Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Радомир, 19.01.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.

При секретаря М.М., като разгледа граждански дело № 898/2014 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, предявена от Ю.Г.З., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Радомир, ул. Кирил и Методий № 4 против „Бесттехника ТМ - Радомир” ПАД, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, Индустриавна зона, представлявано от Е. Т. Е. и А.П. М. – изпълнителни директори.

Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност „работник въоръжена охрана”, което е прекратено на основани е чл. 325, т. 1 от КТ, считано от 01.02.2012 г.

Сочи, че не са и изплатени изцяло трудовите възнаграждения както следва: месец март 2011 г. – 30 лв.; месец април 2011 г. – 230 лв.; месец май 2011 г. – 20.00 лв.; месец юли 2011 г. – 90.00 лв.; месец август 2011 г. – 100 лв.; месец септември 2011 г. – 100 лв.; месец октомври 2011 г. – 100 лв. ; месец ноември 2011 г. – 200 лв.; месец януари 2012 г. – 200 лв.; месец февруари 2012 г. – 200 лв. Твърди, че върху неизплатените части от трудови възнаграждения ответникът й дължи и лихва за забава както следва върху трудовото възнаграждение за месец март 2011 г. – 17.88 лв. за периода 18.03.2011 г. – 25.11.2014 г.; за месец април 2011 г. – 1.02 лв. за периода 18.04.2011 г. – 25.11.2014 г.; за месец май 2011 г. – 1.31 лв. за периода 18.05.2011 г. – 25.11.2014 г.; за месец юли 2011 г. – 15.93 лв. за периода 18.07.2011 г. – 25.11.2014 г.; за месец август 2011 г. – 15.93 лв. за периода 18.08.2011 г. – 25.11.2014 г. ; за месец септември – 28.03 лв. за периода 18.09.2011 г. – 25.11.2014 г.; за месец октомври – 28.03 лв. за периода 18.10.2011 г. – 25.11.2014 г.; за месец ноември 2011 г. – 28.03 лв. за периода 18.11.2011 г. – 25.11.2014 г.; за месец януари 2012 г. – 28.03 лв. за периода 18.01.2012 г. – 25.11. 2014 г.

Искането към съда е да осъди ответника да му заплати дължимите му се части от трудови възнаграждения както следва:

- месец март 2011 г. – 30 лв., ведно с лихва за ведно с лихва за забава в размер на 17.88 лв. за периода 18.03.2011 г. – 25.11.2014 г.;

- месец април 2011 г. – 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1.02 лв. за периода 18.04.2011 г. – 25.11.2014 г.;

- месец май 2011 г. – 20.00 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1.31 лв. за периода 18.05.2011 г. – 25.11.2014 г.;

- месец юли 2011 г. – 90.00 лв., ведно с лихва за забава в размер на 15.93 лв. за периода 18.07.2011 г. – 25.11.2014 г.;

- месец август 2011 г. – 100 лв., ведно с лихва за забава в размер на 15.93 лв. за периода 18.08.2011 г. – 25.11.2014 г.;

- месец септември 2011 г. – 100 лв., ведно с лихва за забава в размер на 28.03 лв. за периода 18.09.2011 г. – 25.11.2014 г.;

- месец октомври 2011 г. – 100 лв., ведно с лихва за забава в размер на 28.03 лв. за периода 18.10.2011 г. – 25.11.2014 г.;

- месец ноември 2011 г. – 200 лв., ведно с лихва за забава в размер на 28.03 лв. за периода 18.11.2011 г. – 25.11.2014 г.;

- месец януари 2012 г. – 200 лв., 28.03 лв. за периода 18.01.2012 г. – 25.11. 2014 г.;

- месец февруари 2012 г. – 200 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1.78 лв. за периода 18.02.2012 г. – 25.11.2014 г.

Заявена е претенция за присъждане на законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответното дружество на 03.12.2014 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който са оспорени предявените искове по основание и размер.

Ответникът признава фактите, че ищцата е работила по трудово правоотношение при него, което е прекратено на соченото от нея основание.

Заявено е възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника за вземанията за трудови възнаграждения и обезщетения за забава върху тях за месеците март, април, май, юли, август, септември, октомври 2011 г. в общ размер на главницата от 670 лв. и на обезщетенията за забава – 125.84 лв.

Оспорва се дължимостта на претендираните лихви за забавено плащане. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът поддържа писмения отговор. Оспорва предявените искове. Моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

Като прецени допустимостта на предявените искове взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са частично основателни.

За уважаване на предявените искове по чл. 128, т. 2 от КТ в тежест на ищцата е да установи, че през процесния период е била в трудово правоотношение с ответника и размера на трудовите възнаграждения.

Не е спорно между страните и се установява от представените по делото трудов договор № 4/18.02.2011 г., заповед № 1831.01.2012 г. и приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, че през периода 21.02.2011 г. – 01.02.2012 г. ищецът е работил при ответника по трудов договор. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответникът не е изплащал изцяло дължимите на ищеца трудови възнаграждения. След прекратяване трудовия договор на последния, са останали дължими за процесния период части от дължимите му се трудови възнаграждения, както следва: месец април 2011 г. - 47.45 лв., месец май 2011 г. – 8.93 лв., месец юли 59.19 лв., месец август 61.28 лв., месец септември – 85.10 лв., месец октомври – 68.38 лв., месец ноември 65.38 лв., м. януари 244.40 лв. Затова предявените искове за посочените месеци и до посочената сума са основателни.

За разликата над тези суми исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Претенцията за присъждане на трудово възнаграждение за месец февруари 2012 г. изцяло е неоснователна, тъй като към 01.02.2012 г. трудовото правоотношение е било прекратено и следователно за месец февруари 2012 г. не се дължи трудово възнаграждение.Неоснователна е претенцията за присъждане на трудово възнаграждение за месец март 2011 г., тъй като от видно от съдебно-икономическата експертиза същото е заплатено от ответника.

Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на дължимите трудови възнаграждения за месеците март, април, май, юли, август, септември, октомври 2011 г. Падежът на всяко вземане за трудово възнаграждение е последното число на месеца, следващ месеца за който се дължи. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ трудовите възнаграждения се погасяват с изтичане на три години, считано от датата, на която са станели изискуеми. Исковата молба е предявена на 25.11.2014 г. Следователно всички вземания за трудови възнаграждения, дължими от ответника на ищеца, с падеж, настъпил преди 25.11.2011 г. са погасени по давност. Това са вземанията за месеците април, май, юли, август, септември. Затова същите следва да се отхвърлят като погасени по давност .

Като основателни следва да се уважат исковете за присъждане на трудово възнаграждение за месеците октомври и ноември 2011 г. в установения от вещото лице размер съответно 68.74 лв. и 65.38 лв. и за месец януари 2012 г. до претендирания от ищеца размер от 200 лв.

Съгласно колективния трудов договор трудовите възнаграждения са дължими в последния ден на месеца, следващ месеца, за който се дължими. Затова считано от тази дата до датата на подаване на исковата молба ответникът дължи обезщетение за забава върху главниците в размер съответно 20.97 лв., 19.42 лв. и 28.03 лв., считано за периода 01.12.2011 г. – 25.11.2014 г. За претендираните суми над този размер и за по-дълъг период като основателни следва да се отхъврят.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 70 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 300 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса съразмерно с уважената част от исковете в размер на 50 лв. и 50 лв. – разноски по делото за възнаграждение за вещо лице в полза на бюджета на Съдебната власт.

По изложените съображения, Съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ „Бесттехника ТМ – Радомир” ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителните директори Е. Т. Е. и А. П. М.да заплати на Ю.Г.З., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Радомир, ул. Кирил и Методий № 4 сумите както следва:

- 68.38 лв./шестдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща трудово възнаграждение за месец октомври 2011 г., ведно с лихва за забава в размер на 20.97 лв. /двадесет лева и деветдесет и седем стотинки/, считано за периода 01.12.2011 г. – 25.11.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на трудово възнаграждение за разликата от 31.26 лв. и за обезщетение за забава за разликата от 7.06 лв. и за периода 18.10.2011 г. 31.10.2011 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ;

- 65.38 лв. /шестдесет и пет лева и тридесет и осем лева/, представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2011 г., ведно с лихва за забава в размер на 19.42 лв. /деветнадесет лева и четиридесет и две стотинки/, считано за периода 31.12.2011 г. – 25.11.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на трудово възнаграждение за разликата от 134.62 лв. и за обезщетение за забава за разликата от 8.61 лв. и за периода 18.11.2011 г. 30.12.2011 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ;

- 200 лв. /двеста лева/, представляващи трудово възнаграждение за месец януари 2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 28.03 лв. /двадесет и осем лева и три стотинки/, считано за периода 01.03.2012 г. – 25.11.2014 г., като отхвърля претенцията за присъждане на обезщетение за забава за периода 18.01.2012 г. – 28.02.2014 г.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените на основание чл. 128, т. 1 от КТ искове за осъждане на „Бесттехника ТМ – Радомир” ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителните директори Е. Т. Е. и А. П. М. да заплати на Ю.Г.З., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Радомир, ул. Кирил и Методий № 4 , като за сумите от: 30 лв. – трудово възнаграждение за месец март 2011 г., ведно с лихва за забава в размер на 17.88 лв. за периода 18.03.2011 г. – 25.11.2014 г.; 192.55 лв. – трудово възнаграждение за месец април 2011 г.; 11.07 лв. – трудово възнаграждение за месец май 2011 г.; 30.81 лв. – трудово възнаграждение за месец юли 2011 г., 38.72 лв. – трудово възнаграждение за месец август 2011 г., 14.90 лв. – трудово възнаграждение за месец септември 2011 г., ведно с лихва за забава в размер на 1.30 лв. за периода 18.09.2011 г. – 25.11.2014 г. и 200 лв. – трудово възнаграждение за месец февруари 2012 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и за сумите от: 47.45 лв. – трудово възнаграждение за месец април 2011 г. и лихва за забава от 16.95 лв. за периода 1.02 лв. за периода 18.04.2011 г. – 25.11.2014 г.; 8.93 лв. – трудово възнаграждение за месец май 2011 г. и лихва за забава 1.31 лв. за периода 18.05.2011 г. – 25.11.2014 г.; 59.19 лв. – трудово възнаграждение за месец яли 2011 г., ведно с лихва за забава от 15.93 лв. за периода 18.07.2011 г. – 25.11.2014 г.; 61.28 лв. – трудово възнаграждение за месец август 2011 г. , ведно с лихва за забава от 15.93 лв. за периода 18.08.2011 г. – 25.11.2014 г.; 85.10 лв. – трудово възнаграждение за месец септември 2011 г., ведно с лихва за забава в размер на 26.73 лв. за периода 18.09.2011 г.- 25.11.2014 г. като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Бесттехника ТМ – Радомир” ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Е. Т. Е.да заплати по сметка на Районен съд – Радомир, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса и сумата от 50 лв. /петдест лева/, представляваща разноски за експертиза.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Бесттехника ТМ – Радомир” ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителните директори Е. Т. Е. и А. П. М. да заплати на Ю.Г.З., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Радомир, ул. Кирил и Методий № 4 сумата от 70 лв. /седемдесет лева/, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ю.Г.З., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Радомир, ул. Кирил и Методий № 4 да заплати на „Бесттехника ТМ – Радомир” ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителните директори Е. Т. Е. и А. П. М. сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта, в която са присъдени трудови възнаграждения.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок, считано 23.01.2015 г., когато съдът е обявил, че ще произнесе.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно.

Т.П.