Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1/05 януари Година 2015 Град Перник

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд наказателен състав

На десети декември Година 2014

В публично заседание в следния състав:

Председател: ВИКТОР Г.

Членове: ИВАНКА ШКОДРОВА

БИСЕР ПЕТРОВ

Секретар: Катя Станоева

Прокурор: Анита Джамалова

като разгледа докладваното от съдия Шкодрова въззивно н.о.х. дело №265 по описа за 2014 год. , за да се произнесе взе в предвид следното:

С Присъда №279/17.10.2014год., постановена по н.о.х. дело №336/2014год. по описа на Районен съд гр.Радомир, подсъдимият Г.Й.Г. ***, е бил признат за виновен в това, че на 15.09.2013 год. в, за времето от 20,00 до 20,30часа при неустановен с точност час, в гр.Радомир, в питейно заведение „Орехчето”, по хулигански подбуди, чрез нанесени удари с юмруци в областта на лицето причинил на Д.Л.В. *** лека телесна повреда, изразена в повърхностно разкъсно-контузно нараняване с подлежащ оток на меките тъкани в областта на дясната вежда, довела до страдание – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, пр.1, във вр. чл.130, ал.2 от НК и на осн. чл.78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил адиминистративно наказание „Глоба” в размер на 1 200лв.

С посочената присъда, съдът е признал подсъдимия П.В.Г. *** за виновен в това, че на 15.09.2013год. , около 21,00часа, в гр.Радомир, пред питейно заведение „Орехчето”, чрез нанесени удари с юмруци в областта на лицето и главата, причинил на М.М.В. *** средна телесна повреда, изразяваща се в линеарно счупване на черепа в дясно слепоочно-теменна област, счупване на дясната ябълчна кост в областта на залавното място и място към слепоочната кост, счупване на предната и външната стена на десния максиларен синус, като лицевата травма е довела до затруднено дъвчене и хранене, като същата в комплекс следва да се приравни към медикобиологичния признак „счупване на челюст”, поради което и на осн. чл.129, ал.2, във вр. ал.1 , във вр. чл.54 от НК, съдът го е осъдил на осем месеца „Лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С посочената присъда, съдът е признал подсъдимия П.В.Г. за невиновен в това на 15.09.2013год., около 21,00часа в гр.Радомир, пред питейно заведение „Орехчето” да се е заканил с убийство с думите „Ако те видя още един път с А., ще те утепам” и „Ще те пратя на оня свят” на М.М.В. *** и това заканване да е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.304 от НПК, съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.144, ал.3, пр.1, във вр. ал.1 от НК.

С оглед изхода на делото подсъдимите са били осъдени да заплатят по сметка на РРС, всеки един от тях сумата в размер на 330лв. разноски по делото, а в полза на ОД МВР Перник, всеки един от тях по 495лв, представляващи направени разноски в досъдебното производство.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият П.В.Г., който чрез процесуалният си представител адв. Атанасов от АК гр.Перник е обжалвал същата в законоустановеният срок и по изложени съображения в жалбата и в съдебно заседание, моли въззивният съд да отмени изцяло така постановената присъда, или да се измени същата, като деянието се преквалифицира като такова по чл.133 от НК .

Против така подадената жалба не е било направено възражение от Районна прокуратура гр.Радомир.

Против така постановената присъда е бил подаден и протест от Районна прокуратура гр.Радомир, против частта, с която подсъдимия Г. е бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл.144, ал.3, пр.1 от НК. В протеста се правят възражения, че така постановената присъда в тази й част, е незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие с доказателствата по делото. С протеста се иска да бъде отменена присъдата в посочената оправдателна част, като бъде постановена друга такава, с която пода.Г. да бъде признат за виновен и по това обвинение и му бъде наложено наказание за срок от шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Против така подаденият протест не е било направено възражение от страна на подс. Г..

Подсъдимият Г., в съдебно заседание, пред Окръжен съд гр.Перник, е заявил, че не желае да се присъединява към жалбата на пода.Г..

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник, в съдебно заседание е изразил становище, че присъдата на Районният съд като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена в обжалваната й част, а протеста да бъде уважен.

Пернишкият окръжен съд, като провери обжалваната присъда с оглед изложените доводи от страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК , намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка. Било е проведено съдебно следствие, в което са били събрани всички доказателства. Въз основа на това, Районният съд е направил обоснован извод относно това, че се установява по един безспорен начин, че подс. Г. е извършил деянието, предмет на повдигнатото обвинение по чл.129, ал.2 във вр.ал.1 от НК. Този извод на първоинстанционният съд се възприема и от настоящата инстанция.

Установено е по един безспорен начин при разглеждане на делото от първоинстанционният съд, с оглед на събраните по делото доказателства - свидетелските показания и заключението на съдебно-медицинската експертиза, че на инкриминираната дата -15.09.2013 год. , около 20,00-20,30часа в заведението „Орехчето”, намиращо се в гр.Радомир, ж.к. „Арката” са били пострадалият Д.В., свидетелите А.П. и Д.Д. и пострадалият М. М.В.. Като барманка в заведението била св. Е.Б.. В заведението влязъл подсъдимият Г.Г. и св. В.В.. Подсъдимият Г. се отправил към масата на горепосочените лица и поискал от пострадалия Д.В. да излезе пред заведението, за да се разберат. Последвал отказ от Д.В., при което подсъдимият Г. го ударил с юмрук в областта на лицето. На пострадалият Д.В. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностно – разкъсно нараняване с подлежащ оток на меките тъкани в областта на дясна вежда. Подсъдимият Г.Г. напуснал заведението, като пострадалият Д.В. потърсил медицинска помощ и пуснал жалба в полицията за случилото се. След развилия се инцидент, около 21,00часа, в заведението пристигнала и св. В.Р., майка на св.А. П.. Малко по – късно дошли и подсъдимият П.Г., отново подсъдимият Г.Г., св.В.В. и св.М.Е. В.. Между подсъдимия Г. и пострадалия М. М.В. започнал разговор за подадената жалба против подс. Г., при което последният се опитал да го удари, но бил спрян. Пострадалият М.М.В. решил да си тръгне, с оглед създалата се ситуация и се отправил към лекия си автомобил и се качил в него. От заведението си тръгнали и свидетелките .А.П. и В.Р.. При излизането си св.А.П., чула че майка й – св.В.Р. извикала, при което застанала на входа, за да види какво става. В този момент подс. Г.Г. я пресрещнал. Всичките излезли навън. По това време в автомобила, до водача – пострадалият М.М.В., се качил св. В.В. и взел ключовете на автомобила, а подсъдимият П.Г. удрял по стъклото на вратата на автомобила. С действията си двамата принудили пострадалият М.М. да слезе от автомобила, където подсъдимият Гeлев му нанесъл множество удари с юмруци в областта на лицето и главата. Пострадалият започнал да вика и приведен се опрял на автомобила. Виковет му били чути от св.А.П., В.Р. и Е.Б.. От заключението на съдебно медицинската експертиза, се установява, че на пострадалия М.М.В. е било причинено линеарно счупване на черепа в дясната слепоочно-теменна област, счупване на дясната ябълчна /скулна/ кост в областта към залавното й място към слепоочната кост, счупване на предната и външната стена на десния максиларен синус. Според вещите лица, счупването на ябълчната кост, която участва в анатомичното изграждане на горната челюст, а същата и слепоочно – теменната кост /в мястото на счупване/ са едно от залавните места на дъвкателната мускулатура, участващи в движението на долната челюст, при което е било затруднено дъвченето, респективно храненето на пострадалия, поради което същата в комплекс следва да се приравни към медикобиологичния квалифициращ признак счупване на челюст.

При така установената фактическа обстановка , първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел , че подсъдимият Г. е осъществил състава на чл.129 , ал.2 във вр.ал.1 от НК .

Неоснователни са твърденията в жалбата на подсъдимият Г., че получените увреждания не представляват средна телесна повреда, тъй като липсват категорични доказателства да са налице субективни оплаквания за затруднено дъвчене от страна на В.. Видно от по – горе цитираното заключение на съдебно медицинската експертиза, се касае за приравняване на квалифициращия признак „счупване на челюст”, която попада в разпоредбата на чл.129 от НК и представлява средна телесна повреда. Вещите лица по посочената експертиза са били изслушани в съдебно заседание, проведен е бил разпит на същите и заключението е било прието. В производството по делото, включително и пред въззивната инстанция не е направено искане за допускане на повторна или допълнителна експертиза, поради което твърденията, че вещите лица не са от списъка на вещите лица на СГС, не следва да бъдат обсъждани, а възраженията във връзка с характера на телесната повреда се явяват неоснователни.

Правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св. В.Г. и М.Е., както и на обясненията на подсъдимия Г.. В тази връзка изложените мотиви, се споделят и от настоящия съдебен състав, а именно: св.М.Е. е непоследователен в показанията си, отговаря уклончиво на зададените му конкретни въпроси, без да излага подробности за случилото се, въпреки че е бил очевидец на инцидента. Въпреки това и той в показанията си говори за някакво „сдърпване” между пострадалият В. и подсъдимия Г.. Св. М.Е. е категоричен, че в момента на „сдърпването”, св.В. Г. е бил от другата страна на автомобила. Последното от своя страна пък противоречи на показанията на св.В.Г., който е заявил, че е вървял след подсъдимия Г., както и на показанията на самия пострадал. В предвид на това, настоящата въззивна съдебна инстанция приема, че са неоснователни направените доводи от страна на защитата на подсъдимия Гeлев, че не е налице причиняване на телесна повреда от страна на подсъдимия.

Неоснователно е искането за преквалифициране на деянието, като такова по чл.132, ал.1, пр.4, т.2 от НК, тъй като подсъдимият е бил предизвикан с друго противоправно действие от страна на пострадалия /закана с пистолет/. Доказателства в тази връзка не са събрани в производството по делото. Единствено само подсъдимия в обясненията си е заявил, че пострадалият е стоял до вратата на колата и е държал пистолет, след което той го е блъснал. Тези негови обяснения, съдът приема като защитна позиция и не им дава вяра, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото, включително и в показанията на св. М. Е. и св.В.Г.В., които са били в непосредствена близост. При така изложеното, по никакъв начин не се установява, че пострадалият е провокирал подсъдимия, с противозаконно действия – държане на пистолет, от което биха могли да настъпят тежки последици и което да е предизвикало у подсъдимия силно раздразнение, довело до причиняване на средна телесна повреда.

Първионстанционният съд, след като е преценил степента на обществената опасност на деянието и на дееца, данните за неговата личност, причините и условията способствували за извършване на деянието, е наложил на подсдимият П.Г. наказание "Лишаване от свобода" за срок от осем месеца. При определяне на размера на наказанието, РРС правилно и законосъобразно е приел, че подсъдимият Гeлев е реабилитиран по право. При преценката на същите, първоинстанционният съд е определил размера на наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като му е наложил наказание към предвиденият в закона минимум.

В предвид на обстоятелството, че наложеното наказание е в размер на осем месеца „Лишаване от свобода”, подсъдимият Г. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и обстоятелството че по този начин биха били постигнати целите на наказанието, визирани в хипотезата на чл.66 от НК, РРС правилно и законосъобразно е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Определеният изпитателен срок би постигнал специалната превенция и би накарал подсъдимият да се въздържа от други такива постъпки и действия.

Неоснователни са и оплакванията, направени от страна на защитата на подсъдимия, че липсват мотиви относно вида на вината. В мотивите си, след като е обсъдил всички доказателства, съдът е посочил, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Г. е осъществил състава на чл.129 от НК, т.с. при пряк умисъл като форма на вината.

По отношение на протеста срещу присъдата, в частта, с която подсъдимият П.В.Г. е признат за невиновен по чл.144, ал.3, пр.1, във вр. ал.1 от НК , за това на 15.09.2013год., около 21,00часа в гр.Радомир, пред питейно заведение „Орехчето” да се е заканил с убийство с думите „Ако те видя още един път с А., ще те утепам” и „Ще те пратя на оня свят” на М.М.В. *** и това заканване да е възбудило основателен страх за осъществяването му, съдът счита, че същият е неоснователен. Съображенията за това са следните:

За сочената в обвинителния акт закана „Ако те видя още един път с А., ще те утепам” и „Ще те пратя на оня свят” от подсъдимия Гeлев към М.М.В., единствено и само са свидетелските показания на последния. За да е съставомерно деянието по чл.144, ал.3 от НК, освен изречената закана за убийство, е необходимо да бъде установено, че у пострадалия е бил възбуден основателен страх че тази закана ще бъде осъществена. Единствено и само в тази връзка е заключението на приетата съдебно психолого-психиатрична експертиза на вещите лица Д.А. и К.М.. Същото заключение следва да бъде ценено при преценка на всички доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, в тяхната съвкупност. В тази връзка липсват други доказателства, които да установяват, че пострадалият М.В. се е чувствал застрашен за живота си, включително и в показанията на пострадалия.

Присъдата, в частта с която подсъдимият Г.Й.Г. ***, е бил признат за виновен в това, че на 15.09.2013 год. в, за времето от 20,00 до 20,30часа при неустановен с точност час, в гр.Радомир, в питейно заведение „Орехчето”, по хулигански подбуди, чрез нанесени удари с юмруци в областта на лицето причинил на Д.Л.В. *** лека телесна повреда, изразена в повърхностно разкъсно-контузно нараняване с подлежащ оток на меките тъкани в областта на дясната вежда, довела до страдание – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, пр.1, във вр. чл.130, ал.2 от НК и на осн. чл.78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1 200лв, не е обжалвана и не е предмет на разглеждане по същество от въззивната инстанция.

При направената служебна проверка на присъдата, настоящата съдебна инстанция не констатира допуснати съществени нарушения, което да налага отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото на Районен съд гр.Радомир за разглеждане от друг състав.

Водим от гореизложеното и в същият смисъл , на осн. чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №279/17.10.2014 год., постановена по н.о.х.дело № 336/2014 год. по описа на Районен съд гр.Радомир .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/