Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Радомир, 06.11.2014г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на  петнадесети октомври през двехиляди и четиринадесета година, в състав:

 

Районен съдия: И. П.

 

при участието на секретаря Т.П., като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 326 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №..  началникът на сектор ПП към ОДМВР гр.Перник е наложил на жалбоподателя С.П.  административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по  чл.139, ал.5, на основание чл.179, ал.3, т.4  от ЗДвП .

Недоволен от така наложеното му наказание П.  по   подробно изложените в жалбата си и в с.з. от процесуалния си представител доводи моли съда да отмени изцяло наказателното постановление поради обстоятелството ,на първо място ,че не  извършил административното нарушение, за което му е наложено административно наказание с атакуваното наказателно постановление,като изцяло оспорва фактическата обстановка .Освен това на второ място в жалбата се навеждат доводи , че е налице  допуснато съществено процесуално нарушение при издаването  на обжалваното НП  като  е нарушена разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно  не е посочено от  адмиинстартивно-наказващия орган в атакуваното НП  точно  мястото  на извършване на адм. нарушение .Освен това се твърди ,че е  налице противоречие между цифровото и словесно изписване в наказателното постановление на нарушената норма ,което също представлява съществено процесуално нарушение налагащо отмяната му.

Административно-наказващият орган , редовно и своевременно призован, не е изпратил представител и  е представил писмено становище ,с което моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура гр.Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

От фактическа страна.

По делото се установява, че на 07.05.2014 година в 17.30 часа в община Радомир на път .на пътен възел с.Долна Диканя   служители на ПП към ОДМВР гр.Перник  са  спрели за проверка жалбоподателя П. ,който управлявал МПС- л.а Ф. Г. с рег.№. без да има заплатена винетна такса за движение по Републиканската пътна мрежа съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.Свидетелят Р.В.  на длъжност мл. автоконтрольор при ПП към ОДМВР гр.Перник е    съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя П.  ,като свидетел по акта е Р.Т. също служител  при ПП към ОДМВР.  Въз основа на цитирания АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.Актосъставителят В. разпитан в хода на съдебното следствие  поддържа изложената фактическа обстановка в процесния АУАН и  категорично заявява, че жалбоподателя не е  имал заплатена винетна такса и залепен стикеркъм момента на проверката ,като при проверката не е представил документ за заплатена винетна такса.Свидетелят В. уточнява, че проверката е извършена на пътен възел  находящ се на път Е-79, като жалбоподателят е управлявал автомобила движейки се по първокласния път Е-79 в посока от град Перник към град  Дупница .Свидетеля В. зявява,че в процесния АУАН местоизвършването на административното нарушение е посочено като път І-1 , а в НП  път Е-79 , но се касае за един и същ път и  едно и също място  на констатиране на административното нарушение ,тъй като първата е българската номерация на пътя, а втората е международната номерация.Неподкрепени с никакви гласни или писмени доказателства ,в този смисъл са твърденията на жалбоподателя,че не е извършил адм. нарушение ,за което му е наложено наказание с атакуваното НП.Разпитаната в хода на производството по делото свидетелка на защитата Н. Ш. заявява, че не знае дали жалбоподателят е имал заплатена винетна такса ,тъй като самата тя не е шофьор и никога не е била и няма понятие относно тези изисквания.

Относно възражението на защитата, че адм. нарушение е констатирано в участък от пътя ,които не е посочения първокласен път в атакуваното НП, то съдът намира същото за неоснователно и недоказано.Актосъставителя В. е категоричен и заявява, че адм. нарушение е констатирано на път Е-79 преди  пътен възел на с.Долна Диканя,общ.Радомир,като  същият подробно описва посоката на движение на автомобила и цялата фактическа обстановка.Съдът не дава вяра на показанията на св.Надка Шишкова, която е близък роднина на жалбоподателя и показанията й целят да подкрепят защитната теза  на защитата ,че П. не е извършител на адм.нарушение, а именно ,че проверката е извършена на пътя към с.Друган,общ.Радомир.На първо място свидетелката Ш. по време на съдебното следствие заявява, че не е шофьор и никога не  е била запозната с ЗДвП ,на второ място същата сочи ,че е седяла на задната седалка на управлявания от жалбоподателя автомобил ,заявява, че не е разбрала защо и какъв акт за установяване на адм.нарушение му е съставен на жалбоподателя ,а само и единствено твърди ,че си спомня ,че проверката е извършена на пътя за с.Друган,общ.Радомир ,предвид на това  съдът не дава вяра на показанията на тази свидетелка ,още повече, че проверяващите служители ,които видно от процесния АУАН и НП са служители на ПП към ОД на МВР гр.Перник, не разполагат с правомощия да извършват проверка на автомобилите движещи се на територията на Община Радомир ,каквито правомощия имат  единствено служители на РУП гр.Радомир .Служителите на ПП към ОДМВР гр.Перник имот правомощия да осъществяват контрол на движението на първокласните пътища на територията на областта.Освен това свидетелката Ш. ,която се е возела в процесния автомобил също, както и актосъставителя  В. заявява ,че автомобила се  е движил  от кв.Църква ,по посока към с.Друган  т.е по път Е-79 ,след което жалбоподателя е  завил в посока към самото село Друган ,находящо се на територията на Община Радомир.

Съдът намира за неоснователни и правнонеаргументирани  доводите на защитата ,че са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на процесното НП, не е налице на първо място несъответствие между словесното и  цифрово изписване на извършеното от П. адм.нарушение.Посочено е в НП ,че същият е управлявал МПС  по Републиканската пътна мрежа без да има заплатена винетна такса и точно и законосъобразно от административно-наказващия орган е посочена нарушената разпоредба ,а именно чл.139  ал.5 от ЗДвП .Несъстоятелни са и  доводите на адвокат-защитника на жалбоподателя  ,че е нарушена и разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5  от ЗАНН и ,че не  е отразено в НП точно мястото на извършване на административното нарушение .Административно-наказващия орган е посочил точно и ясно мястото на извършване на адм.нарушение посочвайки чрез утвърдената номерация на пътищата в Република България точно местоизвършване на адм.нарушение.В този смисъл са несъстоятелни доводите на защитата ,че посочването само на номерацията на пътя не е точно посочване на мястото  на нарушението ,а са само географски координати ,напротив уточняване на местоположението на едно МПС на територията на Република България движещо по нейната Републиканска пътна мрежа не би могло да бъде посочено по точно от посочване на номерацията на пътя ,по който се движи то и  населеното място ,в което се намира,какъвто е и настоящия случай.Относно възражението на защитата ,че не е посочен вида на автомобила управляван от П. с оглед наложеното му наказание, то този довод на защитата е също несъстоятелен в атакуваното НП е посочено ,че жалбоподателя управлява“ лек автомобил-Ф. г. с рег.№., а и по данните по делото и показанията на разпитаните свидетели липсват доказателства да е управлявал друг вид пътно превозно средство  извън посоченото в санкционната правна норма на чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП ,на основание на която на П. е  наложено административното наказание.Освен това в атакуваното наказателно постановление е посочено „Управлява по Републиканските пътища пътно превозно средство за превозз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата ,с което виновно е нарушил чл.139 ал.5 от ЗДвП“.

По изложените съображения и правни доводи настоящият състав намира,че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно  и законосъобразно.Относно размера на наложената глоба ,то тя е с точно фиксиран от законодателя размер за този вид административно нарушение и не подлежи на преценка от съда относно размера й.

Относно  евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН,то настоящият състав на решаващи съд намира,че за този вид административно нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП не би могло да се приложи тази разпоредба.Незаплащането на винетна такса само по себе си е административно нарушение, с чието извършване автоматично се нарушава установения ред на държавно управление съгл. чл.6 от ЗАНН ,същото винаги е извършено виновно и не  би могло да се приеме, че в един случаи и за едни лица това деяние е маловажно, а за други не.Във всички случай то има една и съща обществена опасност и по един и същи начин нарушава установения ред на държавно управление.

        Водим от изложените съображения и в същия смисъл, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  №.. ,с което  началникът на сектор ПП към ОДМВР гр.Перник е наложил на С.П. с ЕГН:********** ***  административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по  чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, т.4  от ЗДвП .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, заедно с мотивите.

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: