В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното си заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:

Районен съдия: К. Б.

при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията наказателно от административен характер дело №400 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №. г. Началникът на Сектор Пътна полиция към ОДМВР - Перник е наложил на жалбоподателя Р.П.Р., с ЕГН:********** *** административно наказание глоба в размер на 750,00 лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.4, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание Р. обжалва посоченото постановление, като по съображения, изложени в жалбата му моли същото да бъде отменено.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител, но е изразил писмено становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление - да бъде потвърдено.

Районна прокуратура гр.Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното произнасяне по същество.

От фактическа страна.

На 19.06.2014г., служителят на ГПП при ОДМВР - Перник свидетелят Р.К.В. съставил акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя за това, че на същата дата около 18,35 часа по ПП I-1, около км. 301+700 при разклона за с.Старо село, общ.Радомир в посока София-Дупница управлявал автобус „С. Д.” с рег.№. собственост на Т.к. „Б. – П.” като нямал заплатена винетна такса за категорията, към която спада управляваното от него ППС за движение по републиканските пътища – на предното стъкло на автобуса бил залепен винетен стикер от категория „К3”. Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното наказателно постановление, съгласно което било наложено наказание на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.4, т.2 от ЗДвП.

Съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, по следните съображения:

В писмото, съпровождащо преписката, изпратена от административнонаказващия орган не се сочат доказателства в подкрепа на издаденото постановление. Такива доказателства не са представени и в съдебно заседание. Показанията на разпитания по делото свидетел не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като П.М.А. твърди, че не си спомня нищо по отношение на съставения от него акт. Актосъставителят Р.К.В. е призоваван на два пъти да се яви в съдебно заседание, но същият не се е явил и не е дал показания. И доколкото административно наказание не би могло да се налага по предположение, то и жалбоподателя не би могъл да бъде санкциониран за нарушения по текстовете, които са посочени в акта и в атакуваното постановление. При преценката дали да издаде наказателно постановление административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тази констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Това становище е застъпено категорично и в Постановление №10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление. В случая не би могло да се приеме, че е доказано от събраните по делото доказателства нарушението, предмет на съставения акт и издаденото постановление, поради което и съдът намира, че наложеното наказание следва да се отмени. И понеже доказателствената тежест по установяване и доказване на извършването на нарушението на закона /в случая се твърди, че са осъществени нарушения по изброените по-горе текстове от ЗДвП/ лежи върху административнонаказващия орган, щом то не е изпълнено, нарушението не може да се вмени във вина на водача, дори и същият да не отрича факта на нарушението /което в случая не е така/. Поради изложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено.

Водим от изложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

Отменя наказателно постановление №. г., с което Началникът на Сектор Пътна полиция към ОДМВР - Перник е наложил на жалбоподателя Р.П.Р., с ЕГН:********** *** административно наказание глоба в размер на 750,00 лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.4, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Районен съдия: