О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. Радомир, 12.01.2015 година
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в
закрито заседание на девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.
Като разгледа ЧНД № 1/2015 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 4 от НПК.
С Постановление на РП – Радомир от 10.12.2014 г. по пр. рег. 1712/2014
г. на РП – Радомир, дознание № 25/2014 г. по описа на РУ „Полиция” - Радомир на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е
прекратено наказателното производство срещу виновно лице за престъпление по чл.
129, ал. 2, т. 1 от НК. В диспозитива на постановлението не индивидуализирано
досъдебното производство, по което е водено прекратеното наказателно производство.
От мотивната част на същото се установява, че се касае за дознание № 25/2014 г.
по описа но РУ „Полиция” – Радомир.
Недоволна от постановлението е останала
– К.С.Д. - пострадалата от деянието и
го е обжалвал в законоустановения срок. Оплакванията в жалбата са за
необоснованост и незаконосъобразност на атакувания акт. Искането към съда е да
отмени обжалваното постановление и да върне делото на РП – Радомир със
задължителни указания по приложението на закон.
Съдът, като провери на основание чл.
243, ал. 4 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното
постановление, намери следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Депозирана е от лице, което има качеството на пострадал по смисъла на чл. 74,
ал. 1 от НПК срещу подлежащ на съдебен контрол акт на прокурора. Спазен е
преклузивния срок за обжалване по чл. 243, ал. 3 от НПК.
Разгледана по същество e ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На 14.01.2014 г. с постановление на
прокурор при РП – Радомир е образувано наказателно производство срещу виновно
лица за това, че на 12.10.2013 г. в с. Негованци, общ. Радомир, причинил средна
телесна повреда на К.С.Д. *** – престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК.
В хода на разследването, включително и по
указания на съда, дадени с определение от 24.06.2014 г., постановено по ВЧНД № 149/2014
г., с което е отменено определение от 02.06.2014 г. по ЧНД № 266/2014 г. на ОС –
Перник, са събрани множество свидетелски показания, изготвена е
съдебно-медицинска експертиза и са приобщени писмени доказателства. С
цитираното определение съдът е дал указания на прокурора да установи всички факти, предмет на
доказване по чл. 102 от НПК след което да прецени извършено ли е престъпление
по чл. 144, ал. 3 от НК.
Не е извършено привличане на конкретно
лице в качеството му на обвиняем.
В резултат на извършените
процесуално-следствени действия и събраните по делото доказателства,
наблюдаващият прокурор е приел, че е налице първата предвидена в чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК предпоставка за прекратяване на наказателното производство. В
мотивите на постановения от него и предмет на проверка акт е приел, че показанията
на пострадалата и нейните роднини/майка, внучка и братовчед/, разпитани като
свидетели, сочещи на отправена от страна на Т. Тодоров закана за убийство,
противоречат на останалите/незаинтересовани/ свидетелски показания в резултат
на което е направил извода, че инкриминираното деяние не е извършено.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намери следното:
От приложената
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице Чакъров, която съдът изцяло
кредитира, като обективна и обоснована, изготвена от вещо лице с необходимата
компетентност, професионални знания и опит се установява, че причинената на пострадалата
К.С.Д. от Т. Любенов Тодоров телесна повреда се изразява в контузии в областта
на гърба вляво и в лявата лицева област; кръвонасядания по долен клепач на
лявото око и по лявата буза; кръвонасядане в областта на дясната лакътна става;
оплаквания от болезненост в областта на гръдния кош, които са и причинили страдание. Така описаното деяние представлява
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което съгласно разпоредбата на чл. 161,
ал. 1 от НК наказателно преследване се образува по тъжба на пострадалия до
съда. Предвид горното обоснован и законосъобразен е изводът на прокурора, че не
е осъществено престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, който
същият е обективирал в атакуваното постановление.
Не са
изпълнени указанията, дадени от съда с определение 24.06.2014 г., постановено
по ВЧНД № 149/2014 г., с което е отменено определение от 02.06.2014 г. по ЧНД №
266/2014 г. на ОС – Перник, а именно да се прецени извършено ли е престъпление
по чл. 144, ал. 3 от НК. В мотивната част на обжалвания прокурорски акт има
съждения в тази насока, но диспозитивът му сочи на прекратяване на
наказателното производство за престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК. Това противоречие води до неяснота на прокурорския акт, която в
съчетание с отсъствието на индивидуализация на досъдебното производство, което
е било образувано за водене на наказателното производство, препятства пострадалия
и лицето срещу което се води производството да разберат точния му смисъл.
Наред с това
настоящият съдебен състав намира, че атакуваният прокурорски акт е необоснован.
По делото са разпитани свидетели, очевидци на самото деяние /В. Б. – майка на
пострадалата, К.С. – внучка на пострадалата, К.Д. – пострадала, Т. Тодоров –
лице срещу което се води производството/ и такива, които не са присъствали на
извършването му, но са възприели лично следващи се от него факти /С.С. –
братовчед на пострадалата, А. С. и О.А. – служители на РУ „Полиция” – Радомир,
пристигнали на местопроизшествието след извършването му/.
От показанията
на всички свидетели, с изключение на тези, дадени от Тодоров по категоричен
начин се установява, че на 12.10.2013 г. в село Негованци, между последния и
свидетелката Д. възникнал спор относно
неплатени сметки към на „В и К” ООД – Перник. Тодоров влязъл в двора на Д..
Носел кол, с който и нанесъл удар по рамото, а в последствие я ударил и с юмрук
в областта на главата. В резултат на това на Д. била причинена лека телесна
повреда, което се установява и от приложената по делото и обсъдена по-горе
съдебно-медицинска експертиза. В показанията на свидетелите Богданова, Стоянова
и Д. се съдържат данни, че при възникналия спор, Т. е отправил закана към Д.,
че ще я убие. Както в техните показания, така и в показанията на свидетеля С. се
съдържат категорични доказателства, че след този инцидент Д. се страхува да
посещава имота си в с. Негованци сама. Отива там само при необходимост и винаги
придружена от съпруга си или от свидетеля С.. Преустановила е оставането там с
преспиване. Предприела е действия да обезопаси имота, така, че да не се налага
честото му посещаване. Взела е отглежданото там куче в постоянното си жилище,
отново, за да избегне честите посещения .
Свидетелят
Тодоров категорично отрича да е отправял закани към Д. и да я е удрял. Сочи, че
констатираните наранявания са и причинени при падане.
Свидетелите О.А.
и А. С.са пристигнали на местопроизшествието след повикване, постъпило на
телефон „112” в качеството си на служители на РУ „Полиция” – Радомир.
Установили са, че конфликтът е преустановен. На място бил пристигнал екип на ФЦСМП
– гр. Радомир, който преглеждал пострадалата Д.. Установили, че по това време
Тодоров напуска дома си с лек автомобил. Последвали го със служебния автомобил.
Подали светлинен сигнал. Тодоров спрял управлявания от него автомобил. Съставили
му предупредителен протокол по ЗМВР.
При така
събраните гласни доказателства в обжалваното постановление, прокурорът изцяло е
игнорирал показанията на свидетелите-очевидци досежно обстоятелството отправял
ли е Тодоров закана за убийство към Д., като се е мотивирал с това, че те са в
роднински връзки с пострадалата. Последното само по себе си не може да бъде
основание за не кредитиране показанията на група свидетели. При преценка
доказателствената сила на всяко събрано по делото доказателство, същото следва
да бъде обсъдено самостоятелно и в съвкупност с останалите такива, да се
прецени неговата логичност, яснота, последователност, както и съответствието му
с останалия доказателствен материал. В конкретния случай прокурорът не взел
предвид, че свидетелите, чиито показания е игнорирал са единствените /с
изключение на лицето срещу което се води разследването/ очевидци на случилото
се и съответно само те са възприели пряко и непосредствено фактите, от
установяването на които следва извода извършено ли е изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК или не. Не е обсъдил и показанията на
тези свидетели относно яснотата, конкретиката, последователността им. Направил
е извода, че по отношение на установявания факт, те са в противоречие с
показанията на свидетеля Тодоров и на незаинтересованите свидетели – А.и С.. Не
е взел предвид, че Т. е заинтересован от изхода на делото, както и че същия е
отрекъл да е удрял Д., което се опровергава категорично от всички събрани
доказателства и съответно сочи на неправдоподобност на показанията му. Не е
отчел, че свидетелите Александров и Стоянов са посетили местопроизшествието
след преустановяване на конфликта, поради което обективно невъзможно е да са
възприели непосредствено фактите, случили се преди това и да дадат сведения за
тях. Както и че по тази причина техните показания не могат да подкрепят
показанията на Тодоров, тъй като са дадени за различни факти.
Формирането на
извод относно доказателствената стойност на събраните по делото доказателства в
противоречие с формалната логика и действителното им съдържание представлява
нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК и е основание за отмяна на атакуваното
постановление на прокурора.
Мотивиран от горното и на основание чл.
243, ал. ал. 5, т. 3 от НПК, РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И
ОТМЕНЯ на основание чл. 243, ал. 5, т.
3 от НПК постановление на РП – Радомир
от 10.12.2014 г. по пр. рег. 1712/2014 г. на РП – Радомир, дознание № 25/2014
г. по описа на РУ „Полиция” – Радомир, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство
срещу виновно лице за престъпление по чл. 129, ал. 2, т. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на РП – Радомир за
изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест пред Пернишки окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на
РП – Радомир, Т. Любенов Тодоров и К.С.Д..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: