Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Радомир, 20.01.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети състав в публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.

С участието на секретаря Т.П., като разгледа НАХД № 461/2014 г. по описа на РС – Радомир, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН, във връзка с чл. 189, ал. 6 от ЗДП.

С наказателно постановление /НП/ № … от 24.06.2014 г. на началника на РУ ”Полиция” – Радомир на Н.Д.Б., ЕГН ********** *** на основани чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу така издаденото НП е постъпила жалба от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Оспорена е фактическата констатация, отразена в АУАН. Наведени са доводи за незаконосъобразност на НП. Искането към съда е да го отмени.

В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановелине.

Въззиваемата страна РУ „Полиция” – Радомир, редовно призована за съдебно заседание не е изпратила представител. В съпровождащо административно-наказателната преписка писмо е изразено становище за неоснователност на жалбата.

РП – Радомир редовно призована за съдебно заседание не е изпратила представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с правен интерес, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

От разпитаните по делото свидетели К.Г., С.Й., В. Д., Й.М.-Д., прочетените и приети писмени доказателства – АУАН № ./17.06.2014 г., НП № .от 24.06.2014 г. на началника на РУ „Полиция” – Радомир, свидетелство за регистрация от 30.05.2008 г. се установява, че на 17.06.2014 г. жалбоподателят е бил поканен от свидетелите Г. и Й., в качеството им на служители на РУ „Полиция” – Радомир, да се яви в полицейското управление за изясняване на случай, във връзка с постъпила жалба. Д. се качил на паркираното пред дома му моторно превозно средство – марка „Фолксваген”, модел „Транспортер”, с рег. № РК . АХ, привел го в движение и отишъл в РУ „Полиция” – Радомир. След изясняване на обстоятелствата, за които бил извикан, свидетелите Г. и Й. установили, че част от седалките на МПС, управлявано от жалбоподателя били свалени. Затова Г. съставил АУАН № . от 17.06.2014 г., в който отразил, че Д. управлява МПС с изменение на конструкцията без да са спазени реда и условията в Наредба, издадена от Министъра на транспорта. Посочено е също, че автомобилът е изменен от М1 в М2. Актът е предявен на жалбоподателя. Последният го е подписал и е отразил, че седалките са свалени, тъй като е трябвало да прекарва багаж.

Така съставеният акт, послужил за издаването на атакуваното наказателно постановление не отговаря на изискването на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Цитираните разпоредби изискват в АУАН да бъде описано нарушението и обстоятелствата при които е извършено, и да бъде посочена нарушената правна норма. Това изискване ще бъде спазено когато в АУАН се съдържат всички факти, елемент от състава на нарушението, за което се образува административно – наказателно производство срещу конкретно лице и е посочена правната норма, очертаваща състава на нарушението. В конкретния в АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, изменение в конструкцията на МПС се извършва по ред и при условия, предвидени в Наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Видно е, че в АУАН вместо посочване на фактите сочещи на извършено административно нарушение, е преповторена разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. Липсват каквито и да било факти, сочещи на извършени от жалбоподателя действия по изменение, допълване или отстраняване на елементи от конструкцията на МПС, които да са трайни, както и посочване на конкретните разпоредби от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които да са нарушени с тези действия.

Така описания АУАН не може да изпълни, нито една от функциите /констатираща, обвинителна и сезираща/, които законът свързва със съставянето му. Отсъствието на факти, сочещи на извършено административно нарушение обективно водят до липса на констатация на такова нарушение. Следователно и до надлежно привличане към административно-наказателна отговорност на лицето срещу което е съставен АУАН, тъй като то не знае фактите, вменени му във вина и разпоредбите на закона, които се твърди да е нарушило. Последното пък препятства административно-наказващият орган да прецени налице ли са предпоставките на чл. 53 от ЗАНН за реализиране административно-наказателната отговорност .

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че образуваното с обсъдения АУАН административно-наказателно производство срещу жалбоподателя представлява съществено нарушение на процесуалните правила, изискващи яснота относно деянието за което се извършва привличане към административно-наказателна отговорност и е довело да нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не е могъл да разбере фактите, вменени му във вина. При това положение и по аргумент от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН административно-наказващият орган не е следвало да издава наказателно постановление. Като е сторил това, той е нарушил материалния закон. Още повече, че издаденото наказателно постановление, предмет на съдебен контрол преповтаря недостатъците на АУАН. Същото не е съобразено с изискванията на 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Не са посочени фактите, елемент от състава на нарушението, за което е наложено администратвно наказание. Посочването, че МПС е изменено от М – 1 в М – 2 не съставлява описание на нарушението. За да е извършено такова следва да са отразени конкретните трайни изменения в елементи от конструкцията на МПС. Доколкото правната норма на чл. 178, ал. 1 от ЗДвП, послужила за ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е бланкетна, то за да е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, административно-наказващият орган е следвало да посочи конкретните разпоредби на Наредбата № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които жалбоподателят е нарушил. В конкретния случай това не е сторено.

Наред с това както в АУАН така и в НП е отразено, че жалбоподателят е управлявал МПС с изменена конструкция. Чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, обаче сочи като субект на нарушението лицето което изменя конструкцията, но не и това което управлява МПС с изменена конструкция.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Затова на основание чл. 63 от ЗАНН

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 14-0328-000281 от 24.06.2014 г. на началника на РУ”Полиция” – Радоми, с което на Н.Д.Б., ЕГН ********** *** на основани чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: