Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Радомир, 14.11.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, VІ-ти състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Татяна Тодорова

при секретаря: И.С. и прокурора: ................ като разгледа докладваното от съдията НАХД № 327 по описа на РРС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.” ООД с ЕИК 113025951 със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Б.Г.” № .., представлявано от управителя С.К.З. срещу наказателно постановление № 14-0000157 от 02.07.2014 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Перник, с което за нарушение по чл.11, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.4, т.2 от Наредба № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) му е административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок и моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено. В жалбата твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона – в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 вр. чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, както и е явно необосновано, като наложената санкция е неправилно определена – в нарушение на чл.413, ал.2 от КТ и чл.12, чл.27, ал.2 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адв. С. поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Перник в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – ю.к. М. оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Районна прокуратура гр. Радомир не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2014 г. свидетеля Н.Й. М., заемащ длъжност „етикировач” при „С.” ООД, бил на работа и изпълнявал служебните си задължения, които се изразявали в преброяване на продукция. Бил изпратен на обект производствена база гр. Радомир, ул. „И.В. № ., стопанисван от жалбоподателя и находяща се територията на „Галко” АД. По това време служители на „С.” ООД трябвало да натоварят 185 броя оградни пана за временна ограда върху камион модел „Волво”, тип „прицеп” с рег. № РК . ВА, които следвало да натоварят на три пъти по 65 броя пана. Товаренето на паната се извършвало ръчно и с помощта на мотокар. Свидетеля се качил на камиона, за да преброи натоварените оградни пана, но не преброил 65 броя пана, а преброил 63 броя натоварени оградни пана. Поради това обяснил на товарещите служители на жалбоподателя, че следва да натоварят точната бройка пана върху камиона от 65 бр. Докато М. обяснявал на колегите си, че не са натоварили точната бройка пана, паднал от камиона на земята.

За станалата злополука бил подаден сигнал в Д „ИТ” – Перник. На място на злополуката пристигнали свидетелите П.Т.П. и Ч.В.П. и двамата служители на Д „ИТ”, които извършили проверка. При извършената проверка П. и П. установили, че М. е паднал от камиона, тъй като натоварения върху него товар се е преобърнал и така е наранил свидетеля. Проверяващите установили, че товарът се е преобърнал, тъй като по време на товаренето му жалбоподателя, в качеството му на работодател не е осигурил и предоставил на работещите, изпълняващи ръчно пренасяне и поддържане на тежести подходящи технически средства против преобръщане на товара. Констатираното по време на проверката било обективирано в протокол за извършена проверка, екземпляр от който бил връчен на С.З., в качеството му на управител на жалбоподателя на 19.06.2014 г., което обстоятелство последният удостоверил с подписа си, поставен под протокола.

За установеното по време на извършената проверка свидетеля П.Т.П. дал докладна записка до Директор „ГДИТ” в ИА „ГИТ” от 16.06.2014 г., в която посочил, че по време на проверката е установено, че злополуката е станала с лицето Н.Й. М. – общ работник при товарни работи (товарене на магистрални мрежи) на тежкотоварен автомобил, като при подреждане на мрежите в камиона, последните натежават и се обръщат, като изблъскват пострадалия от камиона, който пада от камиона на асфалта с главата надолу, като получава черепно – мозъчна травма.

За станалата злополука с Н. М. на 16.06.2014 г. И.М.Г. – „техник продукция” в „С.” ООД дал обяснение, в което посочил, че на 13.06.2014 г. към 14:00 часа изпратил в „Галко” лицата К. Л. и Г.Ч., със задача да натоварят оградни пана на камион, като заедно с тях изпратил и Р.Г. – механик при жалбоподателя и Н. М., на който поставил задача да брои натоварените оградни пана В 15:30 часа се обадил на Г. за да провери дали са натоварили, но тя му отговорила М.е паднал от камиона и с него е в Бърза помощ. Г.И.Ч. също дал обяснение за злополуката на 16.06.2014 г., в което посочил, че при извършване на товаро – разтоварна работа е станал инцидент, като при изправяне на пана на камион, той и Кр. Л.подавали на Р.Г. и Н.Й., като в един момент паната полетели към тях и при удар по него, той отскочил на 2-3 метра и при обръщане видял, колегата до асфалта на камиона.

