Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Радомир, 05.02.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.

С участието на секретаря Т.П., като разгледа НАХД № 479/2014 г. по описа на РС - Радомир, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, във връзка с чл. 189, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/.

С наказателно постановление № 1963/02.10.2013 г. на началник група „ПП” към ОД на МВР – Перник на М.К.С., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 185, пр. 1-во от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 –ро от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150, ал. 1, от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, пр. 2-ро от ЗДвП.

Против така издаденото наказателно постановление привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е подало жалба пред РРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В същата са наведени съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление. Оспорва се отразената в АУАН фактическа обстановка. Искането към съда е да отмени атакувания правораздавателен акт.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се е явил.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – Перник, редовно призована не е изпратила представител. В придружаващото преписката писмо е изразено становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно. Искането към съда е да го потвърди.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства – дадените пред съда показания на свидетелите П.М.А. и С.М. А., прочетените и приети писмени доказателства АУАН № 1963/23.09.2013 г., и НП № 1963/02.10.2013 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Перник, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Срещу жалбоподателят е образувано административно-наказателно производство със съставянето на АУАН № 1963/23.09.2013 г. от свидетеля А. в качеството му на младши автоконтрольор към група „ПП” към ОДМВР – Перник. Отразено е, че жалбоподателят управлява лек автомобил, като не е отлепил изтекъл винетен стикер от предното стъкло; управлява с изтекъл срок на СУМПС до 18.04.2012 г. и няма контролен талон или друг заместващ го документ. Квалифицирал е нарушенията по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, чл. 150, във вр. с чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставеният акт е издадено обжалваното наказателно постановление.

Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

В хода на съдебното производство отразените в АУАН обстоятелства подлежат на установяване с допустимите по НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН доказателства и доказателствени средства. АУАН не е доказателство за тяхното настъпване и съществуване. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП не въвежда изключение от този принцип. Систематичното тълкуване води до извода, че тя е приложима само в извънсъдебната фаза на административно-наказателното производство. Т. е. отразените в АУАН констатации обвързват административно-наказващия орган, но не и съда. В хода на съдебното производство по обжалването му, в тежест на наказващия орган е да докаже по категоричен начин факта на извършено нарушение, неговия автор и вината на последния. Подлежат на установяване всички факти, отразени в АУАН.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства нито пряко нито косвено установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН. В съдебно заседание, свидетелите посочват, че не си спомнят конкретния случай, поради което не предоставят сведения относно възприетите от тях факти.

По изложените съображения, съдът намира, че от събраните доказателства не се установя по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил описаните в АУАН нарушения. Не са били налице предпоставките на чл. 53 от ЗАНН за издаване на обжалваното наказателно постановление. Като го е издал административно-наказващият орган е нарушил закона. Затова наказателното постановление, в тази му част, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1963/02.10.2013 г. на началник група „ПП” към ОД на МВР – Перник, с което на М.К.С., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 185, пр. 1-во от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 –ро от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150, ал. 1, от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, пр. 2-ро от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :