Р Е Ш Е Н И Е

№ 7

Гр.Перник 17.02.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд,наказателна колегия в публичното заседание на 15.януари през две хиляди и петнадесета година в състав :

Председател: Елена Николова

Членове : Виктор Георгиев

Б. Петров

При секретаря Пенка Анкова , с участието на прокурора Моника Любомирова , като разгледа докладваното от съдията В.Георгиев внохд. дело №266 по описа на ПОС за 2014 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда № 281 от 21.10.14 година, постановена по нох. дело 347/14 година, Радомирския районен съд е признал подсъдимият Г.Н.Н. за виновен в това , че на 6.11.13 година около 05.30 часа в гр. Радомир, на ул. Батенберг пред № 115 в съучастие с непълнолетния Л.Н.Й. като съизвършител противозаконно е повредил чужда движима вещ – лек автомобил “Опел Астра” с рег. № 65-67 АС, собственост на П. Алъошов Д., като повредите на автомобила са на стойност 1 229.56 лв., което представлява 3.96 пъти МРЗ установени за страната към месец ноември 2013г. – престъпление по чл.216 ал.1 пр. 2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК , като за това престъпление на основание чл.54 от НК на подсъдимия е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година. На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, съдът е признал подсъдимият Л.Н.Й. за виновен в това, че на 6.11.13 година около 05.30ч. в гр. Радомир на улица Батенберг пред № 115 като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие с Г.Н. като съизвършител е повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил “Опел Астра” с рег. № 65-67 АС, собственост на П. Алъошов Д., като повредите на автомобила са на стойност 1 229.56 лв., което представлява 3.96 пъти МРЗ установени за страната към месец ноември 2013г. – престъпление по чл.216 ал.1 пр. 2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК , вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК, като за това престъпление на основание чл.55 ал.1,т. 2 б. “Б” пр. 1 от НК го е осъдил на наказание “пробация” и на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, съдът е определил на подсъдимият пробационни мерки, както следва: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и периодичност два пъти седмично, както и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

С присъдата съдът е осъдил двамата подсъдими солидарно да заплатят на пострадалия П.А.Д. сумата от 1229,56лв. представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в резултат на повредите от запаления му лек автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деянието 06.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е постановил иззетите по делото веществени доказателства да бъдат унищожени.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е възложил в тежест на двамата подсъдими направените по делото разноски.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият Г.Н.Н., който в срок е депозирал въззивна жалба. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Развиват се съображения , че авторството на деянието в лицето на Г.Н. не е доказано по несъмнен и убедителен начин.

Пред въззивната инстанция подсъдимия Л.Й., чрез защитника си адв.Ц. е зявил, че се присъединява към депозираната от Г.Н. въвзивна жалба. Същият моли въззивната инстанция да измени постановената присъда по отношение наказанието , като замени наложеното наказание “пробация”, с наказание “Обществено порицание”.

Представителя на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че постановената от Радомирския районен съд присъда е законосъобразна и обоснована, а наложените на двамата подсъдими наказания са справедливо определени. Предлага въззивната инстанция да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Пернишкият окръжен съд като провери обжалвания съдебен акт с оглед на сочените доводи и изцяло служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК , намери за установено следното :

Първостепенният съд е изяснил подробно и прецизно фактическата обстановка по делото. Констатациите на съда са направени след задълбочена и обстойна проверка на всички доказателствени средства-обясненията на подсъдимите , показанията на свидетелите,писмените доказателства , приобщени по реда на чл.283 от НПК ,както и заключенията на вещите лица по изготвените пожаро-техническа , оценителна и психологични експертизи.

В изпълнение на задължението си произтичащо от чл.13 , ал.1 от НПК , съдът е извършил задълбочен и подробен разпит на посочените по делото свидетели.

На обстойна проверка ПРС е подложил и тезата на подсъдимите, която съдът е преценил в контекста на прецизно събраните и обстойно анализирани гласни доказателства.

Детайлно и в пълнота ПРС в мотивите на постановения съдебен акт е отделил спорното от безспорното.

