Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Радомир, 06.03.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, VІ-ти състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. Т.

при секретаря: И.С. и прокурора: ................ като разгледа докладваното от съдията НАХД № 473 по описа на РРС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.О.М. с ЕГН ********** *** . срещу наказателно постановление № ../07 от 02.11.2007 г. на Началник сектор ПП-КАТ към ОДП Перник, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок, и моли същото да бъде отменено поради изтекла абсолютна погасителна давност.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата. В писмено становище моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Началник сектор ПП-КАТ към ОДП Перник в съдебно заседание не взема становище по жалбата. В съпроводително писмо към жалбата моли оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.10.2007 г., около 15.52 часа, С.О.М. управлявал МПС – лек автомобил “Мерцедес”, с рег. № Е .. АР по път І-1/Е-79. На км 301.8 при разклона за с. Старо село се били установили свидетеля В.И.С. и Й.Н.К., които изпълнявали служебните си задължения по контрол на скоростта на движещите се по пътя МПС с техническо средство TR4D № 332/02. Около 15:52 часа, засекли скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Техническото средство отчело скорост на движение на автомобила от 125 км/ч при ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26 от 90 км/ч. Свидетелят С. подал на водача сигнал за спиране. Водача спрял управлявания от него автомобил „Мерцедес” и свидетеля извършил проверка на водача. При проверката С. установил, че водач на автомобила е С.О.М..

При тези обстоятелства свидетеля С., в присъствието на жалбоподателя и К., на място срещу С.О.М. образувал административно наказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение № . от 16.10.2007 г., като в него актосъставителят – свидетеля С. приел, че М. виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. При съставяне на акта соченият жалбоподател не оспорил нарушението. Така съставения акт бил предявен на жалбоподателя и екземпляр от него му бил връчен, като в акта жалбоподателя собственоръчно вписал „няма” в графа „правя следните обяснения и възражения”.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не постъпили допълнителни писмени възражения, поради което и въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление № ./07 от 02.11.2007 г., като за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на М. му наложил административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. Екземпляр от постановеното наказателно постановление бил връчен на М. на 21.10.2014 г., което обстоятелство последният удостоверил с полагане на подписа си в разписката към наказателното постановление.

От приложената по делото заповед № Із-189 от 08.02.2007 г. се установява, че началник отдел „ПП“ при ОДП са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.

По делото е разпитан актосъставителя – свидетеля С., който потвърждава констатациите по АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка, както и тези събрани в хода на делото и в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетеля С..

Въз основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59, ал.2, пр.1 от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, макар и не по изложеното в нея съображения:

От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и НП е видно, че датата, на която се твърди да е извършено административно нарушение, е през 2007 г. Въз основа на посоченото се прави извод, че от датата на извършване на твърдяното административното нарушение до настоящия момент са изминали около седем години. Изтичането на този срок води до погасяване на възможността за продължаване на административно наказателното производство на основание настъпила абсолютна давност.

По силата на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г., по ТД № 1/2014 г. следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.79 и сл. от НК, поради което приложение намира нормата по чл.11 от ЗАНН, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респ. чл.11 от ЗАНН вр. с чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. С оглед на последващо изменение на посочената разпоредба, следва да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл.80 от НК, която е действалата към момента на извършване на деянието, на основание чл. 2 от НК и чл. 3 от ЗАНН.

Възможността да се реализира административно наказателната отговорност на нарушителя посредством методите и средствата на административното наказване, се погасява с изтичането на срок от две години от датата на довършване на нарушението, а ако давността е спирана или прекъсвана през този срок – с изтичане на срок от три години.

В процесния случай в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено през 2007 г., поради което съдът приема, че абсолютният давностен срок за ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя е изтекъл през 2010 г.

Ето защо изтичането на тригодишен срок от извършването на нарушението изключва възможността да бъде реализирана отговорността на нарушителя. В този смисъл е и разпоредбата на чл.82, ал.3 от ЗАНН, която изключва изпълнението на наказанието, независимо от спирането и прекъсването на давността. При изтичането на абсолютната тригодишна давност единственото законосъобразно развитие на производството се изразява в отмяна на НП.

Настоящия съдебен състав намира, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, но доколкото по делото е изтекла абсолютната давност да се реализира административно наказателната отговорност на жалбоподателя, то оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено, като образуваното спрямо жалбоподателя административно-наказателно производство следва да бъде прекратено на основание чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК, поради изтекла абсолютна давност.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ../07 от 02.11.2007 г. на Началник сектор ПП-КАТ към ОДП Перник, с което на С.О.М. с ЕГН ********** *** .. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

ПРЕКРАТЯВА административно-наказателно производство образувано против С.О.М. с ЕГН ********** *** 59-2Б за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: