Р Е Ш Е Н И Е № 587

гр. Перник, 15.12.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмила Пейчева

ЧЛЕНОВЕ: Нели Тошева

Явор Джамалов

при секретаря Росица Игнатова и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от Председателя въз. гр. дело № 766 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на О.Р. представлявана от кмета Пламен Алексиев против Решение № 197 от 25.07.2014 год., постановено по гр. дело № 791/2013 год. по описа на Радомирския районен съд. Със същото е отхвърлен предявеният иск на основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на Градска потребителна кооперация „Наркооп”, гр. Радомир, представлявана от председателя Стефан Велинов, да заплати на О.Р. представлявана от кмета Пламен Алексиев, сумата от 6 000 лева или по 100 лева месечно, представляваща обезщетение, равняващо се на дължимия наем за ползване на поземлен имот, находящ се в с. Стефаново, о.Р. *** на площада на селото – общинска собственост, при граници по скица: от две страни – улици и от две страни – общински имоти, чрез поставен в имота преместваем павилион с площ от 70 кв.м. за периода от 30.07.2008 год. до датата на предявяване на иска - 30.07.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 30.07.2013 год. до окончателното изплащане.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК О.Р. представлявана от кмета Пламен Алексиев, е осъдена да заплати на Градска потребителна кооперация „Наркооп”, гр. Радомир, представлявана от председателя Стефан Велинов, сумата от 490 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Изложени са съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като районният съд не е обсъдил задълбочено и прецизно събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поради това моли да се уважи въззивната жалба, а с`ъщото да бъде отменено, като спора се реши по същество и се уважи предявената искова претенция в пълен размер, ведно със законната лихва. Жалбоподателят претендира присъждане и на всички направени разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ответника Г. „Н.”***.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

Пред районния съд е предявен иск от О.Р. против Градска потребителна кооперация „Наркооп”, гр. Радомир за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 000 лева /по 100 лева месечно/, представляваща обезщетение, равняващо се на дължимия наем за ползване от ответната кооперация на поземлен имот, находящ се в с. Стефаново, о.Р. на площада на селото – общинска собственост, при граници: от две страни – улица и от две страни – общински имоти, чрез поставен в имота преместваем павилион с площ от 70 кв.м., за периода от 30.07.2008 год. до датата на предявяване на иска- 30.07.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

О.Р. твърде, че е изключителен собственик на процесния имот. Твърди също, че в имота се намира преместваем павилион с площ от 70 кв.м., който е собственост на кооперацията и е поставен преди 1989 год. Излага съображения, че е лишена от възможността да ползва недвижимия имот съобразно правата си.

По делото е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Н.Н., неоспорена от страните. При извършения оглед на място е установено от вещото лице, че в с. Стефаново, о.Р. в парцел без номер, отреден за „Парк Паметник”, в кв. 7 по плана на селото, който отговаря на приложеното към исковата молба копие от план, е построен преместваем обект- павилион, използван за магазин „Стоки за бита”. Павилионът представлява метална конструкция, с обшивка от плоскости и ламарина от три страни, с плосък покрив, покрит с ламарини. От западната част има навес – дървена конструкция, покрит с ламарини. Павилионът и навесът са върху бетонна площадка. Площта на парцела без номер, отреден за „Парк Паметник”, в кв. 7 по плана на с. Стефаново е 4 800 кв.м., измерени графично и в описания терен – парцел без номер има поставен павилион. Същият се намира в северозападната част на парцела и е с площ 62 кв.м. Парцелът без номер е с граници: от изток – парцел без номер, от запад- улица, от север – улица и от юг – парцел без номер, отреден за „Църква”, като парцелът и съседните му са образувани от имот пл. № 866. По разписния лист към плана за имот пл. № 866 е записано „Черковно” и няма презаписвания в разписния лист за имота. От поясненията на вещото лице в съдебно заседание на 18.06.2014 год. се установява, че няма приложена улична и дворищна регулация по отношение на процесния имот. По приложеното копие от неодобрена кадастрална карта към исковата молба и както е описан имота в исковата молба, имота е площада на селото, без да бъдат посочени номера на парцели и имоти. Самият павилион е на около 500 метра от площада на селото и е в друг квартал, а площада е в кв. 74. Павилиона, за който се твърди в исковата молба, че е поставен в имота на кооперацията е поставен в кв. 7 по плана на селото и е в северна посока от площада. В с. Стефаново има преместваем павилион, който е частна собственост и той се намира на площада. Според вещото лице павилиона на площада на селото, който е частен, и павилиона посочен в исковата молба се намират в различни квартали. На площада на селото също има поставен павилион, който се различава от павилиона на ответниците. В заключението на вещото лице е отразен павилиона в имота отреден за Парк за Паметник в кв. 7 в с. Стефаново, о.Р. Според вещото лице площада на селото се намира до кв. 74, а не в кв. 7.

По делото е изслушана и приета съдебно - икономическа експертиза от която се установява, че стойността на евентуално получавания наем на павилиона за периода от 30.07.2008 год. до 30.07.2013 год. по справедлива пазарна стойност е в размер на 2 940 лева.

От показанията на свидетеля Г.С.П. се установява, че в центъра на с. Стефаново има площад, но на площада няма поставен павилион на Г. „Н.”. Има павилион, но на частна фирма.

Предвид изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Твърдението на ищеца е, че процесният имот е собственост на О.Р. и през исковия период се ползва от ответната кооперация без правно основание. С оглед на това претенцията на ищеца е за пропуснати ползи от имота по реда на чл. 59 ЗЗД, във вр. с чл. 93 ЗС за това, че О.Р. като собственик на имота не е могла да реализира ползи от него по смисъла на чл. 93 ЗС. От друга страна се твърди, че използвайки имота без правно основание и без съответно заплащане, Г. „Н.”*** се е обогатила неоснователно, спестявайки разходи, които е следвало да заплаща на ищеца за ползването на имота. Тези разходи биха се явили добиви по чл. 93 ЗС за О.Р. поради което същата се е обеднила с пропускането на тези добиви.

За да се уважи предявения иск ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи следните кумулативните предпоставки, обуславящи основателност на иска: че е собственик на имота, че ответникът ползва същия през процесния период от 30.07.2008 год. до 30.07.2013 год., обедняването на ищеца и размера на обедняването, обогатяването на ответника и размера на обогатяването, и причинната връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца.

По делото не е доказано, че О.Р. е собственик на процесния имот. Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот, находящ се в с. Стефаново, О.Р. на площада на селото – общинска собственост, при граници по скица: от две страни – улици и от две страни – общински имоти. В този смисъл с доклада по делото съдът е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства от които да се установи, че е собственик на процесния имот, но такива не са ангажиран. Ищецът е посочил, че собственик на поземлен имот, който е на площада на селото, а не самият площад. Поради това не може да се приеме, че в случая намират приложение разпоредбите § 7, ал.1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и имота представлява публична общинска собственост, както правилно е приел районният съд.

Наред с това по делото е установено, че павилиона собственост на кооперацията, не е поставен на площада в центъра на с. Стефаново, о.Р. за който имот ищецът твърди, че е собственик. В този смисъл са и констатациите на съдебно - техническата експертиза, която установява, че павилиона на ответника се намира в друг имот, различен от имота по исковата молба. Този извод следва и от показанията на свидетеля Г.С.П., които кореспондират с останалите доказателства по делото. Поради това следва да се приеме, че не е доказана и втората предпоставка от фактическия състав на чл.59 ЗЗД - ответникът да е ползвал процесния имот без основание.

Предвид изложените съображения настоящият състав, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Поради изхода на делото О.Р. следва да заплати на ГПК „Наркоп”, гр. Радомир направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 490 лева, платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.11.2014 год. и списък на разноските по чл. 80 ГПК..

В този смисъл, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №197 от 25.07.2014 год., постановено по гр. дело № 791/2013 год. по описа решение на Радомирския районен съд.

ОСЪЖДА О.Р. представлявана от кмета Пламен Алексиев, да заплати на Градска потребителна кооперация „Наркооп”, гр. Радомир, представлявана от председателя Стефан Велинов, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 490 лева, платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.11.2014 год. и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.