О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Радомир, 20.01.2015 г.
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. Т.
в присъствието на секретаря: ......................., и участието на прокурора: ............................, като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 11/2015 г. по описа на РРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
Инициирано е по жалба на П.С.Ф. срещу постановление на прокурор от РП – гр. Радомир от 10.12.2014 г. за прекратяване на наказателното производство, водено по досъдебно производство № ./2013 г., прокурорска преписка № 0398/2013 г. по описа на РП - гр. Радомир, за престъпление по чл.183, ал.1 от НК срещу Ж.М.А..
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление. Иска се от съда да отмени оспореното постановление и делото се върне на прокурора за внасяне на обвинителен акт.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и след като се запозна с
постановлението на РП гр. Радомир за прекратяване на наказателното производство от 10.06.2014 г., и материалите по
досъдебното производство, упражнявайки
правомощията си по чл. 243, ал. 4 и ал. 5 от НПК, установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.3 от НК и е процесуално допустима – изхожда от процесуално легитимирано за подаването и лице.
Досъдебното производство е образувано по повод постъпила
от П.С.Ф. жалба, с постановление на Районна прокуратура - гр. Радомир от
18.04.2013 г. срещу Ж.М.А. с ЕГН ********** от гр. Перник, кв. “П.”, бл.., вх..,
ап.., за това че след като е била осъдена да издържа свои низходящи – дъщерите
си В.П. Ф. с ЕГН ********** и Р. П. Ф. с ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – престъпление
по чл.183, ал.1 от НК.
В хода на производството е установена следната фактическа
обстановка:
С решение № . от 17.02.2012 г., постановено по гр.д. № .
по описа на РРС за
Постановеното от РРС решение е обжалвано от двете страни
пред ПОС, пред който по жалбите им е било образувано в.гр.д. № . по описа на
ПОС за
За установяване датата на влизане в сила на постановеното
от РРС решение по ДП е приложено удостоверение от 19.09.2014 г. по гр.д. № ./2011
г., в което е посочено, че постановеното по делото решение е влязло в законна
на 05.03.2012 г., като вярната дата е отразена на решението.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 30.04.2014 г., Ж. М.А. е привлечена в качеството и на
обвиняема за престъпление от общ характер за това че, в гр. Радомир, след като
е осъдена (решение № . от 17.02.2012 г., постановено по гр.д. № . по описа на
РРС за
- За В.П. Ф. с ЕГН ********** – за периода от м.03.2012
г. до м.03.2013 г. (вкл.), представляващи 13 месечни вноски от по 70.00 лева и
- За Р.П. Ф. с ЕГН ********** - за периода от м.03.2012
г. до м.03.2013 г. (вкл.), представляващи 13 месечни вноски от по 60.00 лева
или
общо сумата от 1690.00 лева – престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, за което се предвижда наказание “лишаване от свобода” до една
година или “пробация” и не са налице основания за прекратяване на наказателното
производство, като и е взета мярка за неотклонение “подписка”.
Приобщени са и писмени доказателства – платежни
нареждания, от които се установява, че в периода от 12.07.2013 г. до м.03.2014
г., Ж.М.А. е заплащала както доброволно, така и чрез удръжки от получаваното от
нея трудово възнаграждение, въз основа на наложен и запор върху него чрез ДСИ
при РРС (пълно и частично) месечните си задължения за издръжка към двете си
малолетни деца. Разпитани са свидетеля П.С.Ф., който в показанията си твърди,
че Ж. М.А. не е заплащала месечните си задължения за издръжка на двете си
малолетни деца.
Привличането като обвиняема на Ж.М. А. е извършено при
участието на служебен защитник, назначен и от органите на досъдебното
производство с постановление за назначаване на служебен защитник от 29.04.2014
г. Преди да и бъде назначен служебния защитник – Ж.М. А.е декларирала по
досъдебното производство с декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 25.04.2014 г., че е разведена, има две ненавършили 18
годишна възраст деца. От съдържанието на декларацията се установява, че А. не
притежава недвижими имоти, няма движимо имущество, в т.ч. МПС, с единична
стойност над 1000 лева, няма ценни книжа и дялове в дружества, но има налични
средства по банкови сметки в “КТБ” в размер на 5.00 лева, работи по трудов
договор, за което има месечно възнаграждение в размер на 340.00 лева, както и
получава пенсия в размер на 179.90 лева.
Непосредствено след привличането като обвиняема, А. е
разпитана от органите на ДП, при който разпит е заявила, че не се признава за
виновна, заявила е че съзнателно не е неизпълнила задълженията си и не е
плащала за минал период, защото е била безработна, като от м.06.2013 г. е
започнала работа с месечно възнаграждение в размер на 310.00 лева, което от
м.02.2014 г. е увеличено на 340.00 лева и върху заплатата и е наложен запор,
като с удържаните и от заплатата и суми се погасяват задълженията и за издръжка
за минал период от време. Посочила е, че с решение на ТЕЛК има 71 %
инвалидност, тъй като е с биполярно афективно разстройство, със срок на
инвалидността до 01.11.2016 г. Заявила е, че прави всичко възможно да дава на децата
си онова, което има и получава, като е посочила, че тя е на издръжка на
родителите си. В разпита, като обвиняема Антова е заявила, че на датите:
12.07.2013 г., 24.07.2013 г., 30.08.2013 г., 24.09.2013 г., 24.09.2013 г.,
04.11.2013 г., 17.12.2013 г., 22.11.2013 г. е заплащала по 130.00 лева на
месец, като в платежните нареждания е записала периодите, за които е заплащала.
По ДП е назначена СПЕ, от чието заключение се установява
че Ж.М. страда от психично заболяване с диагноза „биполярно афективно
разстройство – със смесени и тревожни депресивни епизоди, тревожно депресивен
синдром” от
В хода на проведеното досъдебно производство е назначена
и съдебно – икономическа експертиза, която след като е взела предвид
постъпилите плащания по образувано изпълнително дело и доброволно (на ръка) от
обвиняемата, е дала заключение, че неплатените суми за присъдени издръжки за
периода от 06.03.2012 г. до 31.10.2014 г. е общо в размер на 1523.66 лева, от
които: за м.03.2013 г. – 90.33 лева, частично платена; м.04.2013 г. – 130.00
лева, изцяло неплатена; м.05.20.13 г. - 130.00 лева, изцяло неплатена;
м.06.2013 г. – 130.00 лева, изцяло неплатена; м.07.2013 г. – 23.33. лева,
частично платена; м.03.2013 г. – 120.00 лева, частично платена; м.04.2013 г. –
120.00 лева, частично платена; м.05.2014 г. – 120.00 лева, частично платена;
м.06.2014 г. – 120.00 лева, частично платена; м.07.2014 г. – 120.00 лева,
частично платена; м.08.2014 г. – 120.00 лева, частично платена; м.09.2014 г. –
120.00 лева, частично платена и м.10.2014 г. – 180.00 лева, изцяло неплатена.
Представена е разписка за паричен превод № 7/39 от
20.11.2014 г., с която обвиняемата е превела сумата от 390.00 лева на П.С.Ф., в
която изрично е посочила, че сумата се отнася за издръжка на двете деца за
м.04, м.05 и м.06.2013 г. Приобщена е справка за съдимост от 04.11.2014 г. на
обвиняемата, от която е видно, че същата не е осъждана.
При тази фактическа обстановка прокурор при РП – Радомир
е направил извод, че към настоящия момент няма неизпълнение задължения в размер
на две или повече месечни вноски от обвиняемата, поради което е приел че не е
налице осъществяване състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради
което с постановление за прекратяване на наказателното производство от
10.12.2014 г., на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от
НПК е прекратил наказателното производство срещу Ж.М. А. за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК по дознание № ./2013 г. на РУП – Радомир, пр.рег. № ../13 г.
по описа на РП, гр. Радомир, като е отменил по отношение на Ж. М. А. мярка за
неотклонение „подписка”.
Съдът намира, че в случая не е
проведено обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото.
Нормата на чл.183, ал.1 от НК,
криминализира неплащането на издръжката на съпруг, възходящ, низходящ,
брат или сестра. За да е
съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна
издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на
влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко
от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено
съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл.183
от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който
нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в
Семейния кодекс. Следва да се има предвид и това, че като периодично парично
задължение, дължимо на месечни вноски, издръжката е предназначена да задоволи
ежедневните нужди на лицата, на които се дължи и е изискуема още от началото на
месеца, за който се отнася. В този смисъл е определение № 9 от 04.02.1977 г.,
по н. д. № 54/77г. на ВС, I н.о.
Видно от заключението на назначената
в хода на ДП съдебно-икономическа експертиза в периода от м.03.2013 г.
м.10.2014 г. има изцяло и частично неплатени месечни издръжки. Изцяло
неплатените месечни издръжки са за периода от м.04.2013 г. до м.06.2013 г. в
размер на 390.00 лева, които обвиняемата е платила изцяло с пощенски запис от
20.11.2014 г. При това положение остават частично неплатени месечните издръжки
на двете деца на обвиняемата за м.03.2013 г. и в периода от м.07.2013 г. до
м.10.2014 г.
Като се има предвид горното и това,
че издръжката се дава, за да се осигури съществуването на съответното лице през
месеца, то именно поради тази причина изплащането й следва да стане през
текущия месец, за да задоволи естествените нужди на лицето, за което е
предназначена. В този смисъл е и застъпеното становище на ВКС, І н.о. в
определение № ./04.02.1977 г. по н.д.№./77 г. Поради това и направените от
обвиняемата частични преводи за издръжка на двете си деца за м.03.2013 г. и в
периода от м.07.2013 г. до м.10.2014 г., са недостатъчни да покрият месечната
издръжка за посочения по-горе месец и период, а задължението за издръжка е
дължимо изцяло през текущия месец. В противен случай нуждаещият се от издръжка
се поставя в по-неблагоприятно положение от задължения да я дава. Ето защо след
като А. не е изпълнила изцяло задължението за заплащане на месечната издръжка
на децата си за м.03.2013 г. и в периода от м.07.2013 г. до м.10.2014 г., то тя
е поставила същите в по-неблагоприятно положение от нея и е извършила деяние по
смисъла на чл.183, ал.1 от НК.
Безспорно в случая е, че и прокурорът
може да приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК в хода на провеждано
досъдебно производство, но същата изисква кумулативно наличие на две
предпоставки: едната - задължението да е изцяло изпълнено и втората да не са
произлезли вредни последици за пострадалия. В конкретния случай, задължението
не е изцяло изпълнено, поради което не е налице наличието на първата
предпоставка, за приложението на чл.183, ал.3 от НК. Що се отнася до втората
предпоставка в хипотезата на чл.183, ал.3 от НК, следва да се има предвид
следното: обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления
по НК, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в
наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни
обвинители и граждански ищци в съдебното производство. Непосредствен обект на
престъпното неплащане на издръжка, каквото е престъпното посегателство по
чл.183, ал.1 от НК, са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочените от закона лица да доставят средства за
съществуването на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество. Неплащането на издръжка е винаги по
конкретно правоотношение и има конкретно пострадало лице. В случая това са
двете малолетни деца на обвиняемата – В.П. Ф. и Р.П.Ф., които имат качеството
на пострадал по смисъла на чл.74 от НПК. И след като за м.03.2013 г. и в
периода от м.07.2013 г. до м.10.2014 г. не са изцяло платени дължимите им
обвиняемата месечни издръжки, то те са претърпели имуществени вреди, които са
пряка е непосредствена последица от изпълнителното деяние на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК, изразяващи се в частично неплащане на месечните им издръжки
за посочения по горе месец и период.
С оглед горе изложеното от данните по
досъдебното производство се установява, че не са налице основанията за
приложението на чл.183, ал.3 от НК и след като това е така, то е налице деяние
по смисъла на чл.183, ал.1 от НК.
Що се отнася до наличие на частично
плащане за м.03.2013 г. и в периода от м.07.2013 г. до м.10.2014 г. от
обвиняемата, то това обстоятелство само по себе си не води до липса на състав
на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, а съгласно константната съдебна
практика, при несъмненото му установяване като изпълнение на издръжка за
месеците през инкриминирания период, може
да бъде ценено само като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и доведе
до извод за липса на деяние. В този смисъл решение № . от 04.03.2014 г., по
н.д. № ./2014 г. на ВКС, І н.о.
С оглед горното, обжалваното постановление
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Това е така,
тъй като единственото основание за прекратяване на досъдебното производство
е посочено като липса на фактически състав на престъпление по чл.183, ал.1 от
НК, или такова по чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Що се отнася
до искането в жалбата да бъдат дадени указания на прокурора да внесе в съда
обвинителен акт, то следва да се има предвид, че НПК предоставя само и
единствено в пределите на прокурорската преценка дали да внесе в съда
обвинителен акт, в случай че намери, че са събрани достатъчно доказателства,
обосноваващи извършено деяние или да не внесе обвинителен акт, в случай, че
намери, че не са събрани достатъчно доказателства, поради което такива указания
съдът не може да даде на прокурора и искането за даване на такива указания е
неоснователно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 5, т. З от НПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА постановлението за
прекратяване на досъдебно производство на РП гр. Радомир от 10.12.2014 г., с
което е прекратено наказателното производство срещу Ж. М. А. за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК по дознание № 202/2013 г. по описа на РУП гр. Радомир, пр.
рег. № 0398/13 г. по описа на РП – Радомир.
ВРЪЩА
делото
на Районна прокуратура - гр. Радомир, за приложение на материалния закон, съобразно мотивната
част на настоящето определение.
Определението
може да се обжалва и/или протестира пред Окръжен съд - гр. Перник, в 7-дневен срок
от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: