Р Е Ш Е Н И Е

гр.Радомир, 13.11.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, наказателно отделение, пети състав, в публичното заседание на 14 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Районен съдия: А. И.

при участието на секретаря В.К., изслуша докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 362 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./30.06.2014 г. на началника на РУП към ОДМВР- П., РУ- Р.– Р., на жалбоподателя Х.Й.С.,***, ЕГН **********, е наложено административно наказание по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв., като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 6 точки.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представител- адв.С.И. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Наказващият орган началник на РУП- Р., редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като наказателното постановление бъде потвърдено.

Р.п.Р. редовно призована не е изпратила представител в съдебно заседание и не е изразила становище по иска.

Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което съдът следва да се произнесе по същество. Същата е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № ./05.06.2014 г. на И.П.И. ***. Според констатациите в същия, на упоменатата дата, около 18.15 ч., в гр.Р., ул.„Д.” с кръстовището с ул.“Л.“, в посока с.Ч. м., жалбоподателят е управлявал л.а. „М.” Ц . Д“, с рег. № М . ВС, собственост на Н. В. Х., като по време на движение е бил без обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.

Актът бил съставен на място и бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от жалбоподателя. В графата за обяснения и възражения последният е записал следното: „Не няма нарушението е вярно“.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение началника на РУП към ОДМВР- П., РУ- Р.– Р. издал обжалваното наказателно постановление № ./30.06.2014 г., с което на жалбоподателя Х.Й.С.,***, ЕГН **********, е наложено административно наказание по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв., като на основание Наредба № Iз-2539 на

Разпитани в качеството си на свидетели актосъставителят И.И. и свидетелят по акта Н.Х. потвърждават констатациите по АУАН. Актосъставителят И. е заявил, че двамата с колегата Х. и колегата С. били на дежурство, когато от ул.„Л.” на кръстовището с ул.”Д.” видели автомобилът, управляван от С.. Тръгнали по него и след подаден звуков и светлинен сигнал той спрял. Служителите се представили и взели документи за проверка. Обяснено било но жалбоподателя, че трябва да дойде, защото е извършил нарушение. Той не възразил и при съставянето на акта написал „Нямам възражение, написаното е вярно”. Свидетелят ясно е възприел, че жалбоподателят по време на управлението е бил без обезопасителен колан. Нарушението било установено на около метър от автомобила и това била причината за спирането.

Свидетелят Н.Х. също си спомня, че на 15.06.2014 г., съвместно с колегата И.И. извършвали обход в централната градска част и на ул.”Д.”, в близост до кръстовището с ул.”Л.” забелязали л.а „М.” с рег. № М . ВС, водачът на който управлявал без поставен обезопасителен колан. Служителите тръгнали след автомобила и в по- удобен участък от пътя го спрели. При извършената проверка се установило, че водач е Х.Й.С.. Същият не дал някакво обяснение, че има причина разрешена от закона за неизползване на обезопасителен колан, за което И.И. съставил АУАН, който акт водачът С. подписал лично като вписал „Нямам възражения. Вярно е”. Според свидетеля, водачът сам попълнил възраженията и никой не му е диктувал какво да пише.

В противовес на тези показания са показанията на свидетеля А. Д.. Същият твърди, че в края на месец юни жалбоподателят, с когото са приятели дошъл да го вземе от вкъщи и да го закара в кв.121, в гр.Р., защото колата му била счупена. Те се движели по ул.„Д.”, когато патрулката излязла от към ул.”Л.” и малко по–нагоре се изравнила с тях. Служителите пуснали бурканите и казали да карат по тях. Свили към заведението ”С.” и полицаят при слизането поискал документите за проверка. Жалбоподателят си свалил колана, за да може да си вземе документите от жабката. Полицаят му направил акт за без колан. Според свидетеля, жалбоподателят, който бил пълен, казал: „Аз не мога да се сгъна, ако не сваля колана”. Според свидетеля, шофьорът преди това е имал подобен проблем и му казал: „Аз без колан вече не карам”.

Съдът дава вяра на първите двама свидетели. В показанията си, които са непротиворечиви и взаимно се допълват, И. и Х. твърдят, че са видели от непосредствена близост, че жалбоподателят е без предпазен колан по време не движение. Версията на третия свидетел се появява чак на фазата на съдебното следствие, като при съставянето на АУАН жалбоподателят изрично е отбелязал, че няма възражения и дори, че нарушението е вярно.

От правна страна.

Отговорността е ангажирана по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 ЗДвП, който текст гласи: „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска“. В АУАН на основание чл.42, т.5 ЗАНН като нарушена разпоредба е посочен чл.137а, ал. 1 ЗДвП, който вменява в задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, като нарушена разпоредба е посочен чл.137а, ал. 1, предл. 1 ЗДвП. Упоменато е, че водач на МПС от категории М1, М2, N, N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Не се посочва категорията на управляваното МПС по категоризацията в същата разпоредба. Съдът намира пропускът за несъществен. Дори и без надлежна конкретизация, жалбоподателят е бил наясно, че управляваният от него автомобил е от категорията, която изисква ползването на обезопасителен колан, тъй като нормата на чл. 149, ал.1, т.2, б.„а” ЗДвП, указваща описателно отделните категории ППС. Самото упоменаване в АУАН и наказателното постановление, че се касае за лек автомобил, съдът намира за достатъчно, за да бъде направено категорично заключение, че се касае за моторно превозно средство от категорията М1.

Съдът намира, че не се явява съществено и обстоятелството, че съществува разлика в датата на нарушението и датата, посочена от свидетеля Х.. Това е така с оглед факта, че свидетелят си спомня конкретния случай, потвърждава, че върху АУАН е положен неговият подпис и не съществува вероятност да има объркване с друг подобен случай.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр.І-во, предл.І-во ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ./30.06.2014 г. на началника на РУП към ОДМВР- П., РУ- Р.– Р., с което на жалбоподателя Х.Й.С.,***, ЕГН **********, е наложено административно наказание по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв., като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 6 точки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на страните.

Районен съдия: