Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 12.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, VІ-ти състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две
хиляди и петнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т.Т.
при секретаря: И.С. и прокурора: ................ като разгледа докладваното от съдията НАХД № 378 по описа на РРС за
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Н.В. с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № 14-5314-000384 от 28.07.2014 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник, с което за нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева и за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.4, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750.00 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок, като
твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е управлявал л.а.
с прикачено полуремарке с рег. № Р .. ЕХ, тъй като такова превозно средство не
притежава. Сочи, че управлявания от него автомобил е бил с прикачено към него
ремарке, а не полуремарке, като в потвърждение на изложеното в жалбата към
същата е представил копие от свидетелство за регистрация част І. Моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява и не взема становище.
Въззиваемата страна – Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник в съдебно заседание представител не изпраща. В съпроводителното писмо към жалбата моли същата да бъде оставена без последствия, като съда потвърди наложеното на жалбоподателя наказание.
Районна прокуратура гр. Радомир не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2014 година жалбоподателят И.Н.В. управлявал л.а. „Мерцедес Спринтер-316 ЦДИ“ с рег. № Р 3.. ВА, с прикачено ремарке за товарен автомобил „Хумбаур – ХС 250“ с рег. № Р .. ЕХ натоварено с л.а. БМВ Х5. Около 15.35 часа на път І-1, ПВ „Диканя“, общ. Радомир, с посока на движение Дупница – Перник, бил спрян за проверка от свидетелите Р.К.В. и П.М.А. и двамата служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Перник. При проверката проверяващите установили, че няма заплатена допълнителна винетна такса за състава от ППС, като на предното стъкло бил залепен винетен стикер (годишен) от категория „К-3“ и водача управлява с АУАН с изтекъл срок.
При тези обстоятелства свидетеля В., в присъствието на жалбоподателя и свидетеля А., на място срещу И.Н.В. образувал административно наказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение от 01.07.2014 г., като в него актосъставителят приел, че В. виновно е нарушил разпоредбите на чл.139, ал.5 и чл.157, ал.6 от ЗДвП. Така съставения акт бил предявен на жалбоподателя и екземпляр от него му бил връчен, като в акта жалбоподателя собственоръчно вписал, че на винетния стикер е написано, че важи включително и за ремаркета с технически допълнителна маса, не повече от 3,5 тона.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не постъпили допълнителни писмени възражения, поради което и въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление № 14-5314-000384 от 28.07.2014 г., в което приел като нарушение това, че на 01.07.2014 г. в 15:35 часа, в Община Радомир на път Първи клас № Е-79, като водач на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № Р .. ВВ, по път І-1 пътен възел „Долна диканя“ с посока Дупница – Перник, управлява л.а. Р .. ВВ с прикачено полуремарке Р 7302 ЕХ, натоварено с л.а. БМВ Х5, като няма заплатена допълнителна винетна такса за състав от ППС. На предното стъкло е залепен винетен стикер от категория „К-3“. Управлява с изтекъл срок на АУАН и е извършил: 1) Носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок – нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП и 2) Управлява по републиканските пътища ППС по чл.10а, ал.6, т.3, 4 и 5 от ЗП с 2 оси или такова ППС с ремарке с максимална маса по – малка от 12 т., за което е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, по – ниска от нормативно установената за съответната категория – нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, поради което и на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушението по чл.157, ал.6 от ЗДвП на жалбоподателя наложил административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева, а за нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание, чл.179, ал.4, т.2 от ЗДвП, наложил административно наказание „глоба“ в размер на 750.00 лева.
Видно от заповед № Iз - 1745 от 28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи началниците на група в сектор ПП при ОД на МВР са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
По делото са разпитани свидетелите Р.К.В. и П.М.А., които потвърждават констатациите по АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка, както и тези събрани в хода на делото и в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите: В. и А..
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59, ал.2, пр.1 от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление съдът установи, че същото е издадено при съществени процесуални
нарушения, които не могат да се санират във въззивното съдебно производство. Съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на
нарушителя. Това е така, защото АНО при постановяване на оспореното НП не е посочил
ясно и недвусмислено мястото на извършване на нарушението, а от друга страна както
контролните органи, извършили проверката, така и административно-наказващият
орган в издаденото наказателно постановление, са пропуснали съществени елементи
от обективния състав на вменените на жалбоподателя нарушения. Допуснати са нарушения на разпоредбите на
чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като както в съставения
АУАН, така и в последвалото го НП, липсва пълно словесно описание на нарушенията.
В НП в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
административно наказващият орган не е посочил ясно и точно мястото на
извършване на нарушенията. В него АНО е посочил, че възприетите от него
нарушения са извършени от една страна на „….път първи клас № Е-79….” и при
обстоятелства: “... по път І-1, пътен възел „Долна диканя“ Дупница – Перник….”.
Предвид това не става ясно къде точно АНО е възприел, че В. е извършил
нарушенията, поради което не е спазил правилото чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
досежно императивното изискване за вписване в НП на мястото на извършване и
установяване на нарушението. Посочено по този начин мястото на извършване на
нарушението не дава възможност на наказаното лице да организира адекватно
своята защита, а освен това не дава възможност и на съда да разбере къде, на
кое място АНО е възприел, че са извършени нарушенията. С оглед на това
оспореното наказателно постановление е постановено в нарушение на императивното
изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В НП по ясен и недвусмислен начин следва
да бъде посочено мястото, на което АНО е възприел, че жалбоподателя е извършил
нарушенията. Неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
оспореното наказателно постановление. В този смисъл е и решение № 160 от
06.06.2013 г., постановено по к.н.а.х.д. № 149 по описа на ПАС за
По нарушението по чл.157, ал.6 от ЗДвП:
Както в съставения АУАН, така и в последвалото го наказателно постановление нарушението по чл.157, ал.6 от ЗДвП е описано като „…носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок…“, но нито в акта, нито в последвалото го наказателно постановление има пълно описание на нарушението с посочване на релевантните към него факти и обстоятелства. В АУАН не са посочени кога – на коя дата е съставен акта, с какъв номер е, има или не издадено наказателно постановление, за да може съда да провери има или не извършено нарушение от жалбоподателя, съотв. да провери правилно ли е приложен материалния закон както от актосъставителя, така и от АНО.
Съгласно чл.157, ал.6 от ЗДвП - при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190, ал.3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. В чл.157, ал.7 от ЗДвП е предвидено, че при връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно. В случай, че наложената глоба не бъде заплатена, съобразно чл.157, ал.8 от ЗДвП, наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.
Съгласно приложената санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП - за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20.00 лева.
В случая следва да се има предвид и това, че разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП посочва, че актът за нарушението замества контролния талон за период от един месец от издаването му, но тази норма, както и нормата на чл.157, ал.8 от ЗДвП, обаче нямат самостоятелен характер и с тях не е въведено императивно задължение на водач при отнет талон към СУМПС, да носят издадения им АУАН, респ. НП извън регламентираните от правната норма срокове. Когато водачът на МПС управлява МПС без контролен талон със заместващия го АУАН, извън горния срок, той практически нарушава чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съответно административното нарушение по чл.157,ал.6 вр. чл.100, ал.1, т.1от ЗДвП ще е налице, когато водачът управлява МПС в едномесечния срок от съставяне на АУАН, при който е бил отнет и контролния му талон, без същия да носи съставения му АУАН. След изтичане на този срок за водача съществува задължение да носи издаденото му НП, а не АУАН, като в случая едномесечния срок по чл.157, ал.6 от ЗДвП е пряко следствие от вменено с разпоредбата на чл.52 от ЗАНН задължение на АНО да се произнесе по преписката в месечния срок от получаването й.
В този смисъл посочването като нарушена единствено на нормата на чл.157,ал.6 от ЗДвП не представлява пълна и годна правна квалификация на нарушението, а от друга страна непълното описание на нарушението водят до незаконосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл.185 от ЗДвП, респ. ограничават неговото право на защита.
По нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП:
В съставения на жалбоподателя АУАН, актосъставителят не е отразил всички факти от значение за съставомерността на деянието, което включва описание на МПС и категорията му според Закона за пътищата, което определя категорията на необходимия винетен стикер, а се е задоволил само да посочи, че жалбоподателя е управлявал л.а. с прикачено ремарке за товарен автомобил „Хумбаур-ХС 250“ с рег. № Р 7302 ЕХ, натоварено с л.а. БМВ Х5, като няма заплатена допълнителна винетна такса за състава от ППС, без да вземе становище по всички обстоятелства от значение за случая, а в конкретния случай това са въпросите относно осите, масата и максималната тежест на автомобила, респ. ремаркето, което е основополагащо при решаването на въпроса за необходимия винетен стикер. Нормата на чл.139, ал.5 от Закона за движение по пътищата е бланкетна и препраща към разпоредбите на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, но въпросите относно категорията на МПС и дължимата винетна такса са посочени в чл.10а, ал.6 и ал.7 от ЗП. Така според разпоредбата на чл.10а, ал.7, т.2 и т.3 отделна категория са пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, и пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с 2 (две) оси, както и пътните превозни средства по ал.6, т.3, 4 и 5 с 2 (две) оси и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона; друга категория са пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници, с не повече от 8 (осем) места за сядане, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост. Когато обаче такова пътно превозно средство тегли едно или повече ремаркета, с технически обща допустима максимална маса над 3,5 т на едното или общо на състава от ремаркета, за състава се заплаща винетна такса като за пътно превозно средство по ал.7, т.2. От тези законови разпоредби става ясно, че определяне вида на превозното средство зависи от допустимата максимална маса, броя на осите, тегленото ремарке и общата маса на състава. В административно-наказателната преписка обаче не са описани тези съществени за определяне на категорията обстоятелства, поради което направения извод, че не е заплатена допълнителна винетна такса за състава от ППС е напълно немотивиран. Освен това не е посочено каква е била необходимата винетка за описания в АУАН състав на ППС. Затова в наказателното постановление и акта, макар да е посочена цифрово санкционната разпоредба на чл.139, ал.5 от ЗДвП, не са описани релевантните разпоредби към нея, тъй като тя е бланкетна и препраща за част от своето съдържание към разпоредбите на Закона за пътищата, каквито разпоредби не са посочени в АУАН, както и не са описани обстоятелствата, които от обективна страна да осъществяват състава на административното нарушение. С оглед горе изложеното вмененият състав на нарушение, както при съставяне на АУАН, респ. при издаване на последвалото го наказателно постановление е бланкетен и има за признак от диспозицията си съответни правила, уреждащи задълженията на водачите на МПС, които отсъстват и поради това е налице липса на реквизит по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. По този начин жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере становището на наказващия орган по съставомерността на допуснатото нарушение. Отделно от изложеното административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението е ангажирана на основание чл.179, ал.4, т.2 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на пътните превозни средства по чл.10а, ал.6, т.3,т. 4 и т.5 от Закона за пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, но липсата на описание на обстоятелствата относно вида на ППС прави неясно приложението на санкционната норма, защото в нея се съдържат няколко хипотези и няма яснота процесния случай към коя е отнесен.
В същото време при издаването на НП АНО е приел, че
жалбоподателя управлява л.а. с прикачено към него „….полуремарке….“, каквато
констатация актосъставителя не е направил. Не е ясно защо АНО е приел, че В. е
управлявал л.а. с прикачено към него полуремарке, което управлява по
републиканските пътища ППС по чл.10а, ал.6, т.3, т.4 и т.5 от ЗП с 2 оси или
такова ППС с ремарке с максимална маса по-малка от 12 т., за което е заплатена
винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП по-ниска от нормативно установената за
съответната категория, след като такова нарушение не е вменявано във вина на
жалбоподателя при съставяне на АУАН. С оглед на това не е ясно защо АНО в
издаденото от него НП е приел друга фактическа обстановка, различна от
посочената в АУАН. С въвеждането на нова фактическа обстановка за първи път в
НП наказващият орган е ограничил съществено правото на защита на посоченото за
нарушител лице, препятствайки го да разбере какво нарушение е извършил и при
какви обстоятелства, за да може да и да разбере с предписанието на коя законова
норма не е съобразил своето поведение. Наказателното постановление се издава
въз основа на съставен акт за нарушение, поради което при решаване на въпросите
по чл.53 от ЗАНН относими към реализиране на отговорност за административни
нарушения, наказващият орган е ограничен в рамките на фактическото и правно административно
наказателно обвинение, формулирано с акта. Именно АУАН очертава рамките на
предмета на доказване и осъществяване правото на защита. Включването за първи
път в НП на нова фактическа обстановка е недопустимо, поради което и съставлява
съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, като винаги е
самостоятелно формално основание за отмяна на постановен акт на правораздаване.
В този смисъл е решение № 249 от 24.10.2013 г., постановено по КНАХД № 269 по
описа на ПАС за
С оглед изложеното двусмислено посочване на мястото,
на което е извършено нарушението, непълното описание на обстоятелствата при
които са били извършени нарушенията, непосочването на елементи от състава на
нарушенията, както и липсата на единство между установената в АУАН фактическа
обстановка и приетите за извършени в НП нарушения, които АНО е приел за нарушени,
безспорно ограничава процесуалните права на нарушителя и води до
незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, поради което и
следва да бъде отменено. В този смисъл са решение № 140 от 08.06.2011 г.,
постановено по КНАХД № 128 по описа на ПАС за
Воден
от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-5314-000384 от 28.07.2014 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на
МВР Перник, с което на И.Н.В.
с ЕГН ********** *** за нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП, на основание чл.185
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева
и за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.4, т.2 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар: /И.С./