Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Радомир, 10.02.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.

При секретаря Т.П., като разгледа гражданско дело № 904/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по искове с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс, във вр. с чл. 149 от СК.

Образувано е по искова молба от С.К.С., ЕГН **********, като майка и законен представител на ненавършилия пълнолетие В.В.С., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Р., ул. Ш. № . против В.Р.С., ЕГН **********, с последен известен адрес: гр. Р., ж.к. Г. № ., ет. . ап. . представляван от назначеният му особен представител адв. К..

В исковата молба се твърди, ответникът е баща на В.В.С., роден на *** г. Сочи се, че от три години родителите на детето се намират във фактическа раздяла, като грижите по отглеждането и възпитанието му изцяло са поети от майката. Твърди се, че от фактическата раздяла бащата не е заплащал издръжка на детето.

Искането към съда е да осъди ответника да заплаща на своя ненавършил пълнолетие син – В.В.С., роден на *** г. месечна издръжка в размер на по 100 лв., считано от 27.11.2013 г. до настъпване на причина за изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до плащането и.

Исковата молба, ведно с приложенията, е връчена на назначения на ответника особен представител. Искът е оспорен като неоснователен.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител – адв. Б. поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи.

Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. К. оспорва предявения иск.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, съдът намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете независимо дали е работоспособен и дали може сам да се издържа от имуществото си.

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ./20.08.2009 г. на община П. се установява, че ответникът е баща на В.В.С., роден на *** г. Като такъв същият е длъжен да осигурява издръжка на детето.

От разпитания по делото свидетел – В. Д., чиито показания съдът кредитира като ясни, точни и конкретни, основани на непосредствени възприятия и приетия по делото социален доклад, изготвен от социален работник при Д”СП” – Р. се установява, че родителите са разделени от 2011 г. От този момент детето се отглежда изцяло от майката. Бащата не предоставя издръжка и не участва в отглеждането на детето. При доказателствена тежест на ответника, същият не е установил, през исковия период, считано от 27.11.2013 г. да е осигурявал издръжка на детето си, затова и от тази дата следва да бъде осъден да му заплаща такава.

Размерът й, съдът следва да определи като вземе предвид установения от закона долен минимум, който съгласно чл. 142, ал. 1 от СК не може да бъде по малък от 1/ 4 от минималната работна заплата за страната, нуждите на детето и възможностите на родителя.

Към настоящия момент съгласно Постановление на Министерски съвет №./17.12.2014 г. минималната работна заплата е 360 лв. и следователно издръжката за едно дете не може да бъде по-малка от 90 лв.

Детето е на пет годни. Посещава подготвителна група в ОДЗ „Р.” – гр. Р.. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на особени нужди на детето. Затова размерът на издръжката му следва да се преценява с оглед обикновените такива за храна, дрехи, обувки, пособия, необходими за отглеждането и развитието му, осигуряване на нормални хигиенно-битови условия. Предвид това, съдът счита, че сумата необходима за цялостна месечна издръжка на детето е около 200 лв.

Ответникът е в трудоспособна възраст, млад е, няма твърдения и доказателства за влошено здравословно състояние, поради което съдът счита, че може да реализира месечен доход около средния за страната. От социалния доклад се установява, че по негови сведения е трудово ангажиран.

Майката изцяло е поела отглеждането и грижите за детето. Тя е трудово ангажира и реализира месечен доход от около 700 лв.

Предвид изложеното съдът счита, че бащата има възможност и следва да поема половината от необходимата месечна сума за издръжка на детето, а именно 100 лв. Затова предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

На основани чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 144.00 лв.

Ищцата е заявила претенция за присъждане на разноски. По делото същата е представлявана от адвокат, но отсъстват доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Затова не следва да се присъждат разноски. /в този смисъл ТР от 06.11.2013 г. по т. д. № ./2012 г. по описа на ВКС на РБ/

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

По изложените съображения, Съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК, във вр. с чл. 149 от СК В.Р.С., ЕГН **********, с последен известен адрес: гр. Р., ж.к. Г. № ., ет. ., ап.. да заплаща на своето ненавършило пълнолетие дете В.В.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - С.К.С., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Р., ул. Ш.№ . месечна издръжка в размер от 100 лв. /сто лева/, считано от 27.11.2013 г. до настъпване на обстоятелства, представляващи законово основание за изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В.Р.С., ЕГН **********, с последен известен адрес: гр. Р., ж.к. Г.№ ., ет. . ап. . представляван от назначеният му особен представител адв. К. да заплати по сметка на РС – Р. в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 144. 00 лв. /сто четиридесет и четири лева/, представляваща държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.В.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - С.К.С., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Р., ул. Ш. № . за присъждане на разноски.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок считано от 18.02.2015 г., когато съдът е обявил, че ще постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/