четиридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/- направени разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА К.Л.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: чрез адв.Л. Р., от АК- П., гр.Р., ул.“К. и М.“, № ., да заплати на Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК ., представлявано заедно и поотделно от А. М. и Е. Е., сумата от 364.48 лв. /триста шестдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/- направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА „Б.Т.” П. ***, Индустриална зона, ЕИК 113020833, представлявано заедно и поотделно от А. М. и Е. Е., да заплати по сметка на РРС сумата от 71.28 лв. /седемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки/- държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 60 лв. /шестдесет лева/- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от дата на връчването му на страните.

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/