Р
Е Ш Е
Н И Е
N
гр.Радомир, 18.12.2014 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, пети състав, в публичното заседание на 20 ноември две хиляди и
четиринадесета година в състав:
Районен съдия: А. И.
при участието на
секретаря В.К., изслуша докладваното от
съдията наказателно административен характер
дело N 426 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № . г., на Началника
на РУП- Радомир, на жалбоподателя Г.В.К., ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание по чл.178, ал.1, т.7 ЗДвП- глоба в размер на 2 000
лв.
Наказателното постановление е обжалвано в
срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание,
обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган Началника на РУП- Радомир не
е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е
изразил становище, че жалбата следва да
бъде оставена без последствие, като наказателното постановление бъде
потвърдено.
Р.п.Р. не е изразила становище по жалбата и
редовно уведомена не е изпратила представител в съдебно заседание.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и
18 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна
страна, което налага разглеждането й по същество. Същата е основателна по
следните съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт № . г., за установяване на
административно нарушение, на Н.Х., на длъжност „мл.автоконтрольор“ при РУП-
Радомир. Според констатациите в същия, на 30.11.2012 г., около 10.30 ч., в
гр.Радомир, на ул.“Кракра“, до кръстовището с ул.“Милан Грънчаров“,
жалбоподателят, в качеството си на длъжностно лице- технически ръководител, при
извършване на ремонтна дейност по пътното платно, не е взел своевременни мерки
за сигнализиране по установения начин- не са поставени пътни знаци.
Жалбоподателят К. работи като „технически ръководител“ към ЕТ“М.“- С., което е
видно от представения трудов договор № . г.
По делото са разпитани като свидетели служителите
на РУП- Радомир- актосъставителят Н.Х., на длъжност „мл.автоконтрольор“ и И.М.,
на длъжност „ст.полицай“.
Според свидетеля Н.Г.Х. на 30.11.2012 г. е
бил дежурен съвместно с колегата И.М. по линия на пътен контрол. Около 10,50 ч.,
при обхождане на района забелязали на ул.”Кракра” непосредствено с кръстовището
до ул.”Милан Грънчаров” 4-5 лица, които извършвали ремонтна дейност на пътното
платно. Участъкът, на който извършвали тази ремонтна дейност не бил обезопасен
съгласно наредбите и съгласно ЗДвП, липсвали каквито и да е пътни знаци.
Липсвали и т.н. „сигналисти”, които да сигнализират останалите водачи, че на
този участък от пътя се извършва ремонтна дейност. Единствено имало поставени
2-3 конуса до непосредствена близост до мястото на ремонта, а които от към
страната на ул.”Милан Грънчаров” не се забелязват въобще. Според свидетеля,
кръстовището е така изградено, че при идване на автомобил технически докато не
блъсне хората, не може да се забележи, че на мястото се извършва ремонтна
дейност. Свидетелят установил на място, че жалбоподателят е технически
ръководител на фирма „Мирса-93”, която извършва газифицирането на гр.Радомир. В
момента се извършвало асфалтополагане. На въпроса защо не са сигнализирани по подобаващия
начин, тъй като не били със светлоотразителни жителки, жалбоподателят отговорил,
че са полагали асфалт на друг обекти, тъй като са слагали асфалт на друг
участък са решили и тук да оправят, че това било входно- изходна артерия на
кв.”Арката” и това е било причината на място да отидат и да извършват тази
дейност, и това е било причина да не сложат жилетки. За нарушение на чл.178,
ал.1, т.7 от ЗДвП, в РУП гр.Радомир на Г.К. бил съставен акт, затова, че като
длъжностно лице не е сигнализирало по необходимия начин, а именно- с пътни
знаци. Актът бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта- И.М. и от
жалбоподателя, като в графата за обяснение и възражения, същият е написал
„Нямам възражение. Написаното е вярно”.
Според свидетеля И.А.М., който към момента на
съставяне на акта работел като „ст.полицай“ в РУП-Радомир, при при смесен
автопатрул с Н.Х. бил съставен акт за ремонтни дейности, които не били
обезопасени. Жалбоподателят подписал без възражения.
В качеството на свидетел е разпитан и
посоченият от жалбоподателя С. И.Х., който работи като кабелен монтьор във
фирма „М.- .”. Фирмата изпълнявала в гр.Радомир газификация. Били изпратени в
този ден да отремонтират пътя на супер- маркет „Пени”. Били поставили заграждения на половината платно. Другата
половина била освободена за движение на превозните средства. Асфалтът чакал в
камиона, който бил подготвен когато дошли органите на реда и прибрали
техническия ръководител. След известно време той се върнал и работата била
приключена.
Въз основа на така съставения АУАН, началникът на РУП- Радомир издал
обжалваното наказателно постановление № . г., с което на жалбоподателя Г.В.К.,
ЕГН **********,***, е наложено административно наказание по чл.178, ал.1, т.7 ЗДвП-
глоба в размер на 2 000 лв.
От правна страна.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.178, ал.1, т.1 ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба, наказва се с
глоба от 2 000 до 7 000 лв. длъжностно лице,
което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения
начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които
могат да застрашат безопасността на движението. В АУАН и
обжалваното наказателно постановление, съгласно разпоредбите на чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като законов текст, който е бил нарушен е посочен същият
текст. Като изпълнително деяние, с което е осъществен съставът на нарушението от
обективна страна е посочено, че в качеството си на длъжностно лице, жалбоподателят не е взел своевременно мерки за отстраняване или
сигнализиране на препятствия по пътя или неизправност на пътни
съоръжения- не са поставени пътни знаци. В цитирания текст, който е посочен
като нарушен, никъде не е упоменато за задължение на съответното длъжностно
лице за поставяне на пътни знаци. Такова задължение се съдържа в разпоредбата
на чл.13, ал.1 ЗДвП, според който, за предупреждаване на участниците в
движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях-
относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията
със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и
за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в
движението, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и
други средства за сигнализиране. Текстът обаче не е
посочен нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Не е посочен и друг текст, вменяващ в задължение на длъжностното
лице да постави съответните пътни знаци пре извършване на ремонтна дейност.
Тази липса в наказателното постановление на конкретен законов текст, който е
бил нарушен, безспорно е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Това е така, тъй като на същия следва да бъде осигурена
възможност на организира защитата си както срещу конкретни фактически
положения, заложени в наказателното постановление и АУАН, така и срещу
конкретно посочени законови текстове, които са били нарушени. Ето защо
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено
изцяло като издадено в нарушение на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр.І-во, предлож. III-то ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., на Началника на
РУП- Радомир, с което на жалбоподателя Г.В.К., ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание по чл.178, ал.1, т.7 ЗДвП- глоба в размер на 2 000
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд, гр.Перник, на основанията, предвидени в
Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
Районен
съдия: