Р Е Ш Е Н И Е

гр.Радомир, 11.02.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, наказателно отделение, пети състав, в публичното заседание на 10 февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

Районен съдия: А. И.

при участието на секретаря В.К., изслуша докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 14 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./12 от 05.06.2012 г. на началник сектор ПП към ОДМВР- П., на жалбоподателката С.Д.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.С., ул.“В.“, № ., кантора № . е наложено административно наказание по чл.185, предл.1-во ЗДвП- „глоба“ в размер на 20 лв.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателката и по изложените от същата в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло или да бъде намален размерът на наказанията.

Наказващият орган- началникът сектор ПП към ОДМВР- П.редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като наказателното постановление бъде потвърдено.

Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което съдът следва да се произнесе по същество. Същата е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана със съставянето на Акт № ./20.05.2012 г. за установяване на административно нарушение от Ю. Т.- „мл.автоконтрольор“ при ОДМВР- П.. Според констатациите в същия, на упоменатата дата, около 18.15 ч., на ПП Е-79, км.., посока гр.С., при извършена проверка било установено, че жалбоподателката, управлявайки л.а.“Ф. П.“, с рег. № СА МВ, не носи акт за нарушение вместо контролен талон, като представеният акт с № 15690 е с изтекъл срок на 26.10.2011 г. Актът бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по АУАН- А.А. и от жалбоподателката, без възражения от последната.

Разпитан в качеството си на свидетел свидетелят по акта А.А. потвърждава констатациите по АУАН, а именно- че при проверката жалбоподателката не е носела АУАН, вместо контролен талон, а представеният такъв е бил с изтекъл срок.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение началник сектор ПП към ОДМВР- П. издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката С.Д.Х., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание по чл.185, предл.1-во ЗДвП- „глоба“ в размер на 20 лв.

От правна страна.

Като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, в АУАН са посочени чл.157, ал.6 ЗДвП. В обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН е посочен същият текст. Текстът гласи: „При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190, ал.3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.“

Отговорността на жалбоподателката по е ангажирана по чл.185, предл.1-во ЗДвП. Нормата е бланкетна и според същата, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.

С оглед горното съдът намира, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Категорично установено е от представените писмени доказателства и от показанията на разпитания по делото свидетел- А.А., че жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл.185, предл.I-во, вр. чл.157, ал.6 ЗДвП, а именно- нарушила е задължението да носи съставен АУАН, който е заверен по съответния ред при отнет контролен талон. Ирелевантно в настоящия казус е обстоятелството, че е представен АУАН, тъй като същият е с изтекъл срок, което се равнява на липсата на такъв .

По отношение на определянето на наказанието съдът намира, че жалбоподателят се е съобразил с разпоредбите на чл.27 ЗАНН. За нарушенията по чл.185 ЗДвП законодателят е предвидил наказание „глоба“ до 20 лв., като наказващият орган се е съобразил с този размер. В този смисъл съдът намира, че неоснователно се явява възражението на жалбоподателката, изложено в жалбата, по отношение на завишения размер на наложената санкция. Касае се за нисък размер на предвиденото наказание- до 20 лв. и намаляването му се оказва безпредменто, тъй като това не би могло да постигне целите на административното наказание, визирани в чл.12 ЗАНН, а именно- да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, предлож.І-во ЗАНН

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ./12 от 05.06.2012 г. на началник сектор ПП към ОДМВР- П., с което на жалбоподателката С.Д.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.С., ул.“В.“, № ., кантора № . е наложено административно наказание по чл.185, предл.1-во ЗДвП- „глоба“ в размер на 20 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Пернишки административен съд на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на страните.

Районен съдия: