Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Радомир, 22.12.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на десети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т.Т.

при секретаря: И.С., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 392 по описа на РРС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.Г.С. с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № . от 08.09.2014 г. на Началник РУП гр. Р., с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 100.00 лева и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 лева.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, който обжалва същото. В жалбата твърди, че не е съгласен с фактическите констатации, както по акта, така и по наказателното постановление, тъй като на 03.08.2014 г. пътувал от гр. С. за Р. и на влизане в гр. Р. е спрян за проверка от полицаи, които се представили и го поканили с документите при патрулния автомобил. Твърди, че го помолили да мине откъм шофьорското място на патрулния автомобил на около 2,5 м. от монитора и радара. Казали му, че е превишил скоростта с 22 км/ч и му написали акт. Твърди, че не могъл да види добре монитора от неговата позиция, поради което не бил сигурен, че е неговият автомобил. Поради изложеното в жалбата моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява и не се представлява. В депозирани от него по делото писмени бележки Моли съда да отмени изцяло оспореното наказателно постановление, като твърди че не е извършил вмененото му нарушение, като мобилната система не е одобрена съгласно изискванията на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Въззиваемата страна – Началник РУП гр. Р. в съдебно заседание представител не изпраща. В съпроводителното писмо към жалбата моли същата да бъде оставена без последствие и да се потвърди наложеното наказание на жалбоподателя.

РП – гр. Р. не е взела становище по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.08.2014 г., жалбоподателя управлявал МПС – лек автомобил „Х. с.”, с рег. № СА. РК, в гр. Р. по ул. „Р. Д.” с посока на движение гр. К.. На посочената дата свидетелите В.С.Б. и Й.А.Н. изпълнявал служебните си задължения по контрол на скоростта на движещите се по пътя МПС с техническо средство –подвижна мобилна система TFR1-M с фабричен номер № ./12. В 09:42 часа засекли скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя. Техническото средство отчело скорост на движение на автомобила от 72 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Свидетеля Н. спрял за проверка автомобила. Свидетеля Б. извършил проверка на водача на автомобила, при която установил, че автомобила се управлява жалбоподателя Б.Г.С., който не носи контролен талон към СУМПС. Б. показал на жалбоподателя показанията на техническото средство за засечената скорост. На място Б. в присъствието на Н. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №. и бланков номер № . от 03.08.2014 г. за това, че на 03.08.2014 г., в гр. Р., ул. „р.Д.” при бензиностанция Л. с посока гр. К., управлява лек автомобил „Х. с.” с рег. № СА . РК, като се движи със скорост 72 км/ч при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, като скоростта е фиксирана и показана на водача с техническо средство TFR1-M с номер № ./12, фиксиращ дата, час, скорост на нарушението, посока приближаване, снимков материал/клип № . при фиксиране на същата, МПС е самостоятелно на пътя и не е изпреварван от др. МПС, водача не носи контролен талон към СУМПС. Описаното в АУАН било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.21, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който при неговото подписване в графа „запознах се със съдържанието на акта и правя следните обяснения и възражения” вписал „не”.

Независимо от вписаното в АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подал допълнително възражение на 06.08.2014 г., в което твърдял, че монитора не се е виждал добре от неговата позиция и не е сигурен, че това е неговият автомобил, като в никакъв случай не се е движил с толкова висока скорост на този пътен участък, както и е изразил несъгласие с вмененото му нарушение. Жалбоподателя направил и възражение, че съставеният му АУАН е нечетлив, което ограничава правото му на защита.

По повод депозираните от жалбоподателя възражения свидетеля Б. н а 08.08.2014 г. подал до Началника на РУП докладна записка, в която посочил, че на 03.08.2014 г. бил назначен в наряд като авто-патрул съвместно със свидетеля Н.,*** при бензиностанция „Л.” спрели за проверка л.а. „Х. с.” с рег. № СА . РК, който бил засечен със скорост от . км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, която скорост е фиксирана и показана на водача с техническо средство TFR1-M с номер №./12, като му е показан клип № . (снимков материал). В докладната си Б. посочил, че на водача на спрения за проверка автомобил му е съставен АУАН № . - № ., който жалбоподателя е подписал и не е направил допълнителни обяснения е възражения, като при извършване на нарушението МПС е било само н а пътя и не е изпреварвано от др. МПС.

Свидетеля Н. по повод депозираното от жалбоподателя възражение против съставения му АУАН също дал докладна записка до Началника на РУП Р., в която посочил, че на 03.08.2014 г. е бил на работа, като авто-патрул 447 съвместно със свидетеля Б.,*** при бензиностанция „Л.” извършвали контрол за превишена скорост, като установили с техническо средство TFR1-M с номер № ./12 превишение на скоростта от л.а „Х. со.” с рег. № СА. РК. В докладната Н. посочил, че спрели за проверка автомобила, уведомили водача за нарушението, като го поканили при патрулния автомобил за запознаване с нарушението и взимане на отношение. Посочил също така, че водач на автомобила бил жалбоподателя - Б.Г.С., на който му показали скоростта с клип № 4832 и му съставили АУАН № . от свидетеля Б., който акт бил предявен на водача, който го подписал без възражения.

АНО е приел, че подадените възражения са неоснователни, поради което и въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 14-. от 08.09.2014 г. на Началник РУП гр. Р., в което са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, като на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП на Б.Г.С. му е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 100.00 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.ІІ от ЗДвП, на жалбоподателя му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 лева, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци. Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 25.09.2014 г.

От приетото по делото заверено копие от техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M се установява, че допустимото отклонение на техническото средство е от 3 км/ч.

От приетото по делото писмо с рег. №. при РРС от 11.11.2014 г. се установява, че на средството за измерване мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение тип TFR-1M с № ./12 е извършена първоначална проверка през 2012 г. от Българския институт по метрология, като през 2014 г. е извършена последваща проверка на средството за измерване мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение тип TFR-1M с № ./12 е извършена в Лаборатория за проверка на средствата за измерване при ГДОП на 17.07.2014 г., при която е установено съответствие на метрологичните му характеристики с изискванията на Методиката за проверка. Годността на средството за измерване е удостоверена със знак за последваща проверка 02704, който представлява холограмен стикер, залепен на видно място върху корпуса на средството за измерване, а срокът за валидност на последващата проверка е 12 месеца – до 17.07.2015 г. В заключение Директора на ГД „ОП” е посочил, че средството за измерване мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение тип TFR-1M с № ./12 е технически изправно и направените с него измервания към дата 03.08.2014 г. са в съответствие със Закона за измерванията. Този факт кореспондира и с представената по делото извадка от Българския институт по метрология на Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, от която се установява, че техническото средство, с което е установена скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, е със срок на валидност до 24.02.2020 г.

От приетото по делото писмо с рег. № . при РРС от 20.10.2014 г. на БИМ се установява, че в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №.е вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с радарен скоростомер тип „Т. р.” TR4D, която системата е одобрена и вписана в регистъра на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобряване до 24.02.2020 г., като видео-радарните системи подлежат на одобряване на типа, първоначална проверка и последващи проверки и периодичността на проверката на видео-радарните системи е една година. Към писмото е приложена и извадка от регистър на одобрението за използване типове средства за измерване, от която се установява, че под номер 4835 е вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с интервал на измерваните скорости в мобилен и стационарен режим: в стационарен режим: 20÷250 km/h; в мобилен режим: патрулна скорост: 20÷250 km/h; целева скорост - 20÷250 km/h; точност на задаване на ограничението 1 km/h и максимално допустими грешки при измерване на скорост: при измерване на скорост чрез симулиране на доплеров сигнал: ± 1 km/h в обхват от 20 до 100 km/h; ± 1 % в обхват от 100 до 250 km/h; при измерване на скорост в полеви условия: ± 3 km/h в обхват от 20 до 100 km/h; ± 3 % в обхват от 100 до 250 km/h, като регистрира най – високата измерена скорост със селективност до 5 km/h.

Видно от приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи, началниците на районни полицейски управления са оправомощени да издават наказателни постановления.

По делото са разпитани актосъставителя В.С.Б. и свидетеля при съставяне на акта Й.А.Н., които потвърждават констатациите в АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и показанията на свидетелите Б. и Н..

По доказателствата:

При постановяване на решението си съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В.С.Б. и Й.А.Н.. След анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и Н., по отделно и в тяхната съвкупност, след като съда ги съпостави и с приетите по делото писмени доказателства, намира че деянието от жалбоподателя е извършено в границите на населеното място гр. Р. на ул. „Р.Д.” при бензиностанция „Л.”. Видно от показанията на Б. и Н. двамата са изпълнявали служебните си задължения по превенция на скоростта на движещите се моторни превозни средства при бензиностанция „Л.” на ул. „Р.Д.”, която се намира в гр. Р. с техническо средство – TFR1-M № .12. От показанията на свидетелите се установява, че гр. Р е сигнализиран като населено място с пътен знак Д11. Показанията на свидетелите кореспондират и с останалите приети по делото писмени доказателства, като очертават в пълнота фактическата обстановка по делото, поради което съдът намира, че по делото е безспорно установено, че Б.Г.С. на 03.08.2014 г. е управлявал л.а. „Х. соната” в границите на населеното място гр. Р. с посочената в АУАН и НП скорост. По делото не се събраха други доказателства, установяващи противното.

В хода на делото жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да доказват различни от канстатираните с АУАН и НП обстоятелства.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59, ал.2, пр.1 от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

По отношение нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП:

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП, при избиране скоростта на движение в населено място на водача на пътно превозно средство от категория В (лек автомобил) е забранено да превишава стойности на скорост 50 км/ч. Безспорно е установено по делото, че Б.Г.С. се е движил в границите на населеното място – гр. Р. със скорост над 50 км/ч, поради което следва да се приеме, че правилно административнонаказващият орган е квалифицирал извършеното нарушение като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Санкцията за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП законодателят е предвидил в чл.182, ал.1 от ЗДвП, като е определил същата според превишението на скоростта.

Нарушението на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДВП се осъществява от обективна страна в неспазване на забраната за максимално допустимата скорост на движение на отделните категории моторни превозни средства в зависимост от мястото, където се движи автомобила. В населено място, каквото представлява гр. Р., максимално разрешената скорост за движение на автомобили е от 50 км/ч. В АУАН не е отразена категорията на моторното превозно средство, но е отразен неговия вид – лек автомобил. В конкретния случай е установено по несъмнен начин обстоятелството, че С. е управлявал МПС в населеното място – гр. Р. (в която насока съдът изложи своите мотиви по – горе и не намира за необходимо да ги преповтаря), и скоростта му на движение е установена с надлежно техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № .12, като в момента на управлението същата е била от 72 км/ч. Констатациите по акта се подкрепиха по категоричен начин от показанията на актосъставителя - свидетеля Б. и от показанията на св.Н., които настоящия състав на съда кредитира като добросъвестно депозирани, съответни на останалите събрани по делото доказателства, подкрепящи констатациите по акта, не му противоречат и не страдат от вътрешни противоречия, т.е. РРС намира, че е установено по несъмнен начин в производството по делото управление на моторно преводно средство от жалбоподателя със скорост, надвишаваща с 50 км/ч максимално допустимата.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, каквато представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M с № ./12. Използваното техническо средство при установяване и документиране на нарушението е от одобрен за използване в РБългария тип, и за него има издадено от Председателя на Българския институт по метрология удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Техническото средство мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M с № /12 е преминало успешно изпитванията предвидени при извършване на ПП на 17.07.2014 г. в оправомощена лаборатория за последваща проверка на СИ към ГДОП, като му е поставен холограмен знак (стикер) с индивидуален номер и срока на извършената ПП е до 17.07.2015 г., което се установява от приетото по делото писмо от 10.11.2014 г. на ГД „ОП” и кореспондира и с останалия събран по делото доказателствен материал. Предвид на това съдът кредитира установените и отчетени чрез нея данни и счита, че извършването на гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин. С оглед горе изложеното съдът намира, че годността на техническото средство е установена по безспорен начин, то е технически изправно, и направените с него измервания към дата 03.08.2014 г. са в съответствие със Закона за измерванията. Техническото средство е било надлежно тествано, в годност, със срок на валидност 12 месеца от датата на извършване на проверката, като възраженията направени в тази връзка от жалбоподателя са неоснователни.

Видно е от приложеното по делото техническо описание и инструкция за експлоатация на техническо средство мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, мобилната система за видеоконтрол има отклонение при измерване на скоростта от 3 км/ч. В тази връзка е приетата по извадка от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, съгласно която допустимото отклонение при измерване на скорост в полеви условия: ± 3 km/h в обхват от 20 до 100 km/h. Това допустимо отклонение на техническото средство съдът намира, че не е отчетено от административно – наказващият орган при определяне на наказанието наложено на жалбоподателя. В случая се установи по безспорен начин, че техническото средство е отчело скорост 72 км/ч. Като се вземе предвид грешката, която е допустима съгласно описанието на техническото средство и извадката от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване от тази скорост следва да бъде приспаднато допустимото отклонение на скоростта от 3 км/ч, като след отчитане на тази грешка в полза на жалбоподателя следва да се приеме, че скоростта на движение по време на засичането е била 69 км/ч. По този начин надвишаването на максимално разрешената за населено място до 50 км/час е с 19 км/ч. Ето защо съдът счита, че наказващия орган е следвало да отчете допустимата грешка в конкретния случай, тъй като се касае за скорост на границата между предвидените в двете норми на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и в тази по чл.182, ал.1, т.2 от същия закон. Следвало е да наложи на жалбоподателя „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Предвид горното настоящия състав на съда счита, че НП следва да бъде изменено, в частта, в която на жалбоподателя му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на същия му бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за извършеното от него нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Обстоятелството, че жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС при извършената му проверка от контролните органи на 03.08.2014 г. се установява от приетия като доказателство АУАН, който в частта, касаеща това нарушение, съдът намира за редовно съставен, и притежаващ доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател и се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели. По изложените мотиви атакуваното наказателно постановление в частта му, касаеща нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Непредставянето при проверката на контролен талон не може да бъде преценено като маловажен случай, тъй като съобразно доказателствата по делото жалбоподателят е извършил общо две нарушения на ЗДвП, констатирани на 03.08.2014 г., като наложеното му наказание е правилно определено.

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН, констатира, че при съставянето на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са всички срокове и изисквания на ЗАНН. Що се касае до възраженията на жалбоподателя, че от мястото на което е бил не е могъл да види достатъчно добре показанията на монитора на радара, то от показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и Н. по безспорен начин се установи, че показанията на монитора са били показани и видени от жалбоподателя, като по делото не се събраха доказателства, в насока потвърждаващи твърденията на жалбоподателя. Ето защо съдът намира тези твърдения за неоснователни и недоказани.

По отношение на другите твърдения на жалбоподателя, изложени от него в депозираните по делото писмени бележки, а именно: че не е възприел подаденият от служител на ОПП – СДВР знак за спиране, то по делото няма такива вменени нарушения на жалбоподателя, а освен това същият е спрян за проверка от служители на РУП – Радомир, но не и от служители на ОПП – СДВР, поради което тези възражения са ирелевантни към предмета на делото.

Твърденията на жалбоподателя, че използваното техническо средство, с което е отчетена неговата скорост TFR1-M с № ./12, не е одобрен тип средство за измерване на скоростта, съдът намира за неоснователни, тъй като от приетите по делото писмени доказателства, а именно: писмо с рег. №. при РРС от 20.10.2014 г. на БИМ се установява, че в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № . е вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с радарен скоростомер тип „Т. р.” TR4D, която системата е одобрена и вписана в регистъра на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобряване до 24.02.2020 г. и писмо с рег. № . при РРС от 11.11.2014 г. на ГД „ОП” се установява по безспорен начин, че техническото средство е одобрен тип и технически изправно, като съдът намира за ненужно да преповтаря доводите си, които изложи по – горе в мотивите на настоящето решение.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № . от 08.09.2014 г. на Началник РУП гр. Р.р, в частта, в която на Б.Г.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 100.00 лева, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП НАМАЛЯВА размера на наложеното му административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № . от 08.09.2014 г. на Началник РУП гр. Р. в частта, в която на Б.Г.С. с ЕГН ********** *** за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Перник в 14-дневен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: