Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр.Радомир, 12.11.2014
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Радомирският
районен съд, в публичното заседание на 16
октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Районен
съдия: А. И.
при участието на секретаря В.К., изслуша докладваното от съдията наказателно административен характер дело N 284 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./30.05.2014 г., на Началника на РУП към
ОДМВР- П., РУ- Р., на жалбоподателя М.Д.Й., ЕГН **********,***, ., ЕГН **********,
са наложени следните административни наказания: по чл.174, ал.1 от ЗДвП–
„глоба” в размер на 600 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от
7 месеца и по чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 10 лв.,
като на основание Наредба № . на МВР са отнети общо 10 точки.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител- адв.Б.Б.,*** обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло, като алтернативно моли съда да намали размера на наказанията.
Наказващият орган- Началника на РУП към ОДМВР- П., РУ- Р., редовно призован
не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище,
че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно
постановление бъде потвърдено.
Р.п.Р. редовно уведомена, не е изпратила представител в съдебно заседание и
не е изразила становище по жалбата.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № ./02.05.2014 г.
на В.Д.- мл. автоконтрольор в сектор ПП към РУП- Р.. Според констатациите в
същия, на същата дата, в 21.25 ч., в гр.Р., по ул.”Б.”, срещу частен дом №., в
посока ул.“Ч.“, жалбоподателят е управлявал л.а.“С.- К.“, с рег. № РК . ВА,
негова собственост. Водачът е бил изпробван с техническо средство за употреба
на алкохол, като техническото средство Алкотест дрегер . № ., отчело концентрация на алкохол в
кръвта 0.91 на хиляда. Водачът не е представил контролен талон съм свидетелство
за управление на МПС. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско
изследване № . и бил изпратен до ФЦСМП- Р., но същият не е дал кръвна проба.
Разпитан в качеството си на свидетел актосъставителят В.Д. потвърждава
изцяло фактическата обстановка, установена с АУАН. Свидетелят
си спомня, че около 21,00 часа на
ул.”Б.”, в гр.Р., правейки
обход на маршрута, патрулът е забелязал л.а „С.- К.„ който се
движел по ул.”Б.”, посока ул.”Ч.”. Заедно
със свидетеля по акта решили да извършат
проверка на водача за алкохол. След като му бил подаден звуков и
светлинен сигнал водачът спрял. Свидетелят
Д. слязъл, представил се на водача и поискал документите на водача
и на автомобила. При извършената проверка се установило, че
автомобилът е спрян от движение, а водачът-
жалбоподателя М.Й. лъхал на алкохол. След като била
извършена проверка с „А.Д. .”, № ., пробата показала наличие
на 0,91 промила алкохол в кръвта. След това бил
издаден талон за кръвна проба на водача, който би изпратен
до
ЦСМП. Служителите по- късно разбрали, че жалбоподателят
не
е дал кръвна проба. При проверката жалбоподателят
представил свидетелство за управление на МПС, но не и контролен талон. Свидетелството
за управление на МПС № . било иззето при съставянето на акта. Актът за установяване на административно нарушение бил подписан от
актосъставителя, от свидетеля по акта и от жалбоподателя- без възражения от
последния.
Въз основа на съставения АУАН, Началникът
на РУП към ОДМВР- П., РУ- Р. издал обжалваното наказателно постановление № .30.05.2014
г., с което на жалбоподателя М.Д.Й., ЕГН **********,***, 32, ЕГН **********, са
наложени следните административни наказания: по чл.174, ал.1 от ЗДвП– „глоба” в
размер на 600 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 7 месеца
и по чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 10 лв., като на
основание Наредба № на МВР са отнети общо 10 точки.
Видно от представената справка, на жалбоподателя е налагано наказание по
чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП- „глоба“, в размер на 300 лв.
От правна страна.
При съставянето
на Акта за установяване на административно нарушение от свидетеля В.Д., като
законни разпоредби, които са били нарушени, съгласно разпоредбата на чл.42, т.5
ЗАНН, са посочени чл.5, ал.3, т.1, и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Първият текст
въвежда забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, а
според втория текст вменява в задължение на същия да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него.
В преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни до
доказване на противното. От друга страна, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № /1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено. В настоящия казус, наличните доказателства и най- вече
показанията на разпитания по делото свидетел изцяло подкрепят отразеното в акта
и същите установяват извършването на визираните в наказателното постановление нарушения.
Разпоредбата на чл.174, ал.1 ЗДвП гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500
до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух.” Осъществяването на състава на административното нарушение от страна на
жалбоподателя се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
техническото средство и от показанията на разпитания по делото свидетел.
Безспорно е установино и
нарушението по чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП. Текстът гласи: „Наказва се с глоба 10
лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство”. Свидетелят потвърждава отразеното в АУАН, че водачът не е носел в себе
си контролен талон към свидетерство за регистрация на МПС.
По
отношение на определяне
на наказанията.
Разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗАНН предвижда същото да бъде определено съобразно
разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, като накаващият орган, съгласно ал.2, следва да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. По делото не се събраха доказателства за наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства. На жалбоподателя е налагано още едно наказание по
ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че наказващият орган е определил правилно
наказанието „глоба“ по чл.174, ал.1 ЗДвП, като е наложил такова малко над
предвидения минимум от 500 лв., а именно- 600 лв. Същото се отнася и до
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. При това наказание
предвидения минимум е 6 месеца, като наказващият орган правилно и
законосъобразно е определил 7 месеца. По отношение на наказанието по чл.183,
ал.1, т.1 ЗДвП наказвашият орган е наложил единственото такова предвидено в
закона по вид и размер.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, предлож.І-во от ЗАНН,
съдът
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ./30.05.2014 г., на Началника на РУП към
ОДМВР- П., РУ- Р., с което на жалбоподателя М.Д.Й., ЕГН **********,***, ЕГН **********,
са наложени следните административни наказания: по чл.174, ал.1 от ЗДвП–
„глоба” в размер на 600 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от
7 месеца и по чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 10 лв.,
като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10
точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки административен съд
на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на
съобщенията.
Районен съдия: