Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Радомир, 10.02.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.

При секретаря Т.П., като разгледа гражданско дело № 920/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по искове с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс, във вр. с чл. 149 от СК.

Съдът е сезиран с искова молба от С.Т.Н., ЕГН **********, като майка и законен представител на Г.Г.К., ЕГН **********, двете със съдебен адрес гр. Р., ул. К.и М.№. против Г.К.С., ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, ответникът е баща на Г.Г.К., родена на *** г. Сочи се, че считано от 01.08.2011 г. родителите не живеят заедно, а детето се отглежда само от майката. Твърди се, че от раздялата на родителите бащата не дава издръжка за детето и не полага грижи за отглеждането и възпитанието му.

Искането към съда е да осъди ответника да заплаща на своята ненавършила пълнолетие дъщеря – Г.Г.К., родена на *** г. месечна издръжка в размер на по 120 лв., считано от 28.11.2013 г. до настъпване на причина за изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до плащането и.

Исковата молба, ведно с приложенията, е връчена на ответника на 17.12.2014 г. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от него.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител – адв. Р. поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи.

В съдебно заседание ответникът оспорва размера на предявения иск. Сочи, че не работи, тъй като не може да намери работа. Заявява, че може да дава издръжка в минимален размер.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, съдът намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете независимо дали е работоспособен и дали може сам да се издържа от имуществото си.

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № . г. на община Перник се установява, че ответникът е баща на Г.Г.К., родена на *** г. Като такъв същият е длъжен да осигурява издръжка на детето.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от социален работник при Д”СП” – Радомир се установява, че родителите са разделени от около четири години. От този момент детето се отглежда изцяло от майката. Бащата не предоставя издръжка и не участва в отглеждането на детето. При доказателствена тежест на ответника, същият не е установил, през исковия период, считано от 28.11.2013 г. да е осигурявал издръжка на детето си, затова и от тази дата следва да бъде осъден да му заплаща такава.

Размерът й, съдът следва да определи като вземе предвид установения от закона долен минимум, който съгласно чл. 142, ал. 1 от СК не може да бъде по малък от 1/ 4 от минималната работна заплата за страната, нуждите на детето и възможностите на родителя.

Към настоящия момент съгласно Постановление на Министерски съвет № 419/17.12.2014 г. минималната работна заплата е 360 лв. и следователно издръжката за едно дете не може да бъде по-малка от 90 лв.

Детето е на пет годни. Посещава подготвителна група в ОДЗ „Осми март” – гр. Радомир. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на особени нужди на детето. Затова размерът на издръжката му следва да се преценява с оглед обикновените такива за храна, дрехи, обувки, пособия, необходими за отглеждането и развитието му, осигуряване на нормални хигиенно-битови условия. Предвид това, съдът счита, че сумата необходима за цялостна месечна издръжка на детето е около 200 лв.

Ответникът е в трудоспособна възраст, млад е, няма твърдения и доказателства за влошено здравословно състояние, поради което съдът счита, че може да реализира месечен доход около средния за страната. При доказателствена тежест падаща върху него, същият не е установил да е регистриран в съответното териториално Бюро по труда като търсещ работа. Затова съдът намира за недоказано твърдението му, че не работи, тъй като не може да намери подходяща работа. Бащата живее в жилище ,собствено на майка му. Няма задължения за издръжка към други лица.

Майката изцяло е поела отглеждането и грижите за детето. Тя отглежда и друго ненавършило пълнолетие дете, което е на две годни, поради което не работи и не реализира трудови доходи.

Предвид изложеното съдът счита, че бащата следва да поеме по-голяма част от необходимата сума за месечна издръжка за детето, а именно 120 лв. – месечно. Затова предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи.

На основани чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 172.80 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 160 лв.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

По изложените съображения, Съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК, във вр. с чл. 149 от СК Г.К.С., ЕГН ********** *** да заплаща на своето ненавършило пълнолетие дете - Г.Г.К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител - С.Т.Н., ЕГН **********, двете със съдебен адрес гр. Радомир, ул. К. и М.№ . месечна издръжка в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, считано от 28.11.2013 г. до настъпване на обстоятелства, представляващи законово основание за изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.К.С., ЕГН ********** *** да заплати на Г.Г.К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител - С.Т.Н., ЕГН ********** двете със съдебен адрес гр. Р., ул. К. и М. №. сумата от 160 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Г.К.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 172.80 лв. /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок считано от 18.02.2015 г., когато съдът е обявил, че ще постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: