В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пернишки окръжен съд – наказателна колегия, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Виктор Георгиев

Членове: Иванка Шкодрова

Бисер Петров

При секретаря ……………… като разгледа докладваното от съдията Петров въззивно ЧНД N 6/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.

С постановление от 13.10.2014 г. прокурор при Районна прокуратура гр.Радомир е прекратил наказателното производство по дознание № 89/14 г. по описа на РУП Радомир водено срещу виновно лице за престъпление по чл.235 НК в хипотезата на чл.243, ал.1 т.1, вр. чл.24, ал.1 т.1 НПК.

Така постановеното постановление е потвърдено с определение № 172/ 01.12.2014 г. по чнд № 453/2014 г. по описа на РС Радомир.

Против така постановеното определение е постъпила жалба от С.С., в която се моли същото да бъде отменено, а заедно с това и постановлението за прекратяване. Основната теза на жалбоподателя е, че от събраните доказателства може да се направи извод за конкретно виновно лице, което следва да понесе предвидената в закона наказателна отговорност.

След преценка на всички доказателства събрани в досъдебната фаза на производството, съдът намери, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

В досъдебното производство, чрез назначената съдебно техническа експертиза е изяснено безспорно, че през 2012 г. от свидетеля Самаринов е издадено позволително за сеч № 27224/ 02.01.2012 г. което е било предназначено и следвало да обхване само дървета в имот № 066034 в землището на с.Байкалско. Същият свидетел, поради това, че не е определил правилно границата между този имот и собственият на жалбоподателя- № 066037 е маркирал дървета за сеч и в последният. По така издаденото позволително и въз основа на направеното маркиране с жълта боя, сечта е извършена от свидетеля Красимир Димитров действуващ в периода март-юни 2012 г. като ЕТ “Красимир Димитров-А”. Неправомерно от имота на жалбоподателя Стоянов е добита дървесина от вида “Зимен дъб” в размер 40.13 куб.м.

Гореизложеното е установено безспорно както от прокуратурата, така и от районния съд. Правилни са изводите за това, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер. Свидетелят Димитров е сякъл и извозвал дървесина от горския фонд въз основа на издадено му позволително за сеч и след надлежна маркировка. Същият не е сякъл дърва извън указаното му място. Обстоятелството, че погрешно са били маркирани дърва в имот № 066037 не може да му се вмени като вина.

От друга страна неправилното определяне на границата между имоти №-а 34 и 37 от страна на лесовъда Самаринов може в случая да обуслови само и единствено административна и /или/ дисциплинарна отговорност, но не и наказателна такава защото действията му не изпълват състава на предвидено в Наказателния кодекс престъпление.

Пострадалият Стоянов може да потърси обезщетение за причинените му щети по граждански път.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.7 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава определение № 172/ 01.12.2014 г. по чнд № 453/2014 г. по описа на РС Радомир.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.