Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Радомир, 05.02.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.

С участието на секретаря Т.П., като разгледа НАХД № 2/2015 г. по описа на РС - Радомир, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, във връзка с чл. 189, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/.

С наказателно постановление № 14-5314-000535 от 02.10.2014 г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Перник на И.Г.Г., ЕГН ********** *** на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Против така издаденото наказателно постановление привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е подало жалба пред РРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В същата са наведени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, довели до незаконосъобразност на издадения правораздавателен акт. Искането към съда е да отмени последния.

В съдебно заседание, жалбоподателят , редовно призован, не се е явил.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – Перник, редовно призована не е изпратила представител. В придружаващото преписката писмо е изразено становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно. Искането към съда е да го потвърди.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства – дадените пред съда показания от свидетеля П.М.А., прочетените и приети писмени доказателства – писмо изх. № 113900-211/2 от 14.01.2015 г. на началник сектор „ПП” към ОДМВР – Кюстендил, АУАН № 673033/29.08.2014 г., НП № 14-5314-000535/02.10.2014 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Перник и заповед № І-з-1745/28.08.2012 г., намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Срещу жалбоподателя е образувано административно-наказателно производство със съставянето на АУАН № 673033 от 29.08.2014 г. от свидетеля А. в качеството му на младши автоконтрольор към група „ПП” към ОДМВР – Перник. Отразено е, че жалбоподателят на 29.08.2014 г. управлява лек автомобил, като не представя свидетелство за управление на МПС. След извършена справка се установява, че СУМПС е отнето. Нарушението е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението. Предявен е на нарушителя, който го е подписал без да изложи възражения, което е надлежно отразено В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не му е връчен АУАН. Това обстоятелство е удостоверено с неговия подпис, като е посочена и датата на връчването – 29.08.2014 г.

Съдът счита, че така съставения АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, съгласно който в задължение на актосъставителя е вменено да извърши описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Цитираната норма ще бъде спазена, когато в АУАН ясно, точно и конкретно са отразени всички факти, даващи основание извършеното от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице деяние, да се квалифицира като нарушение от определен вид. В конкретния случай актосъставителят е бил длъжен да индивидуализира деянието като посочи идентифициращи данни за СУМПС, издадено на нарушителя /номер, дата и орган, който го е издал/ и за акта, с който е извършено отнемането /данни за заповед на административен орган или съдебен акт по силата на които е станало това/.

Изложеното, обосновава извода, че още при образуването, административно-наказателното производство е страдало от съществен процесуален порок, ограничаващ правата на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Отсъствието на ясно, точно и пълно описание на фактите води до невъзможност последното да разбере какви са нарушенията, които му се вменяват във вина и съответно да се защити.

Тези обстоятелства е бил длъжен да прецени административно-наказващия орган при извършването на проверка по чл. 53 от ЗАНН. След установяване, че от описанието на фактите, не става ясно кои са нарушенията вменени във вина на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, по аргумент от чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е следвало да не издава наказателно постановление.

Вместо това административно-наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление № № 14-5314-000535 от 02.10.2014 г., с което е наложил на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Основанието за налагане на санкцията по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е управление на МПС след като водачът е бил лишен от това право по съдебен или административен ред. В АУАН не са посочени факти за лишаване на жалбоподателя от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. Такива отсъстват и в наказателното постановление, в което е посочено, че СУМП на нарушителя е „обявено за изземване”. Отразеното по никакъв начин не сочи на наличие на правно основание /влязъл в сила съдебен или стабилизиран административен акт/ по силата, на който жалбоподателят да е бил лишен от право да управлява МПС. Горното представлява нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, което е съществено и препятства правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Изложеното обосновава извода на съда за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, представляваща основание за отмяната му.

Следва да се отбележи и това, че в хода на съдебното производство не се доказа жалбоподателят да е извършил нарушението за което е привлечен към административно-наказателна отговорност. Отразените в АУАН и НП обстоятелства подлежат на установяване в съдебното производство с допустимите по НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН доказателства и доказателствени средства. АУАН не е доказателство за тяхното настъпване и съществуване. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП не въвежда изключение от този принцип. Систематичното тълкуване води до извода, че тя е приложима само в извънсъдебната фаза на административно-наказателното производство. Т. е. отразените в АУАН констатации обвързват административно-наказващия орган, но не и съда.

Видно от служебно изисканата, прочетена и приета по делото справка от началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Кюстендил, на жалбоподателя е издадено СУМП № 22629701, категория „В” – 473/21.09.2005 г., валидно от 26.09.2005 г. до 26.09.2015 г. Обявено за невалидно като изгубено/откраднато, считано от 06.11.2014 г. Т.е. към датата на деянието 29.08.2014 г. жалбоподателят е бил правоспособен водач на МПС категория „В”, каквото е управлявал. Не са били налице основанията за ангажиране на отговорността му за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-5314-000535 от 02.10.2014 г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Перник, с което на И.Г.Г., ЕГН ********** *** на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :