Р Е Ш Е Н И Е

№ 16 / 12.01.2015год. гр.Перник

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 10.12.2014год. / десети декември през две хиляди и четиринадесета година/, в състав :

Председател: М. Даскалова

Членове: Методи Величков

Рени Ковачка

при секретаря Емилия Иванова, като разгледа докладваното от съдия Ковачка , възз. гр. дело № 867 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 227/11.09.2014год., постановено по гр. дело № 128/2014 г. по описа на Радомирския районен съд е осъдена Община Радомир да заплати на М.Г.Г. сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от ухапване от безстопанствено куче на 17.10.2013 г., в гр. Радомир , ведно със законната лихва от датата на увреждането- 17.10.2013 г. до окончателното изплащане и 440 лв. разноски по делото като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 5 000 лева, а именно за сумата от 1000 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала Община Радомир, която го обжалва в срока по чл.259, ал.1 от ГПК , в частта, в която предявеният иск е уважен. По изложените в жалбата оплаквания, жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло или частично в обжалваната му част.

М.Г. е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и е направила искане за отхвърлянето й като несъстоятелна. При отхвърляне на жалбата претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД. М.Г. *** заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане.

Община Радомир е оспорила иска.

Районният съд е приел, че са налице основанията на закона за ангажиране отговорността на ответника и е уважил иска за сумата от 4000 лева, преценявайки че тази сума е достатъчна да репарила ищцата за причинените й неимуществени вреди.

В жалбата се поддържа, че отговорността на ответника не следва да се ангажира, тъй като не било установено че кучето е улично или безстопанствено, както и се поддържа, че размерът на обезщетението е завишен.

За установяване времето и начина на настъпване на увреждането по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите Ивайло Георгиев и Марио Калейн , се установява, че на 17.10.2013год. , в гр. Радомир, ищцата се е движела към намиращ се в квартала , в който живее магазин и е нападната и ухапана от куче , с маркировка на ухото, като самото то е било част от глутница кучета. Ищцата започнала да вика, клекнала и се хванала за десния крак . Свидетелите се притекли на помощ, който единият от тях / който и е син / я закарал в Спешното отделение на радомирската болница, където и е сложена ваксина против тетенус./ ТАП/. След това ищцата отишла и в Спешното отделение на МБАЛ „ Р.Ангелова” гр.Перник , където й е поставена и противобясна ваксина. Свидетелите установяват, че в момента на инцидента ищцата е била силно уплашена, като след случая изпитва уплаха от кучета и не желае да излиза сама от вкъщи.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в деня на инцидента на 17.10.2013год. ищцата е постъпила в Спешно отделение на радомирската болница, където й е поставена ваксина против тетанус , а в спешното отделение на МБАЛ “Р. Ангелова” – гр. Перник- противобясна ваксина. При прегледа е установено наличие на хематом, две успоредни екскориативни наранявания по задната повърхност на дясната подбедрица. Извършено е двукратно почистване на раните, направена е превързка и е препоръчана такава да се прави през ден. Назначено е антибиотично лечение с Клиндомицин за 10 дни, като са препоръчани и са направени още 4 противобясни ваксини- на 20.10.2013год., на 24.10.2013год., на 31.10.2013год. и на 14.11.2013год. Поради усложнения при зарастването на раните и вторичното им зарастване , раните са били обработвани чрез опресняване на ръбовоте, като възстановителния период е продължил около месец. Според вещото лице-медик, констатираните при първичния преглед на ищцата наранявания съставляват Две разкъсно –контузни наранявания по външно –задната повърхност на дясна подбедрица в средната й трета с кръвонасядане на меките тъкани около нараняванията, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По морфологичната си характеристика същите отговарят да са получени в резултат на ухапване от куче. В следствие на уврежданията ищцата е търпяла физически болки и страдания в периода на възстановяване, който са били по-интензивни в първите дни след инцидента и намаляващи по интензитет в последващите дни. Болките са търпени както при покой, така и при физически натоварвания. Раната е зарастнала, но са останали ръбци , тъй като е налице разкъсване на кожата, които съставляват траен козметичен дефект.

При така събраните доказателства, съдът намира, че доводите в жалбата са неоснователни.

Разпитаните по делото свидетели са очевидци на станалото на 17.10.2013год.. ухапване от куче. Техните показания не са противоречиви, а и не са оборени, поради което районният съд правилно се е позовал на тях. Въз основа на така събраните гласни доказателства следва и изводът, че ухапването е причинено от безстопанствено куче. Действително по правило свидетелите не биха могли категорично да определят едно куче като безстопанствено, но фактът, че то е нападнало ищеца на улицата и там не е имало лице, което да твърди или по друг начин да покаже признаци, че е стопанин на кучето, както и че последното е било част от глутница кучета сочат на извода, че същото е безстопанствено. Преценката за това дали се касае за безстопанствено куче, винаги се прави на база на конкретните доказателства по делото. Ответната страна не е ангажирала каквито и да било доказателства, които да подложат на съмнение или да опровергаят горните изводи. От своя страна ищцата е доказала механизма на увреждане, с което е провела главно и пълно доказване. Същата не е длъжна да ангажира доказателства за това, че кучето не е собственост на конкретно лице, тъй като той няма задължение да доказва отрицателни факти. Нещо повече, по силата на чл. 174 Закона за ветеринарномедицинската дейност, общината ежемесечно получава данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче, от което и следва, че именно ответната страна разполага с доказателства за собствениците на кучета и може да представи тези доказателства по делото в случай, че твърди, че нараняванията са причинени от куче, което има собственик.

Във връзка с изложеното, съдът намира, че по несъмнена начин е установено, че на ответника са причинени вреди от ухапване от безстопанствено куче.

Неоснователни са и доводите в жалбата, че не е установено бездействие от страна на община Радомир , за да бъде ангажирана отговорността й.

Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Т.е. за да възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо да се установи : наличие на причинени вреди на ищеца; противоправно и виновно поведение на физическо лице; причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, както и възлагане на физическото лице на определена работа от страна на ответното дружество и съответно противоправното и виновно действие на физическото лице да е било извършено при изпълнението на тази работа или да е било в пряка връзка с нея. Вината на физическото лице се предполага с оглед нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД.

По правило, когато е налице бездействие и от това бездействие последват вреди, то се дължи обезщетение, ако не са предприети действията, които е следвало да бъдат извършени. Задълженията на общината във връзка с овладяване популацията на безстопанствените кучета и предприемане на всички мерки за предотвратяване на агресивното им поведение са регламентирани в чл. 40, 41, 47 и чл.50, ал.2 от Закона за защита на животните. В тежест на общината е да докаже, какви мерки за ограничаване на агресивното поведение на безстопанствени кучета е предприела в изпълнението на задълженията си, произтичащи от цитираните законови разпоредби.

По силата на чл. 50 от ЗЗЖ общините вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Т.е. след като инцидентът е причинен от безстопанствено куче, намиращо се под надзора на общината, която по силата на закона има задължение да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора и след като такова безстопанствено куче е причинило уврежданията на ищеца , то следва изводът, че ответната страна не е изпълнила задължението си, произтичащо от цитираните правни норми. Именно в резултат на това неизпълнение на законово задължение на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болките и страданията от получената рана при ухапването от кучето.

По отношение размера на обезщетението, съдът намира, че изводът на районния съд, че сумата от 4 000 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея болки и страдания е правилен.

При определяне размера на обезщетението районния съд не е допуснал нарушение на изискването за справедливост,регламентирано в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както се поддържа във въззивната жалба. В тази връзка подробно са обсъдени констатациите на съдебно-медицинската експертиза и са съобразени всички обстоятелства,отнасящи се до характера и степента на увреждане,които са от значение за правилното приложение на този законов критерий. Същото не е завишено, а съответства на обществения критерий за справедливост,регламентиран в чл.52 ЗЗД, както и на практиката на съдилищата. Следователно в тази му част решението на районния съд е правилно,а оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Въпреки изхода на делото , на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски по делото, претендирани като заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. По делото не е установено тяхното заплащане, а се дължат реално направените разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че ищцата е заплатила на адвокатско възнаграждение от 300 лв. Адвокатското пълномощно съставлява разписка за полученото адвокатско възнаграждение само, когато в него е отразено, че плащането е извършено в брой, каквото отбелязване в случая липсва, а ако е платено по банков път, то този факт следва да бъде удостоверен със съответните банкови документи. В конкретния случай страната не е посочила начина на плащане на възнаграждението, поради което и не може да се направи извод, че сумата действително е платена. В същия смисъл е и т.1 от ТР 6 /2012г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното и в същия смисъл съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227/11.09.2014 г., постановено по гр. дело № 128/2014 г. по описа на Радомирския районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от М.Г. *** искане за присъждане на разноски във въззивното производство в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: