Р Е Ш Е Н И Е
№ 60 27. 02. 2015г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 27. 01. 2015г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Милена Даскалова
Членове : Красимир Маринов
Методи Величков
Секретар : Мария С.,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков, въззивно
гражданско дело № 1003 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид
следното :
С решение № 306 от 24. 10. 2014г., постановено по гр. д.
№ 243 / 2014г. по
описа на Радомирския районен съд е отхвърлен като неоснователен предявеният
по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, иск за признаване за установено, че В.К.Д. ***,
дължи на “Ю.Б.” АД ***, сумите : 971,33лв. - главница по договор за издаване на
кредитна карта “Euroline” от 30. 03. 2005г., 59,89 лв. -
договорна лихва за периода от 30. 03. 2005г. -
13. 12. 2013г., 56,60лв. -
наказателна лихва за периода от 30. 03. 2005г. - 13. 12. 2013г. и такси за
периода 30. 03. 2005г. - 13. 12. 2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 135 / 2014г. по описа на Районен съд – гр. Радомир.
Недоволно
от решението е останало “Ю.Б.” АД ***, който чрез пълномощника си адвокат Св.
Златанов го е обжалвал изцяло. Моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно, поради допуснато съществено процесуално
нарушение и поради нарушение на материалния закон и да бъде уважен предявения
установителен иск. Моли да му бъдат присъдени направените в исковото
производство разноски.
Поддържа
въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез адвокат Пл. Бахчеванов.
Противната
страна В.В.К.Д. е подал писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено. Моли да му се присъдят и
направените разноски по делото.
Същият
поддържа писмения си отговор и в съдебно заседание.
За да
постанови решението си, Радомирският
районен съд е приел следното:
Приел
е, че искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК по описа на РРС, възражението е постъпило в срок и искът
е предявен в срок.
Въз
основа на приложения договор за продажба на предприятие от 24. 03. 2005г., е
приел, че “Българска пощенска банка” е правоприемник на “Бългериън Ритейл
Сървисиз” АД, като впоследствие името на “Пощенска банка” е променено на
“Юробанк и Еф Джи България” АД, която пък е била преименувана на “Юробанк
България”. В тази връзка е отбелязал, че ищецът се легитимира като
правоприемник на “Бългериън Рител
Сървисиз” по сключените от това
дружество сделки с кредитни карти, с лого “Euroline” , считано от влизане в сила на на договора за
прехвърляне на предприятието - от 00.00ч.
на 26. 03. 2005г., съгласно т.4.1 от договора.
Въз
основа на представеното по делото заявление от 29. 12. 2004г., съдът е приел,
че ответникът е депозирал същото за издаване на кредитна карта на 29. 12.
2004г., като е поискал извършване на първа транзакция в полза на “Технокомерс”
в размер на 765,55лв. Съдът е отбелязал, че това заявление е било уважено и е
била издадена кредитна карта на В.Д., както и че сумата от 765,55лв. е била
преведена от кредитната институция за закупуване на движими вещи от него.
Съдът е
отбелязал, че представените от ищеца общи условия представляват общи правила за
издаване и ползване на кредитната карта “Euroline”, но от тях не се установява какво е било задължението
на ответника по сключения договор. Съдът е отбелязал, че по делото не са
представени доказателства, от които от които да е видно кога, как и при какви
условия, ответникът е следвало да върне заетата сума, какви лихви и такси и
следвало да заплаща във връзка с ползването на кредитната карта, както и че
липсват доказателства той да е бил запознат с такива условия и да се е съгласил
с тях.
Радомирският
районен съд е отбелязал, че представеното извлечение от счетоводните книги на
ищеца, не установява тези обстоятелства. Отбелязал е, че то не представлява счетоводен
документ по смисъла на чл. от Закона за счетоводството, а е частен
свидетелстващ документ, като отразеното в него е оспорено от ответника.
Съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55, ал.1 от Търговски закон е приел, че записването
в счетоводните книги на ищеца, удостоверяващо изгодно за него обстоятелство има
доказателствена сила, когато същият докаже, че счетоводството е водено редовно.
Отбелязал е, че вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза е
извършило проверка на място на адреса на управление на дружеството, но не му е
бил предоставен достъп до счетоводството и не са му били предоставени данни за
счетоводните записвания за процесния период, поради което вещото лице е било в
обективна невъзможност да извърши проверка и да даде отговор дали
счетоводството е водено редовно. Съдът е посочил, че изводите на вещото лице в
представената експертиза, за дължимите от ответника суми, се основават само на
извлечението от сметката на ответника, съхраняваща се при ищеца.
Съдът е
отбелязал, че след като доказателствената тежест за доказване на иска е била
върху ищеца и същият не е установил редовното водене на счетоводството, то
претенцията на ищеца се явява неоснователна, поради което е направил извод, че
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото е
посочил, че на ищеца не следва да се присъждат разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно и допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата :
Само първият
довод, развит във въззивната жалба, че ответникът е бил запознат с Общите
условия, се явява основателен. Видно от приложените заявление за издаване на
кредитна карта, в предпоследното каре, картодържателят е декларирал, че е
запознат с общите условия на договора и разбира, че BRS има право да отхвърли настоящето заявление, без да посочи причина за това,
след което е положен неговия подпис. Тези общи условия /дребен шрифт/ са приложени
на гърба на заявлението /гърба на л.9 от делото/.
Доводите
във въззивната жалба, с които жалбоподателят се позовава на тези Общи условия,
за установяване основателността на иска, се явяват неоснователни. В последното
каре на общите условия за отбелязани размерите на различните видове такси,
както и размерите на лихвените проценти /за покупки и за теглене в брой/, но от
тях не може да се направи извод нито какъв размер на кредит е ползвал картодържателят
В.Д., нито какъв е размера на неговите задължения. Що се отнася до позоваването
на чл. 16, ал.1, б. “Б” от тези Общи условия, Пернишкият окръжен съд следва да
отбележи следните две обстоятелства : Обстоятелството, че там е предвидено
невъзможност за оспорване от страна на картодържателя на месечното извлечение
на сметката, ако то не е било оспорено в период от 30 дни от получаването му, е
неоснователно. Тази клауза не може да дерогира възможността за оспорване на
задължението в заповедното производство, чрез подаването на възражение по реда
на чл. 414 от ГПК, както е сторено. Второто обстоятелство е, че по делото
липсват доказателства за връчването на което и да било месечно извлечение до В.
Д..
Приложеното
към заключението на вещото лице Н.И., извлечение, е било предоставено на вещото
лице от страна на ищцовото дружество и то има характер на частен документ, но
след като на вещото лице не е бил осигурен достъп до счетоводството на банката,
по нейна вина, то няма данни счетоводството да е водено редовно.
Освен
това съдът следва да отбележи, че има разминаване в сумите : в това извлечение
е посочена като дължима сумата 5116,20лв., от която : 971, 33лв. дължими като
главница, 1760,01лв. дължими като договорна лихва и 2384,86лв. дължими като
такси, а в исковата молба, базираща се на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, както и в самата заповед, като дължима сума е
посочена 5116,20лв., от която : 971,33лв. главница, 59,89 договорна лихва,
56,60лв. наказателна лихва и 4028,38лв. такси.
Следователно
ищецът не е доказал основателността на иска си и неговия размер, поради което
обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно.
Въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият
ответник претендира присъждане на разноски, но по делото няма доказателства да
е направил такива
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване /всеки от обективно съединените искове е с цена под 5000лв./.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Потвърждава решение № 306 от 24. 10. 2014г., постановено по гр. д. № 243 / 2014г. по описа на Радомирския районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател :
Членове : 1.
2.