РЕШЕНИЕ

№146

гр. Перник 28.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :

Председател: Рени Ковачка

Членове : Бисер Петров

Зорница Дойчинова

при секретаря Емилия Иванова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр. дело № 1050 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 395/19.11.2013 г., постановено по гр.д. № 1576/2012 г. по описа на Радомирски районен съд са осъдени О.Р. ***, пл.“Свобода“, № 20 и „Многопрофилна болница за активно лечение- Радомир“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Радомир, ул.“Райко Даскалов“, № 50, да заплатят солидарно на Ц.Б.Г. ***, сумата от 18 734.91 лв. /осемнадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща неизплатено договорено възнаграждение за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 година и януари, февруари, март, април и май 2011 година, както и сумата от 4 041.10 лв.- законната лихва върху главниците, за периода, от датата на възникване на всяко вземане- от първо число на всеки следващ вземането месец, до датата на предявяване на иска- 27.12.2012 г., както и законната лихва от тази дата, до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят солидарно направените разноски от ищеца и съответните разноски и такси към районния съд.

В установения от закона срок решението е обжалвано от ответника О.Р. По изложените подробни съображения се иска неговата отмяна в частта касаеща жалбоподателя и постановяване на решение с което предявените искове да се отхвърлят изцяло.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд са предявени субективно и обективно съединени искове по чл.79, ал.1 предл. първо, вр. чл.286 от ЗЗД.

Ищеца твърди, че в периода 2010- 2011 г. е бил управител на „Многопрофилна болница за активно лечение- Радомир“ ЕООД по силата на договор № 170/ 19.02.2008 г. За времето от месец януари 2010 г. до месец май 2011 г. включително, не му е изплатено договореното ежемесечно възнаграждение в размер общо на 19 419.10 лв., както и лихва за забава до датата на подаване на исковата молба в размер на 170 лв. общо.

С отговора на исковата молба ответната О.Р. е оспорила иска, като твърди, чрез процесуалния си представител, че не е надлежно легитимирана да отговаря по него. Развити са съображения за това, че носител на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение е дружеството чийто управител ищеца е бил.

За да уважи изцяло исковете районният съд е приел, че ищеца е провел пълно доказване, чрез събраните в производството доказателства и е установил по безспорен начин възникването на облигационна връзка между него и О.Р. от една страна и между него и „Многопрофилна болница за активно лечение- Радомир“ ЕООД от друга. Приел е на следващо място, че размера на исковете е установен чрез изготвената и изслушана съдебно счетоводна експертиза. Районният съд е осъдил и двамата ответници до размера на установеното от последната в условията на солидарност, макар и да не е развил правни съображения относно основанието на последната.

Решението на районния съд е валидно, но частично недопустимо. Видно от исковата молба, ищеца е претендирал за заплащане сумата общо 170 лв. /по десет лева за всеки от седемнадесетте месеца на главницата/ представляваща лихва за забава върху главниците по претендираното ежемесечно възнаграждение. В производството пред първата инстанция липсва надлежно искане за изменение на иска в тази му част, което да е прието по съответния процесуален ред. Вместо така поисканото обаче, районния съд е присъдил за същият период сумата от 4 041.10 лв. общо. За разликата над 170 лв. обжалваното решение е недопустимо, тъй като този съд се е произнесъл по непредявен в този размер иск. В тази му част решението по отношение на О.Р. на основание чл.270, ал.3 ГПК, ще следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

По отношение законосъобразността на решението, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.

Във въззивната жалба, в резюме, се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно районния съд е приел, че между ищеца и О.Р. е възникнало облигационно отношение по което този ответник е неизправна страна. Възразява се също така и по приетата от съда солидарност между Общината и „Многопрофилна болница за активно лечение- Радомир“ ЕООД.

Жалбата е основателна.

Със задължителната практика на Върховния касационен съд по приложение на материалния закон е изяснено, че правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него ООД /ЕООД/, възниква от избора на управителя; това правоотношение не е трудово /както е приел районния съд с оглед посочената квалификация на исковете по чл.128, вр. чл.242 вр. чл.245 КТ/, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно разпоредбата на чл.141, ал.7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание /така както е в конкретния случай/, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово. Именно с оглед вида и характера на правоотношението между управителя и управляваното от него ООД и с оглед правната природа на договора за възлагане на управлението между тях, възнаграждението на управителя е дължимо от дружеството и е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение. Спорът за дължимостта на това възнаграждение следва да се квалифицира като гражданскоправен /търговски/ спор, а осъдителният иск за заплащането на възнаграждението на управителя е облигационен - с правно основание чл.79, ал.1 предл. първо, във вр. с чл.286 ЗЗД, а не е налице трудов спор, респ. не е налице и иск за заплащане на трудово възнаграждение по чл.128 т.2 КТ. В горния смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по чл.141 ал.7 ТЗ (решение № 932/10.08.2009 г. по гр. дело № 1877/2006 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение от 2002 г. по гр. дело № 2186/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение от 2002 г. по гр. дело № 1049/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение от 2001 г. по гр. дело № 281/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС).

Предвид така изложеното касателно поставения по делото материалноправен въпрос, при извършената проверка за правилността на въззивното решение, настоящият съдебен състав намира следното:

Разрешавайки неправилно - в противоречие с приетото по-горе, изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос по приложението на чл. 141, ал. 7 от ТЗ, и като не е съобразил действителната правна същност на развилото се между страните мандатно правоотношение, първостепенния съд неправилно е определил правната природа на сключения между страните процесен договор, като е приел, че той е трудов договор. Това от своя страна е довело и до неправилно дадена от районния съд правна квалификация на предявения по делото главен иск- като такъв за заплащане на трудово възнаграждение (чл. 128, т. 2 от КТ), наместо подвеждането на иска под действителното му правно основание - по чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 286 от ЗЗД. Неправилен е и решаващият извод относно страната, която следва да носи отговорност за неизпълнение на задължението за изплащане на договореното възнаграждение, поради противоречие с разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ. В последната ясно е предвидено от законодателя, че отношенията между дружеството и управителя са уреждат с договора за възлагане на управлението. Този договор се сключва в писмена форма от името на дружеството, чрез лице оправомощено от общото събраните на съдружниците, или от едноличния собственик.

В конкретния случай е безспорно, че едноличен собственик на капитала на „Многопрофилна болница за активно лечение- Радомир“ ЕООД е О.Р. Правата на едноличния собственик се упражняват от Общинският съвет, който е упълномощил кмета на Общината да сключва договор за управление. Видно и от самия чл.10 на договор № 170/ 19.02.2008 г. възнаграждението на управителя е за сметка на разходите на дружеството.

По отношение на този въпрос вече не е налице дори противоречива практика. В този смисъл е Решение № 159 от 09.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 1127/2009 г., I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В същото със задължителна според ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС сила за съдилищата е прието, че едноличният собственик на капитала сключва договор за възлагане на управление от името на дружеството и тъй като той поражда последици за него, то предявените искове по чл.79, ал.1 предл. първо вр. чл.286 ЗЗД следва да бъдат насочени към дружеството.

Така допуснатите от районния съд нарушения на материалния закон обуславят извод за неправилност на обжалваното съдебно решение в съответствие с доводите сочени във въззивната жалба.

Неправилно и незаконосъобразно районния съд е постановил и осъждане на жалбоподателя в условията на солидарност. Такава възниква или въз основа на уговореното изрично в договор, или по силата на закона. По настоящето дело липсват доказателства и в двете насоки.

Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна и решението, като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени по отношение на ответника О.Р. извън частта му посочена като недопустима. Решението ще следва да се отмени и в частта по отношение на разноските касаещи О.Р.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 395/ 19.11.2013 г. в ЧАСТТА МУ с която О.Р. е осъдена солидарно да заплати на Ц.Б.Г. *** ЕГН********** сумата общо 3871.10 лв. /разликата между поисканите с петитума на исковата молба общо 170 лв. и присъдените с обжалваното решение общо 4 041.10 лв./ представляващи законна лихва за забава върху главниците за периода от първо число на всеки следващ вземането за главница месец, до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯВА решение № 395/ 19.11.2013 г. в ЧАСТТА МУ с която О.Р. е осъдена солидарно да заплати на Ц.Б.Г. *** ЕГН********** сумата общо 18 734.91 лв., представляващи неизплатено договорено възнаграждение за периода от месец януари 2010 г. до месец май 2011 г. включително, както и в частта с която е осъдена солидарно да заплати на същия ищец сумата общо 170 лв. представляващи законна лихва за забава върху главниците, за периода от първо число на всеки следващ вземането за главница месец, до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Б.Г. *** ЕГН********** против О.Р. иск за солидарно заплащане сумата общо 18 734.91 лв., представляващи неизплатено договорно възнаграждение по договор № 170/ 19.02.2008 г. за възлагане управлението на ЕООД “Многопрофилна болница за активно лечение- Радомир”, за периода от месец януари 2010 г. до месец май 2011 г. включително, както и иск за заплащане на същия ищец, от същият ответник, сумата общо 170 лв. представляващи законна лихва за забава върху главниците за периода от първо число на всеки следващ вземането за главница месец, до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху тези суми от предявяване на иска до окончателното им изплащане.

ОТМЕНЯВА решение № 395/ 19.11.2013 г. в ЧАСТТА МУ с която О.Р. е осъдена солидарно да заплати на Ц.Б.Г. *** ЕГН********** сумата 850 лв. разноски по делото, както и в частта с която О.Р. е осъдена да заплати солидарно по сметка на районен съд Радомир сумата 1011.04 лв. представляваща държавна такса и хонорар на вещо лице.

ОСЪЖДА Ц.Б.Г. *** ЕГН********** да заплати на О.Р. сумата 1780 лв. разноски за адвокатски хонорар за две съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.