Безспорно установено е ,че на 06.11.2013г. около 5,30 ч. подсъдимият Г.Н. ***, където бил паркиран л.а. “Опел Астра” с рег.№ РК 65 67 АС, собственост на полицейския служител П.А.Д.. Подсъдимият Г.Н. имал негативно отношение към пострадалия П.Д. , тъй като същият е участвал в акция по негово задържане. С цел отмъщение към полицейския служител Д., подсъдимият Н. решил да повреди лекият му автомобил,като стори това чрез запалване на същия.В изпълнение на взетото решение Г.Н. носел със себе си бутилка пълна със запалителна течност , като разлял част от същата върху лекия автомобил. Страхувайки се да не бъде разкрит, подсъдимият Н. не запалил автомобила, а решил да си осигури съучастник , който да стори това. След като Н. разлял запалителната течност върху автомобила на П.Д., същият се обадил на подсъдимия Л.Й., непълнолетен към инкриминираната дата и с който двамата се познавали от деца. След като Н. уговорил Л.Й. да дойде , след няколко минути двамата се срещнали в близост до ул. Батенберг. Н. склонил Л.Й. да запали автомобила на Д. като му обяснил, че вече предварително е залял автомобила със запалителна течност. Н. обещал на Л.Й. сумата от 250 лева като възнаграждение за запалването на автомобила. След като Л.Й. се съгласил , Г.Н. му дал бутилката, която била пълна със запалителна течност, дал му също така кибрит и запалка , като му казал, че ако запалването не може да стане посредством кибрита да използва за тази цел запалката. След като Н. показал на Л.Й. къде точно е паркиран автомобила на Д. , Н. се оттеглил в намираща се наблизо гориста местност ,за да наблюдава от разстояние запалването. Междувременно Л.Й. се приближил до автомобила на Д. и след като драснал една клечка от кибрита възпламенил целия кибрит. Така възпламенения кибрит Й. хвърлил върху предния капак на автомобила, но не успял да възпроизведе пламък.Л.Й. решил да коригира неуспешния си опит, поради което намерил парче от хартия паднала в близост до един контейнер, върнал се при автомобила и излял запалителната течност между горната част на гумата и джантата н автомобила. Със запалката възпламенил хартията и горящата хартия поставил върху гумата на автомобила. След като възпроизвел пламък и автомобила пламнал, Л.Й. отишъл в горичката, за да се срещне с Г.Н..Г.Н. обаче не бил там. Няколко дни след запалването на автомобила Л.Й. си пискал от Г.Н. обещаната му сума от 250 лв. Н. обаче отказал да даде на Й. сумата и вместо това му ударил няколко шамара, като го предупредил да мълчи за случилото се. За извършения палеж Г.Н. споделил с бившата си приятелка Д.Р.Н.. В по-късен момент Г.Н. коментирал за извършения палеж и пред свидетеля Б.Й.С..

Фактическата обстановка РРС е установил ,чрез всички необходими и достатъчни способи за доказване , предвидени в чл.136 от НПК и при прецизен анализ на гласните и писмени доказателства.

Въз основа на прецизно установената фактическа обстановка , съдът е направил обоснован правен анализ на всички релевантни факти , имащи значение за съставомерността на деянието по повдигнатото обвинение.

Обосновано съдът е приел, че обвинението се доказва от съвкупния анализ на гласните доказателствени средства, а именно самопризнанията на подсъдимия Л.Й., показанията на свидетелите Д.Н., Б.С. , П.Д. , М.С. и И.К.. Съдът е изложил убедителни съображения , че така събрания гласен доказателствен материал кореспондира със събраните по ДП писмени доказателства, а именно протоколи за оглед на местопроизшествие, разпечатки от телефонни разговори и информация от мобилни оператори, както и от заключенията по проведените физико-химическа, пожаро-техническа , оценителна и съдебно-психиатрична експертизи.

Изводът на съда , че доказателствата не си противоречат, а тъкмо обратното кореспондират си и взаимно се допълват, издържа проверката от въззивната инстанция.

С оглед на прецизно установената фактическа обстановка, законосъобразно първостепенния съд е квалифицирал извършеното от двамата подсъдими деяние като такова по чл.216 ал.1 предл.2, във вр. с чл.20 ал.2 вр.ал.1, а именно противозаконно повреждане на чужда движима вещ, извършено в условията на съучастие във формата на съизвършителство.Съдът е развил убедителни съображения ,както за обективната, така и за субективната страна на деянието. Правилно е приел, че от обективна страна подсъдимия Г.Н. е извършил деянието чрез заливане на процесния автомобил с ЛЗТ /лесно запалителна течност/. Докато подсъдимия Л.Н.Й. е осъществил деянието чрез възпроизвеждане на огън върху залетия автомобил .

Правилно съдът е приел, че от субективна страна деянието е извършено и от двамата подсъдими при пряк умисъл като форма на вината, тъй като и двамата са съзнавали неговия обществено опасен характер и последиците от него и пряко са целели настъпването на тези последици.

При определяне на вида и размера на наказанието, първостепенния съд е отчел предишните три осъждания на подсъдимия Г.Н., за които му е определено на основание чл.25 вр. чл.23 ал.1 от НК едно общо наказание “пробация”. Като е наложил на този подсъдим наказание за извършеното престъпление в размер на една година “лишаване от свобода”, първостепенния съд е проявил дори неоправдано снизхождение към този подсъдим. По отношение размера на наказанието обаче, протест не е депозиран, поради което и въззивната инстанция няма процесуална възможност да го коригира.

По отношение приложението на чл.66 ал.1 от НК настоящата инстанция споделя изложените от първостепенния съд съображения, а именно , че предпоставките за приложение на института на условното осъждане по отношение на Н. са налице, както и че целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати.

По отношение на подсъдимия Л.Й., съдът като е съобразил, че към момента на деянието същият е бил непълнолетен, но способен да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, с оглед на предвидената в чл.63 ал.1 т.4 от НК редукция, законосъобразно е преценявал наказателната отговорност на този подсъдим в контекста на редуциране на наказанието предвидено в закона, а именно “лишаване от свобода” до две години.

Законосъобразно Радомирския Районен съд като е взел в предвид направените от подсъдимия Л.Й. самопризнания, както в досъдебната фаза на процеса, така и във фазата на съдебното следствие, с които самопризнания Л.Й. има значителен принос за разкриване на обективната истина , е приел, че по отношение на този подсъдим е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство. Законосъобразно Радомирския районен съд върху основата на редуцираната за непълнолетните наказателна отговорност е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като е наложил на подсъдимия наказание “пробация”.

Определените от съда на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК пробационни мерки , а именно – “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и периодичност два пъти седмично, както и “задължителни пробационни срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, издържат критериите за съответност по смисъла на чл.35 ал.3 от НК . Наказанието на този подсъдим е справедливо определено.

По отношение на изложените пред въззивната инстанция доводи на адв.Ц. защитник на подсъдимия Й. в смисъл, че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като на подсъдимия се наложи по-лекото наказание “обществено порицание” , то настоящата въззивна инстанция намери тези доводи за неоснователни. Това е така, тъй като при извършване на деянието, подсъдимия Л.Й. е проявил известна престъпна упоритост. След като същият е възпламенил запаления кибрит и го е хвърлил върху капака на полетия с ЛЗТ автомобил , същият автомобил не се е възпламенил. Тогава Й. е проявил престъпна изобретателност, като се е постарал да намери парче хартия, допълнително е полял процесния автомобил на уязвимо за запалване място между гумата и джантата и е възпламенил автомобила.

С оглед на проявената от подсъдимия Л.Й. престъпна изобретателност и упоритост, налагането на наказание “обществено порицание”, би било проява на с нищо неоправдана снизходителност , която би обезсмислила целите на наказателното правораздаване.

Като е установил по безспорен начин наличието на причинно-следствена връзка между извършеното от двамата подсъдими престъпление и настъпилите за пострадалия П.Д. имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на собствения му лек автомобил в резултат на запалване, законосъобразно Радомирския районен съд е осъдил подсъдимите да заплатят на пострадалия П.Д. дължимото обезщетение, чиито размер от 1229,56 лв. е установен по категоричен начин, чрез проведената по делото оценителна експертиза.

С оглед претенциите на гражданския ищец, законосъобразно Радомирския районен съд е осъдил подсъдимите да заплатят на П.Д. дължимото обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, а именно 06.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

При извършената проверка на основание чл.314 , ал.1 от НПК изцяло на атакуваната присъда , ПОС не намери съществени процесуални нарушения , които да са основание за нейното отменяване или изменяване .

По тези съображения и на основание чл.338 във вр. с чл.334, ал.1 ,т.6 от НПК , Пернишкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №281/21.10.2014 год. , постановена по нох. дело №347 по описа на Радомирския районен съд за 2014 год.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.