В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, втори състав - наказателна колегия, в публичното си заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:

Районен съдия: Калин Баталски

при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията наказателно от административен характер дело №393 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №.. от 28.08.2014г. Директорът на Дирекция „Областна инспекция по труда” гр.София е наложил на жалбоподателя „Б.” ООД с ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”Хр. Б.” №.., управлявано от Г.П.Б., с ЕГН********** имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за нарушение по чл.264 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1, вр. с чл.415в, ал.1 от КТ.

Недоволен от така наложеното му наказание управителят на дружеството Г.П.Б. е обжалвал посоченото постановление, като по съображения, изложени в жалбата му и в съдебно заседание моли същото да бъде отменено.

Представителят на административно-наказващия орган старши юрисконсулт А.М. е изразил становище, че жалбата е неоснователна и атакуваното постановление следва да се потвърди.

Районна прокуратура гр.Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното произнасяне по същество.

От събраните по делото доказателства се установява, че при извършената на 15.07.2014г. проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: бензиностанция „Петрол” №7305, находяща се в с.Извор, общ.Радомир, стопанисвана от дружеството-жалбоподател и на 21.07.2014г. и на 24.07.2014г. в Д”ИТ” гр.Перник, Синдикален дом, ет.6, се установило, че дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ не е изплатил на лицето В.И. М., с ЕГН:**********, обслужващ бензиностанцията, не по-малко от удвоения размер на уговореното трудово възнаграждение за работа през дните на официалните празници. На 27.07.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №…. от същата дата за нарушение по чл.264 от КТ. Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, при извършената служебна проверка за законосъобразност на производството по установяване на административното нарушение и по налагане на административно наказание, съдът не установи пороци, обуславящи процесуална незаконосъобразност, които да съставляват достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление без да е необходимо делото да се разглежда по същество.

По същество, съдът намира, че са налице основания случаят да бъде квалифициран като маловажен и да бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ, по следните съображения:

Нормата на чл. 264 от КТ задължава работодателя да заплаща на работника или служителя за работата през дните на официални празници трудово възнаграждение според уговореното в договора, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение. По делото безспорно е установено, че за работата на работника В.М. /свидетел по делото/ през дните, представляващи официални празници – 18.04.2014г. и 19.04.2014г. не му е бил заплатен веднага двойният размер на полагащото му се трудово възнаграждение за посочените дати. Същевременно, обаче, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на извършване на проверката разликата в посоченото трудово възнаграждение вече е била изплатена. Това се установява от приложената по делото платежна ведомост, обсъдена във връзка с показанията на свидетеля В. М.. Наистина, самата ведомост е оформена по начин, който не позволява безспорен извод само въз основа на нея, че спорното трудово възнаграждение е било изплатено. Това е така, тъй като отразените в нея като надбавки 68,00 лева не става ясно дали представляват със сигурност разликата между заплатения размер на трудовото възнаграждение от работодателя за работните часове на 18.04. и 19.04.2014г. на работника В. М. /свидетел по делото/ или друг вид плащане. Но във всички случаи тази сума надвишава дължимия от работодателя размер на трудовото възнаграждение за посочените дати. А и при положение, че работникът /в случая свидетелят М./ , който би следвало да е ощетен при неплащане на двойния размер на трудовото възнаграждение за посочените два дни /общо 17 часа/ заявява пред съда, че всички дължими суми по трудовото правоотношение са му били изплатени и няма никакви претенции към дружеството-жалбоподател, съдът приема, че работодателят е изпълнил задължението си за заплащане на посочения размер на трудовото възнаграждение. Поради изложеното, съдът намира, че в настоящия случай административнонаказващият орган е следвало да прецени, че става въпрос за маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 415в от КТ и да я приложи като определи размера на имуществената санкция в рамките на предвидените в последно посочената норма размери. Доколкото не се сочат отегчаващи отговорността обстоятелства, същата следва да се определи в минималния предвиден размер от 100,00 лева. За пълнота следва да се отбележи, че съдът може да преквалифицира извършеното административно нарушение и да прилага нормата на чл. 415в от КТ. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2005 г. на ОС на НК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за “маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, а административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление. Аналогично е положението и с разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда, която обаче за разлика от посочената по-горе норма на ЗАНН предвижда налагане на административно наказание и за маловажните случаи на административни нарушения по КТ, макар и в значително по-нисък размер от предвидените в кодекса такива. В този смисъл е и изричното произнасяна в ТР № 3 от 10 май 2011 г. на ВАС.

Само за прецизност следва да се посочи, че административнонаказващият орган също е имал идея да наложи наказанието в условията на чл.415в от КТ, тъй като в самото наказателно постановление като основание за налагане на административното наказание е посочена разпоредбата на чл.415в от КТ, но идеята не е доведена докрай, тъй като наложеното наказание не съответства на цитираното в атакуваното постановление правно основание за налагане на това наказание.

Поради изложеното, съдът намира, че следва обжалването наказателно постановление да бъде изменено, като неговият размер бъде намален от 1500,00 лева на 100,00 лева.

Мотивиран от изложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

Изменя наказателно постановление №… от 28.08.2014г., с което Директорът на Дирекция „Областна инспекция по труда” гр.София е наложил на жалбоподателя „Б.” ООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”Хр. Б.” №.., управлявано от Г.П.Б., с ЕГН:**********, на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1, вр. с чл.415в, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за нарушение по чл.264 от КТ, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ намалява размера на имуществената санкция от 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева на 100,00 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Перник по реда на глава ХII от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./