При тези обстоятелства на 19.06.2014 г. П. в присъствието на П. и З., в качеството на управител и представляващ „С.” ООД, съставил акт № 14-0000157 за установяване на административно нарушение от 19.06.2014 г. (АУАН), в който като нарушение приел това, че на 13.06.2014 г. при извършена проверка в обект на контрол, „производствена база”, находящ се в гр. Радомир, ул. „И.В.” № . стопанисван от “С.” ООД по повод станала трудова злополука е установено, че жалбоподателя, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ не е осигурил и предоставил на работещите, изпълняващи ръчно пренасяне и поддържане на тежести, подходящи технически средства против преобръщане на товара (метални огради), подредени в тежкотоварен автомобил, марка „Волво” с рег. № РК .. ВА, при което товарът се преобръща и предизвиква трудова злополука. Описаното в АУАН актосъставителя квалифицирал като нарушение по чл.11, ал.2 от ЗЗБУТ и чл.4, т.2 от Наредба № 16/1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести. Така съставения акт бил предявен на З., в качеството му на представляващ жалбоподателя и екземпляр от него му бил връчен, като в акта З. `в графа: „обяснения или възражения на нарушителя”, вписал собственоръчно “С.К.З., не се чувствам нарушител и за това се подписвам не по свое желание”.

За станалата злополука било проведено разследване от ТП на НОИ – Перник от комисия в състав: инж. Е.К. Т. – „главен инспектор по осигуряването” в ТП на НОИ Перник, инж. П.Т.П. – „гл. инспектор” в Д „ИТ” – Перник, В. Г.М. – длъжностно лице по БЗР при осигурителя в КУТ и Р.В.Г. – техник – механик, представител на работниците и служителите в КУТ, за което и бил съставен протокол № 3 от 26.06.2014 г., за резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 13.06.2014 г. с Н.Й. М.. При извършеното разследване било установено, че оградните пана с размер 3500 мм х 2000 мм и тегло 17.44 кг, които са облегнати на борда на товарния автомобил се обръщат, променяйки ъгъла на наклона си, при което се връщат обратно на вилицата на мотокара, като в същото време, пострадалия пада от платформата на автомобила, която е на височина около 1 м. над земята и получава контузия на главата – фрактура на черепа отляво и травматичен субарахноидален кръвоизлив. Така съставения протокол бил получен от жалбоподателя на 04.08.2014 г. с вх. № 094.

С разпореждане № 17 от 26.06.2014 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ гр. Перник, злополуката станала с Н.Й. М. на 13.06.2014 г. е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на дружеството жалбоподател не постъпили допълнителни писмени възражения, поради което и въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН, Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Перник издал оспореното наказателно постановление № 14-0000157 от 02.07.2014 г., в което възпроизвел констатациите по акта, и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, на “С.” ООД наложил административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева.

По делото са разпитани свидетелите П.Т.П. и Ч.В.П., които потвърждават констатациите по АУАН. Разпитан е и пострадалото лице Н.Й. М., който в показанията си твърди, че на 13.06.2014 г. е изпълнявал служебните си задължения, като е преброявал натоварени върху товарен камион оградни пана за временна ограда, които пана били товарени изправени вертикално и обезопасявани с колани, поставяни от шофьора на камиона, като това обезопасяване било достатъчно и не се налагало друг вид обезопасяване на товара.

Представена е и работна инструкция за безопасност при товаро – разтоварни дейности и ръчна работа с тежести от 20.06.2012 г. при жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка, както и тези събрани в хода на делото и в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите: П.Т.П., Ч.В.П. и Н.Й. М..

По доказателствата:

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви и дават възможност на съда да установи описаната по – горе фактическа обстановка. Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели П.Т.П. и Ч.В.П., които съдът намира за обективни, логични, последователни и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал. При постановяване на настоящето решение съдът кредитира и показанията на свидетеля Н.Й. М., тъй като свидетеля пресъздава свои лични непосредствени възприятия от товаренето на оградните пана, както и от станала злополука, дотолкова доколкото самият той си спомня, предвид, че именно този свидетел е пострадалото лице при станалата злополука. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че жалбоподателя “С.” ООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ не е осигурил и предоставил на работещите, изпълняващи ръчно пренасяне и поддържане на тежести, подходящи технически средства против преобръщане на товара (метални огради), подредени в тежкотоварен автомобил, марка „Волво” с рег. № РК .. ВА, при което товарът се преобръща и предизвиква трудова злополука.

В хода на делото жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да доказват различни от канстатираните с АУАН и НП обстоятелства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

По приложението на процесуалния закон.

При провеждане на административно наказателното производство, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Перник. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат посочените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е описано пълно, ясно и точно от правна страна, като са посочени всички съставомерни елементи на нарушението. С оглед на това, нарушителят е могъл да разбере в какво се изразява то. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.

По приложението на материалния закон:

Съгласно чл.11, ал.2 от ЗЗБУТ в случаите, когато ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести не може да се избегне, се предприемат организационни мерки и се използват подходящи средства за намаляване на увреждането на здравето и риска от злополуки на работещите лица, а по силата на чл.4, т.2 от Наредба № 16/1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, във всички случаи, когато ръчната работа с тежести не може да бъде избегната, работодателят осигурява и предоставя на работещите подходящи технически средства. Диспозицията на нормите вменява на адресатите си, каквото качество има жалбоподателя, в качеството му на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, да предприеме организационни мерки и се използват подходящи средства за намаляване на увреждането на здравето и риска от злополуки на работещите лица, както и да осигури и предостави на работещите подходящи технически средства, когато ръчната работа с тежести не може да бъде избегната. Легално определение на „ръчна работа с тежести” е дадено в § 1, т.1 от ДР на Наредба № 16/1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 16/1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести „ръчна работа с тежести" е всяко пренасяне или поддържане на тежест от един или повече работещи, което включва вдигане, носене, поставяне, бутане, теглене, или преместване на тежести.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 13.06.2014 г. е станала злополука в гр. Радомир със свидетеля Н.Й. М.при изпълнение на служебните му задължения товарене на оградни пана върху товарен автомобил марка „Волво”, тип „прицеп” с рег. № РК .. ВА, което не се спори по делото. Не се спори и факта, че работещите при жалбоподателя са извършвали ръчна работа с тежести, тъй като оградните пана са товарени ръчно от работници на жалбоподателя с помощта на мотокар. Не се спори, че и паната са товарени изправени вертикално, облегнати на борда на товарния автомобил, като се преобръщат и по този начин причиняват нараняванията които е получил Михайлов. Жалбоподателя твърди, че контролните органи, респ. АНО не е посочил, точно какви технически средства против преобръщане на товара е следвало да осигури „С.” ООД на работещите при него лица.

Със съставения АУАН, както и последвалото НП, отговорността на жалбоподателя е ангажирана, за това че не е осигурил и предоставил на работещите, изпълняващи ръчно пренасяне и поддържане на тежести подходящи технически средства против преобръщане на товара. По силата на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, жалбоподателя в качеството му на работодател, самостоятелно наемащ работещи, е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места, като по силата на ЗЗБУТ и Наредба № 16/1999 г. именно в неговите прерогативи е предоставена преценката за определяне на подходящите технически средства при ръчна работа с тежести, като съобрази нормите на ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Такива подходящи технически средства при ръчна работа с тежести не са определени от жалбоподателя и в представената по делото работна инструкция по безопасност. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателя, в качеството му на работодател не е осигурил и предоставил на работещите, изпълняващи ръчно пренасяне и поддържане на тежести подходящи технически средства против преобръщане на товари.

С оглед горе изложеното настоящият съдебен състав намира, че чрез бездействието си жалбоподателя е осъществил всички елементи от състава на описаното в АУАН и НП административно нарушение от обективна страна, като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, който установява обективна (безвиновна) отговорност за юридически лица и еднолични търговци, изследването за наличие на вина на нарушителя не е предмет на настоящето производство.

За този вид административни нарушения законодателят е предвидил и съответната административно-наказателна санкция в разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ, а именно „имуществена санкция” в размер от 1500 до 15000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на закона в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, а съгласно ал.2 на същия член, при определяне на наказанието се взема предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В разглеждания случай допуснатото административно нарушение е за първи път. Същевременно съдът отчете, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателя след направената от контролните органи констатация е отстранил нарушението. Безспорно от нарушението са настъпили и вредни последици, тъй като свидетеля М. е претърпял злополука, призната по предвидения в закона ред за трудова такава, поради което съдът намира, че на жалбоподателя правилно и в съответствие със степента на обществена опасност на нарушението, правилно му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер от 2000.00 лева, малко над минималния установен размер в нормата на чл.413, ал.2 от КТ.

С оглед горе изложеното оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление наказателно постановление № 14-0000157 от 02.07.2014 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Перник, с което на „С.” ООД с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Благой Гебрев” № 18/3, представлявано от управителя С.К.З., за нарушение по чл.11, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.4, т.2 от Наредба № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: